Залезът златен
Обожавам залезите,
мистично време,
когато приказките оживяват...
Притихва златото ...

ИЗВОД
И пак прекрасна морска вечер, нестихващи щурци, и пак небе,
което е щастливо със звездите си.
Луната с' златната пътека. Дебне тъмнината жертвите си и чете
кошмарни и жестоки приказки. ...

Порастваме
И няма вече обелен нос
и мъка от любов
А „първо” значи спомен,
насън или през сълзи ...

* * *
Узряват слънчогледите в очите ни -
стигат да нахранят ятото...
Сбират се попътно птиците
за краткото сбогуване със лятото.

Усещаше крилата си изцапани. Не, чувстваше ги кални. Цветовете бяха разсипани, размазани един в друг. Нямаше я дъгата. Той премина като дъжд. Но след него болеше. Болеше я някак неестествено – хем от дълбоко, хем точно под брадичката. Горчеше. Ама много, много горчеше.
***
Къде ми е дъгата?!
В трева ...

Падане
Гориш и падаш. Твоят свят
ще свърши в зиналата бездна.
На тях очите им блестят
и с радост гледат как изчезваш. ...

-Знаех си, че ще стане така…знаех се, че най-накрая някой ще ти затвори голямата уста. Виждаш ли. Виктор, всичко се връща! Това ти е за цялото ти отвратително отношение, ако ме бе послушал поне веднъж, нямаше да стигнеш до тук…Но ти все си знаеш своето, никога не слушаш майка си…
Нямаше отговор. Не ...

Търкалят се дните по склона на Времето
като циганска, пъстра двуколка.
Разпиляхме в браздите
непокълнало семето
и сега ...

Губя се когато падне мрак
и светлото от мен изчезва,
лутам се аз в собствен ад,
насън пропадам - в бездна.
Може да измислям този сън, ...

Отвори прозореца.
Не. Отвори всички прозорци.
Нека пуснем нощта.
Нека всички звезди се изсипят в колата ни.
Нека поберем галактиката при нас. ...

Мъжете и жените просто пол различен,
мъжете - някой лигав, друг критичен.
Жените - някоя работна, труди се, успява,
другата е мързелива и на друго се надява.
Различни хора, различни идеали, ...

Грее Златен исполин под черния покров
– горд, но отчужден.
Родил се в Светло време,
но натоварен с тежко бреме...
Без Светлина, без Благо, ...

ЧУЧУЛИГА И СЛАВЕЙ
На едно дърво в горичка
кацнала е малка птичка,
чучулига се нарича
и да пее тя обича. ...

Ти - отдавна пораснал и земен,
аз - по детски разсеяно бедствие.
Тази драма, така ненавременна,
просто няма причина за следствие.
Тук местата са вече заети ...

На прага съм на бащината къща.
Насреща припка детството ми мило.
И мама насълзена ме прегръща.
И тичам боса пак подир хвърчило.
На прага съм. А татковите длани ...

Ти приличаш на дива трева
и ухаеш на росна ливада.
Свеждам кротко пред тебе глава
и изгрява във нас любовта ни.
Звездочела от лято и сън, ...

Усмивко моя -
ритъм на сърцето,
ти звездоброя,
литнал ме в небето...
разбуден сън, ...

Двама с тебе мечтаем Париж
и в ума си преплуваме Сена.
Виж, Сорбоната, тъжна е, виж,
от очите ни плахи ранена.
С теб пресичаме Шанз-Елизе, ...

Цветята да цъфтят
Остави цветята да цъфтят
в градините ни есенни
и росни капчици да си текат
по листчетата тъжно-весели. ...

Сега си правя равносметка
след срещата със моя клас...
Не искам да си правя четка,
но от щастливците съм аз!
От цял клас тук сме шепа хора... ...

Години се трупат
една след друга,
а невинното отлита.
Вълшебният замък
златните си порти ...

Виждам погледа ù, с който те облива - топъл, нежен, влюбен, очакващ. Очите, с които аз никога не те погледнах. Изразът им, който винаги съм криела и продължавам да крия, защото не ми се иска да призная дори пред себе си, че бих ти дала тази сила да избереш дали да ме погледнеш по същия начин или да ...

КАФЕТО С РАЙБЕР
Винаги преди!
Палав поглед... Закачлива усмивка... Искрица ток, а после мълния.
Спонтанност! Обещание без слова... Тук и веднага! Райбер!... По средата на деня, в началото, в края... Някъде сред себеподобните!
И райберът, пазещ малката ни тайна... ...

Пътят от моята къща
е път труден и нелек,
пътят, който в дома ми ме връща,
израснал и станал човек.
Пътят на моето детство, ...

Уморих се да бъда безлична.
Уморих се да бъда убивана.
Уморих се да бъда различна
и в приятелски бой да умирам...
Уморих се да бъда доверие ...

Любовта - за себе си
Аз - изгубена - понякога,
не съм забравена - никога.
Живея при времето -
не като спомен студен. ...

Стих
Преди стиха идва сълзата.
След стиха идва тишината.
А помежду им е онова безвремие
жадно за любов. И светлина. ...

Ти през мен премина като буря
и обрули всички чувства в мен.
И преди в сърцето да те туря,
ми отнесе тъй и моя ден.
И объркан спрях, като замаян ...

А животът си тече, като река. Понякога бърза, буйна, камениста. Друг път бавна, спокойна, дъното песъчливо. Крачиш през водата и... нищо. Даже риба няма къде да хванеш. Къде, къде по–интересно е да преминеш през бързей. Ей така, да се пребориш със стихията, наречена живот.
И те се бореха. Ежедневно. ...

Глава единадесета
Войната се чувстваше все по-силно и по-силно. Въздушните тревоги бяха зачестили. Ята вражески самолети прелитаха над София и от време на време пускаха някоя и друга бомба в покрайнините на Столицата. Софиянци живееха в постоянен страх. В началото на 1943 г. много софиянци се евакуи ...

Не съм брегът на твоите мечти
с фламинго розов пясък и русалки,
които тен събират на скали
и с принцове на яхти правят свалки.
Тук хвърлят котви бури и мъгли, ...

Остави ме да изкупя всичките ти тревоги!
Обещавам ти вярност...
каквато има кокичето към първата пролет
(нима може да ù изневери с други сезони),
каквато има луната към любимите ù звезди ...

Любовта ни е стара луна.
Помни приливи в чувствата нежни.
Всеки дъх, уловен в тишина.
Болки, радости, мигове прежни.
Даже с облак да скрие очи - ...

Muse - Неразкрити копнежи
I know you've suffered
But I don't want you to hide
It's cold and loveless
I won't let you be denied ...

Lacrymosa
Out on your own.Cold and alone again
Can this be what you really wanted, baby?
[Lacrimosa]
Blame it on me ...

Sweet Sacrifice
It's true, we're all a little insane.
But it's so clear,now that I'm unchained.
Fear is only in our minds,taking over all the time.
Fear is only in our minds,but it's taking over all the time. ...