Замяната
Във тая нощ по своему разкошна,
ела Любима, да си помечтаем-
е вярно е, богатства аз не нося,
но мога да ти дам: мечти на заем!... ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Трябва
посветено на кокошчицата, която остана у дома
онези думи ...

Разпери ръце и едната преплети със моята
А с другата махни със пръсти
Усещаш ли как облакът те гали
Усещаш ли да си в прегръдка от звезди
Усещаш ли вятъра да ти шепти ...

Там, където стоях
Там, където нявга бях...
без лице, без чувства...
сега лежи светлина!
През тръни и мрежи (тя) минава ...

Хора спят повити в целофан –
или само частите от тях. Или останки.
Други спят повити във юрган –
от коприна, тъй де – свила. Симуланти.
Бягащи в един и същи коридор – ...

Непредвидена задача ме изхвърли от дома рано-рано, та нямах време да закуся. А то закуската си е важно нещо. Свърших си работата и тръгнах да се прибирам. По пътя ми баничарници ли не щеш, закусвални ли, хот-догаджийници или както сега ги наричат. Мирише по цялата улица, та не се трае. Не можеш да п ...

А бях в семейството обичан,
баща отличен с пример личен,
но кръвното ми бе високо,
а докторът ми каза ,,Споко,
вечер по една ракия" ...

На Кера мъжът ù умря от препиване. Беше се насвяткал като змей и изобщо не успя да дойде в съзнание. На процедурния въпрос как се е случило, Кера отговори лаконично:
- Ами изпърдя се и пукна проклетникът.
Тези случаи вече взеха да не ме учудват, защото напоследък хората умират все по-активно в синхр ...

Януари е
Януари е, а все едно е пролет -
ухае ми на рози и любов.
Дните са ми толкоз топли,
а нощите - света суров. ...

Морето сякаш точно днес е ничие.
Вълната бяла във брега се удря
и с жест на накърнено в миг приличие
прибира пяната за ново утре.
Небето е с изписано начало. ...

Аз съм всяка тиха уличка,
всяка малка пейка за гости,
романтична, кротко изчакваща,
под дъжда мокра до кости.
Аз съм всяка светулка проблясваща, ...

Ако душата ви засърби
значи раната зараства...

Аз цяла нощ държах ръката
на най-заклетия си враг.
Вода му носех, свещ припалвах,
притулях зейналия праг.
– Простено ли е? – той простена ...

Разстояния
Оттук нататък аз не съм ти ближен
и твоят свят за мене е неведом....
Развих способността си да те виждам,
щом спрях към теб вторачено да гледам. ...

Зад тъмна магия градът е забулен.
Нощта е красива, нощта е коварна.
По ъглите шепоти тайни се бутат,
светът е останал отвъд светлината.
Отвъд светлината светът е останал ...

Емигранти
Поглед устремен, замислен.
Шанс обещаващ, непредвиден.
Сърцето на две се раздира,
тупти и утеха не намира. ...

Нейде, там, в дълбокото градско метро, отекваха познати звуци от цигулка. Мелодията беше някак нежна, тъжна, приятна, но на моменти сякаш дразнеше слуха. Музикантът не беше лош, но оксиморонът се получаваше заради треперещата му ръка, с която плъзгаше, вече не толкова умело, по захабените струни. Ня ...

Децата в домовете
по-истински отвсякога,
децата в домовете...
Каква ли е съдбата им?
Зад ударите на живота ...

Когато полетиш
след зимата в душата,
по-силни са крилата!
***
В душата на другия ...

За непослушните деца
Със сигурност и ти си имал ден, в който ти се струва, че детето ти си откача ушите си при събуждане, оставя ги на възглавницата и така преминава през деня си. Като стигне до възглавницата вечерта, понякога даже си ги слага.
И си викаш от сутрин до вечер - Е няма такова непослушн ...

Седем гълъба
кацнаха в шепата Божия
Понеделникът първи
отваря вратата на храма.
*** ...

Мечтаех за кола, ама новичка съвсем
по поръчка и директно от завода.
Е, имам я.
Мечтаех за вила, поне на два етажа,
със цветя, тревички и череши. ...

Вали си сняг. Под бял калпак
са скрити покрива, комина.
Усмихвам се и гледам как
със стъпки правим си пъртина.
Като насън, като във филм ...

КОЗИЧКА
Дядо на село си има козички.
Има си и игриво козленце.
Те са му много послушни, добрички,
а козлето е като детенце. ...

Ни поглед, ни дума, ни допир.
Без израз, без чувство, без опит
да спре, да погледне света –
човекът забързано крачи така
през свойта сива житейска пътека. ...

Плаче ми се, плаче ми се някак си,
сълзите са пречистени в тъгата перли,
надежда са, че всяка недостатъчност
достатъчната своя радост ще намери.
Носят ми се, носят ми се дрехите, ...

Преди камбанения звън
в ранните сутрешни зори,
селцето потънало е в сън,
не дочува и петлите дори.
Там росата още не е чужда ...

Болкaтa, нестихвaщa е тя,
стене и крещи -
"не си отивaй! моля ти се спри!"
Знaм, обичaш ме и ти, нaвярно кaкто някогa преди!
Калина Петкова ...