Слабостта, с която ги обичах
Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.
„В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – съ ...

Една езда
Първо гривата му решиш с четка,
после слагаш потник. Силикон. Седло.
Гамаши. Трензела. Юздечка.
Дърпаш стремената - ето конско облекло. ...

До безкрайност
На нощния ягуар
Обичай ме. Такава съм. Неясна.
Стихийно си отивам и се връщам.
Почакай само клечката да драсна - ...

Весело е
Весело е,
някак си е весело.
Не знам защо.
Не знам и докога. ...

Сед­нал в ка­руч­ка­та, ко­я­то се кла­те­ше по ка­ме­нис­тия пла­нин­с­ки път, ста­ре­цът пушеше мъл­ча­ли­во по­жъл­тя­ла­та си лу­ла. Под про­вис­на­ла­та пе­ри­фе­рия на шапката тъж­ни­те му очи се взи­ра­ха сред ство­ло­ве­те на ве­ков­ни­те ня­ко­га, се­га вка­ме­не­ни
дървета, с на­деж­да­та ...

Разбрах – върхът е всъщност бездна,
а бездната – изкачване по стръмно.
Зависи от процента на изчезване
и от умението да проглеждаш в тъмното.
Разбрах – не са свободни пеперудите, ...

Виждаш себе си
във тъмно,
а аз те виждам
в бяло.
Негатив ли? ...

През деня си мойто слънце,
през нощта си ми луна.
През деня си житно зрънце,
през нощта си ми жена.
Вечер ти си ми светулка, ...

Фалшиво уиски, горчив шоколад...
Рекламите - буре с барут.
До тебе застанал съвсем непознат.
Отвънка светът - причаква те луд.
Тръгваш нанякъде - грешен завой. ...

Аз съм тази жена
Аз съм слаба жена със ранима душа,
злобни думи почти ме убиват.
Но когато реша, не прекланям глава
и е трудно съвсем да ме сринат. ...

белее ми някак тази вечер... в бяло е цялата, меланхолична, прозрачна, безизразна... бърша прах на кубчета, а прозорците проблясват, огрени от слънцето... искам да играя с облаци, да пълзя по захаросани хълмове, а ти да се усмихваш насреща, да ти подам ръка и заедно да се разхождаме по мостове от ки ...

Щом коситбата отмина,
пролетта ни изтъня
и хамбарът, само с крина,
пак за жито зажадня.
Вече виждаме засмяни ...

Забълбука напевно душата
и радостна бягам навън,
сред дъха на горски шубраци
да поседна на стария пън.
Затрептява просторът, ухае, ...

Не се напаснахме добре ти, моя същност,
от чудни кривини ми водиш чувство за болеж,
остави славянското и френското изкуство,
остави идеята, че си младеж.
Не се напаснахме и толкова, накриво ...

Очарование
Ти си очарование,
ти си съзерцание,
... откъснат миг нежност,
ти си красота, ...

Пролей сълза, око кристално,
нали, когато го видя
вмрази ти поглед и политна
към светлосини небеса.
Плачи, душа, ти наплачи се, ...

За някои 8 март – денят на жената, е комунистически, т.е. въведен празник от комунистите. За други този празник има корен от Западната Църква и по-точно от протестантите. Християните имат различни възгледи по въпроса дали трябва да се празнува или не. Народните вярвания и празници отдавна са се смес ...

януари 2013 Румяна Славова
На пръсти леко пристъпвам
със тяло от креда.
Като нощна пеперуда,
обвита в мъгла, ...

Пътувам в един автобус. На трети ред седалки съм. Гледам някакъв скучен нехудожествен филм и си мисля. Пак нещо не ми е както, че да ми е така като на другите хора. Системата за киното на ДВД то нещо се скапва и шофьорът успява да пусне само някакъв заблуден диск с научнопопулярен филм за странните ...

Вълшебен залез – експлозия от музика и цветове.
Искрите стигат до възбог, взривяват цялото море.
Могъщо кипва то, в екстаз изпада, неистово зове…
Вълните сливат се с небето, достигат нови светове.
А там танцуват птици, Вселената побрали във сърце. ...

Аз не искам да си моя,
чужда за мен си остани,
като слънчевото зайче от прозореца,
когато сме със залеза сами ...
Не искам вече да те моля ...

Полубожество
Ръката - топлина.
Очите - светлина.
Устните ти - мекота.
Гласът ти - долина. ...

Ще ме обичаш ли още когато
времето остави своя отпечатък
по мен, и вместо косите красиви от злато
по лицето се спуска сивкав сатен?
Ще ме обичаш ли още когато ...

ИДИОФОН
Писка чайник на котлона
Дразни
Аз бърборя с телефона
Думи празни ...

Надежда
Тази нощ ще дойда в твоя сън -
когато ще си топла и сама...
когато пролетният дъжд ръми навън -
безброй целувки ще ти донеса... ...

Ти - момиче,
нежно, Светло,
къде си в нощта сега....
... пак събуди в мен поета
с Любов и мъничко тъга... ...

Като малко птиче ще се сгуша
на дланите ти във гнездата,
ще изпъна шия белогуша,
ще си протегна с чар перата
и крилете си към теб ще свия, ...

* *

Виж, някой е шприцовал сняг по клоните,
застинали във пози на момичета.
Стоп-кадър. Кратък миг на безтегловност,
на млада свежест в тази стара зима.
Преди снегът да стане на мехурчета. ...

Отхвърчах и попаднах сред мрак под дивана,
още в първия паметен ден в този дом.
А купчинката, с моите братя, остана
там, на малката маса, с крачета от хром.
Запрепускаха дните. И в мрачна обител, ...

СЪН СЪМ…
Сън съм…
А реалност почуква в съня,
да отворя ли светъл прозорец,
от където се спуска деня, ...

Беше ли любов това? – не помня.
Само спомням знойната нега,
лятото ми с шарените стомни,
зимите в следите по снега.
Беше ли любов това? – не питай. ...

BLACKBIRD
............................
Късно посред нощ
пее черен кос .
Тези счупени криле вземи ...

Някой ден ще си скъсам каишката
и ще хукна напреко през тръните.
Всички навици, дето ми писнаха,
като кожа след грях ще захвърля.
Ще търкалям нелепите спомени, ...

Времето… миг от вечността!
Времето, безкрайността на вселената
или миг от вечността,
така странно понятие.
Времето, то помага да изчезнат раните, ...

И след всички изминали години аз си оставам стъкълцето в окото ти, което те кара да мигаш, без да можеш да спреш. Което те дразни, влудява те, побърква те. А накрая те разплаква. Аз си оставам онова чуждо тяло в теб, което е точно на мястото си. Което твоето тяло разпознава толкова добре, че ако лип ...

В колко скромна къщичка живя!
Колко мил и добродушен беше!
Но така и не го опознах,
когато се досетих, беше късно вече!
В тази къщичка той първо ми запя ...