Ето аз дишам ,работя ,живея!
И стихове пиша тъй както умея!
С тез думи сърцето плени ми...
Накара ме той да мечтая за пролет!
Да бъда човек се научих от него... ...

Уморен, уморен...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.
Нощта разповива -
и в черно повива душата ми. ...

Желание през ноември
Шарени черги ноември тъче
и постила килими, пътеки...
За да е топло под детски нозе,
за да се стъпва по-меко. ...

Колко му е - ето я цевта.
Ето го и спусъка зад пръста.
Натиск... И летеж в безкрайността.
После - вечен паметник под кръста.
Два-три дена шлагерно ехо ...

Таз година времето не ни обича,
навънка постоянно дъжд вали,
слънцето по-рядко наднича
от непрестанните гъсти мъгли.
И студът, който ни обзема, ...

Случва ли се нещо?
Случва се!
Смалиха ми се дупките на цедката!
Ти се заклещи,
не минаваш през решетката... ...

Едно малко момченце се возеше в такси до майка си. Беше тъмно, единствената светлина бяха фаровете на колите и уличните лампи. Това момченце щеше да ходи на "абитуриентския си бал", както казваше майка му. То "завършваше" детската градина.
Другата година щеше да почва училище. Беше много развълнуван ...

„Една изстрадала душа…”
По улиците мрачни
ходи някакъв невзрачен,
на всяка пейка той се спира
ръцете си в джобовете прибира, ...

Спомени
Вървя назад в морето от спомени,
във тях се давя, не спирам, вървя.
Дъхът ми грабят и блъскат ме яростни-
Болка! Любов! Тишина! ...

По скалата "Човек"
В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостни стени събаря
на твоята съзидана съдба. ...

Глава седемнадесета
Учебната 1947/48 година се оказа съдбоносна. През този период имаше едно прекрасно събитие- раждането на братчето ми, и две ужасни събития, които промениха живота ми. За едното ви разказах в предидущата глава, а сега ми се иска да разкажа за второто. Но ще започна малко от по-дал ...

Студът отряза песента на птиците,
начупи я на крясъци всред мрака,
проникна до дъното на зениците,
подви си опашката и зачака.
Изкусно целеше се не къде да е, ...

Мелодия от залез...
Притихна Слънцето оттатък
зад странно синият баир;
денят, като въздишка кратък,
заглъхна в стихналата шир... ...

Andie Case feat. Travis Graham - We're Gonna Be Ok
Разбираш ли какво правиш с мен?
Започвам да мисля, че не ме обичаш вече...
Не ме обичаш вече...
Измина много време, от както се чувствах близка до теб ...

Avant, quand je partais, je lançais un "bye bye"
Comme on lance un sac dans une soute à bagages.
Un peu de courage et, le lendemain matin,
J´étais déjà loin,
Si loin. ...

"Habits"
I eat my dinner in my bathtub
Then I go to sex clubs
Watching freaky people gettin' it on
It doesn't make me nervous ...

Светофарът е жълт и различен.
Погълнал е дневното слънце.
По небето звезди. Как само тичат.
А нощта по вратата ми стърже.
И стоя, дълго стоя в тъмнината, ...

Когато се оглеждам, виждам празнина,
една такава сива и студена,
обгърнала човешката душа,
превърнала се в облик неизменен.
Когато се оглеждам виждам самота, ...

Тъй нежно шумоли в душата
този есенен жълт листопад,
че попива в синева сълзата,
за да бликне в пролетен цвят.
Герданче от спомени нанизах ...

Писания във форуми чета,
от ужас всичко в мен се преобръща...
-Тоз урод е!!!-А тази е свиня...
-О, Боже чак ми се повръща!!!
Кажи ми как да съм добра, ...

Артистът
Да бъдеш артист
в театър голям,
на сцена една
и това е твойта мечта? ...

-Защо не мога да разбера какво мислят другите, а?
-Защо ти е да разбираш какво мислят другите?
-Е как, мога да разбера ходовете им, да се предпазя.
-Но и те това което правиш ти и те това правят.
- Не не е така, защото не ценят всички шансовете дето им се предлагат, а ти се качват на главата. ...

Не искам да чакам
до другия свят
и до другото време,
до другата гара,
с някой друг влак ...