И ето -
изправих се пред него,
но само с думи -
не очи в очи,
и знаех, че завинаги ще бъда негова - ...

Това е една много стара моя приказка, която се надявам скоро да пренапиша пак:
Приказка за Страстта
Тя дълго бе заключена здраво в замъка на комплексите. Бе свикнала с тази си орисия и не се бунтуваше, защото така се чувстваше сигурна. Тя мислеше, че се познава добре и се задоволяваше с това, което ...

Честит Рожден Ден ****
Кога на седемнайсет стана,
кога в мъж се превърна ти.
Кога от симпатичност слаба,
вече открадна сърцето ми. ...

Дочаках те.
Допях те.
Дотанцувах те.
Сега стоя -
притихнала и вечна. ...

Когато светът още знаеше френски
и туистът бе форма на френски шансон,
не бяхме ли с теб, мон амур, по-естествени?
О, Бриджит Бардо!
О, Бриджит Бардо! ...

В поток от хора движа се без време,
облечени във същност сива...
Да съм различна е огромно бреме,
да съм дива, непоколебима!
Сякаш всички черно бели са ми, ...

КАМБАНИ
Как искам да забият радостни камбани,
за чисти по сърце да бъдат блага вест!
Да стихнат болките на земните ни рани.
И всеки да живее за едната чест. ...

"Вулканите захапаха оголените задници на слънцето.
Те бяха девет" (Вячеслав Остър)
Една сълза заседнала ме връща
назад към първоспомена за Сириус.
Звезда на първородната ми Същност ...

Такава съм. Не мога да съм друга -
ранима, слаба, просто съм жена.
И като птица, във небето влюбена,
разпервам сутрин своите крила -
политам - за къде? - и аз не зная, ...

Нали така - ще си мълчим,
като чужди един до друг ще стоим,
без дори да се погледнем в очи...
Не се тревожи! Ще изтърпя!
Дай ми причина - да стана по-добра! ...

Любов, любов и пак любов.
Всеки втори я повтаря - думата ЛЮБОВ.
За някои глупаво звучи, че думата е истинска,
че означава тя реално чувство.
Любов ли е да я опишеш с думи две ...

виж летящите чинии
казва тя
и троши наред
сервизите от сватбата
когато нещата ...

Измих лицето си
със сутрешно
извиращо от бронзов рев -
крещейки нежно
песента на утрото, ...

Бъдещето спи?
Я го събудете!
Плискайте с вода!
Щипкайте ръцете му!
Хващайте с уста ...

Небетата се сбраха над земята.
Звездите ниско слязоха над нас.
Земята в свойта орбита се мята -
това е сякаш сетният ù час.
И в таз дори космическа картина ...

Попадна ми секретен списък,
от който свят ми се зави,
душата ми нададе писък,
сърцето ми се натъжи!
Разбрах какви ни управляват, ...

Позна ли ме?
Позна ли ме – това съм аз, разбитото от теб сърце,
не ти се сърдя, трудно е да ме приемеш.
Огромна обич аз към тебе бях понесла,
едва ли можеше от мен да я поемеш. ...

По женски наивно…
Опитвам всичко ново,
новатор съм била…
Обичам да играя соло
и не признавам светила! ...

Обичам моята Родина.
Как хубаво ми е сега!
Да гледам планини долини,
реки и земни красоти.
Да тичам по полята равни, ...

Колко съм плакала за теб, а ти така и не дойде, а просто си заби отровното скорпионско жило. Имай късмета да не се срещнем под водата на един хубав плаж, който е отдалечен от моя прекрасен дом и не очаквай да ти простя, докато не кажеш на всички какво си направил същото лято, когато ми отказа и не м ...

Какво е бъдещето -
сън изпълнен с хиляди надежди,
сън, в който вечната душа,
все млада, хубава изглежда.
Химера с неизвестен край, ...

Българийо, родино мила,
в тебе има толкоз красота,
от твойта удивителна природа
направо спира ми дъха.
Чудно място на Земята, ...

Искам да заспя
и да те забравя.
Докога така
криво ще ми става?
Искам, но дали ...

На тънка струя изтича пътят.
Песъчинка по песъчинка,
нишка по нишка...
Неравността определя силата.
Преживявам събития, ...

Част Втора – Прах, олово и президенти
Под изгрева
Беше тъмно. Като в рог. Беше една от онези нощи, които те потискат, сякаш знаеш, че тази е нощта, в която нещо лошо ще се случи.
Беше изминал един месец от малката ни сбирка, а Леоне и МакАлистър току – що се бяха помирили. Във войната помежду им, ни ...

ПРАЗНА
"Празна!" - думата, крачеща в моя живот.
"Странна!" - гласът на чуждия вот.
Обсебващо падаща в дъх тишина,
за нежно "Обичам те!" - ...

---
Бе за мене привличане, блян – от мъжа,
който някога срещнах за кратко.
Беше с топли очи (още нощем тъжа).
От вълните бе есенна пратка. ...

Да се покатерим на отсрещната стена
и да погледнем през най-малкия прозорец.
Отреща, сигурна съм, ще стои Смъртта
и даже никак няма да ни проговори...
Но там ще виждаме и лилии, и карамфили. ...

В задочен спор с Галилейо...
Стоя във лятна вечер край морето
и както философ от древността
си разсъждавам за Живота общо взето:
за Космоса, Звездите, Вечността, ...

Животът е много прост... Само че ние, хората, като най-интелигентните същества на планетата, си го усложняваме до толкова, че го правим грозен и жесток... Чрез прогреса, с който човечеството върви напред, ние не се усъвършенстваме, а всъщност деградираме... Защото ако не беше нашата висока интелиген ...

Мило мое дете, не заспивай... още не. Чуй историята, която ще ти разкажа. Запази светлината в очите си още малко... само още малко и изслушай думите ми.
Мило мое дете, аз съм твоята майка. Аз съм твоята слаба и недостойна майка. Онази, която някога те люлееше във фантазна прегръдка. Тази, която вече ...

Защо не ме поглеждаш вече
така презрително и с присмех?
Защо не стоиш от мен далече,
така както в миналите дни?
Защо идваш чак сега ...

Приказни мотиви
Чизмите на Котарака
нямат и следа от кал.
Сякаш че в дворец е расъл,
не сред селски прахоляк! ...

Дай ми силата да замълча!
Смислите се раждат и умират,
но след тях остават пустош и тъга!
Думите тревожно рикошират
върху неукрепнали места ...

Каза му музата: Свършват парите!
Грабвай писалото– нещо пиши!
Дойде ли есен, студени са дните –
гладни ще мръзнем, поете, помни!
Взе химикала. Написа два реда. ...

Тиктака времето безспирно...
И на конвейер години се редят.
В ритъма забързан
косите посивяват!
Вечерите дълги... ...

Джоплин лениво слушаше ромона на потока и мърморенето на листата. Май щеше да вали дъжд. Време беше да си събира нещата и да тръгва към дома. Дъжд. И какво като вали дъжд, помисли си. Защо хората вечно тичаха да не ги намокри дъждът. Все едно не се мокреха в баните си, по реки и морета. А и един дъж ...

Следобедът ще се изниже бавно
и тихо ще приседне на перваза
и с мислите, потеглили нанякъде,
по устните с дъха ми ще приглася
а някакви незрели думи ...

Далеч
далеч,
от светска суета,
където
свободата ...