Прости, небе, свещта угасна от душевно нямане.
Изгубихме се във вълна от виртуалност.
Отдавна в тъмното се лута самарянинът
последен да дарява всеотдайност.
И прошката, и думите, и мириса на восък ...

ПОСТВАКАНЦИОННО
След продължителна великденска ваканция депутатите мигрират към София. Извозват ги с коли; на задните седалки, увити в амбалажна хартия, бавно се поклащат мазни агнешки бутове и пълнени плешки. Под задното стъкло стои стабилно вечният атрибут на народния човек – кора с яйца, този път ...

ЛЮБОВТА
Господ е запалил свещ,
около която се въртиш.
Ясно осъзнаваш, че това е твоето последно пътешествие
и смисъла на целият ти път. ...

Морни устни
Подай ръката си. Ще я докосна.
От жажда уморена, ще се приведа.
В гърдите си ще скрия мъка росна
и по моя път ще те поведа. ...

Не си тръгвай, Живот...
Не си тръгвай, Живот! Остани
и обгрижвай ме още, и още...
Ти си слънцето в моите дни,
топлината – в студените нощи. ...

Аз искам да те помня винаги такъв:
мъжа-момче, в което аз се влюбих безнадеждно
със сила, страшна и безметежна.
И след толкова години сякаш времето е спряло
и започваме ние пак всичко отначало. ...

2/ВИЖДАМ ЕСЕНТА.
Аз виждам вече есента...
Отиде хубавото лято.
Миньорна ми е песента,
тъга ми дойде във душата! ...

Из мислите на един „Гей-приятел”
Добър вечер!... или добро утро?
5 без 20 е... едно толкова подвеждащо време, човек да му се зачуди.
Не че има кой да поздравиш сега де... пък и да има, той ще е от „нашите хора” и също ще се чуди с кое да отвърне... КАКТО И ДА Е.
Не знам дали е съвпадение, че втори п ...

Среща в „циганското” лято...
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!... ...

Целунахме се. Беше нежност омега
на степен омега.
Ти и аз, аз и ти
се докоснахме вътре в мига,
с гладки омайни стени, ...

Любима грешка
Падам си по лошите мъже.
По тези дето гледат отвисоко.
А животът им по-тънък от въже
заплетен е от възли. Без посоки. ...

Да търся в тъмна нощ ...
Премислих миналия си живот,
Премислих миналите болки и тревоги.
Така разбрах, че за да те имам теб,
Е трябвало през всичкото това аз да премина. ...

Ще те разказвам като приказка,
в която още си сред вълци и хиени.
Страшна, като наводнено лято.
Приказка със хиляди проблеми.
Няма да измислям страшилата, ...

Животът е река -
тече, назад не
може да се върне.
Бегълка -
далеч от роден дом, ...

Деветият ден от апокалипсиса
Беше тихо! Беше страшно! Чуваше се шепот, че идва краят на мъчението.
Беше осмия ден от ужасяващият кошмар. Мислехме, че е край. Всичко затихна. Природата вече след толкова дни се изгуби в съня си. Беше минало! Събудихме се от кошмара, за да влезем в следващия. В болката ...

Аре стига, бе! - 7
Както и да е!
Ташко стана от масата и даде... не четири, а пет стотарки на охранителя Кирил /една за направената ми услуга/. Излезе от ресторанта. Отзад го следваха горилите му.
Останах да седя на стола.
Ура! ...

- Не схващам.
- Какво не схващаш?
- Нищо. Не схващам нищо. Не разбирам. - бръкна в джоба си и изсипа шепа монети на масата - Имам точно четири лева и седемнайсет стотинки.
- Това какво общо има ?!
- Всичко. Коя дата сме днес? 25-ти. Чудесно. Има още 6 дни от месеца, от които 4-5 ще работя. Вероятно ...

Между доброто и злото,
на границата между "да" и "не",
когато златните прашинки на надеждата
поръсват горчивото ни вчера,
ленивото ни "днес", ...

Надежда
Не искам аз да те сънувам,
всяка нощ да си представям, че си с мене.
Не искам пак за миг да се любувам,
а ти отново да изчезваш денем. ...

ДЕН Е СЪЧИНИЛ
Преливат багри по небето
и сенки удължават вечността,
Вселената с която свети.
Огледален образ е нощта. ...

Мечта
Понякога мечтая да съм стих,
написан от нерадостен поет.
И може би във втория куплет
да бъда безгранично тих. ...

''Той я обичаше, тя също го обичаше. Километри ги деляха един от друг. Но историята им беше колкото трагична, толкова и красива. Още щом се зърнаха, двамата млади мигом се обърнаха. Един към друг се гледаха и влюбиха се до полуда. По любов се взеха, но зла участ ги раздели. Съдбата на всекиго промен ...

Истини
по ReмаТе
Писателите са най-големи хитреци, които познавам! Измислят си някакъв герой и се скриват зад него. Критиците само това и чакат, преследват героя му до край и ако го хванат, разстрелват го, а писателят - жив и здрав, дреме му с една дума! Друго е, ти да си бъдеш главният герой, иска ...

Никога няма да забравя онези двайсетина секунди, които преобърнаха живота ми. Защото аз бях виновна, само аз и никой друг.
Аз шофирах, а мъжът ми дремеше на съседната седалка, борейки се с тежкия си махмурлук. Предната вечер за пореден път се бе напил зверски, дори бе изплашил децата с неадекватното ...

Сам стоя. В душата си. Изправен.
Питам я: "Защо си все сама?"
Тя диша тежко: "Извинявай!
Седни! Прав не стой!
Поне веднъж да разговаряме ...

Ти рядко ни дарява със апостоли,
но на предатели защо си щедър, Господи?
28.05.2014
Георги Каменов

И след раздяла
животът продължава...
ненаситен,
гладен за души -
да ги събира, ...

пътувам
през процепа бучи с еднаква спрямо скоростта ми
сила - вятърът
в обратната посока
и гони залепения за кожата ми слънчев восък ...

Изгревът
замириса горчиво на пелин -
като вкуса на дните.
***
Калейдоскопът ...

С теб се превръщам в момиче,
забравило възраст и дни
и тичам хлапашки с усмивка,
на среща зад ъгъла в три.
Вълнувам се сякаш, че днеска, ...

В тъмното
Тъжен ден. Камбанен стон.
Глуха песен от пуст амвон.
В Небето на Купола – Будхи-Манас.
Вечна Завеса – иконостас. ...

Тя е нашето чудно светило,
не трябва сляпо да се вярва,
че в света има и нещо гнило,
изостане ли - държавата отслабва!
Знанието разхлаби оковите, ...

Донася ехото смеха на водопад
(не знам защо, на твоя смях прилича).
Усмихвам се. В потръпващия хлад,
край мен танцуват борови иглички.
Далеч си, а си тук. Усещам как ...

"Ваза от теб"
Небесата ще разказват за растежа ти,
кората на дърветата за топлината на дъха ти,
вятърът за силата на упоритостта ти,
дъждовете за мекотата на устните ти, ...

35/ За моите фетиши
За първи път,
след толкова години,
в еден читалищен салон,
аз срещнах пишещи ...

Гъдулàр мèчка вòдеше
и на гъдỳлка свѝреше.
Мèчката, мòре, рỳнтава,
рỳнтава òще - върлѝна!
Ала е мèчка в`ързана, ...

Като птица
Споменът се връща, кърши,
къса по малко от моята душа
и когато някой ден се свърши,
мен няма да ме има на света. ...