В дълбоките води на любовта
нагазих някога преди години.
Горях в пожарите на младостта
и търсих път към райските градини...
Пиян бях от любовния нектар... ...

Мечо из гората скита
и реве на глас за трима,
де когото срещне пита,
кой разсърди баба Зима.
Та сега не ще да тупа ...

***
Аз нямам сърце. Аз съм сърце.
Аз не обичам. Аз съм обичане.
Аз не плача. Сълзата съм аз.
Аз не пиша стих. Аз съм стих. ...

Ветрецът на любовта
За моето спокойствие се грижиш,
за моята душевна красота,
издигаш ме и ме понасяш
кат есенен ветрец - листа. ...

Да лягаме да спим,
че днес е дивна нощ
и чудеса в комини
се случват, за разкош.
Една шейна с елени ...

Два търсещи души… Летеж!
Любов - красива, като две крила на пеперуда…
Случайността - ми каза - пресечна точка е на две необходимости…
Но първо, като чух това, помислих си – Защо ли слушам я, та тя е луда!
Но не се спря да ме съветва… Не! ...

Ще се връщам, докато има кой да ме чака
с нежна прегръдка, с топла вечеря,
със сълзи в очите, отмиващи мрака,
огряващи пътя, по който се рея.
Където се учих на мило и свято ...

И капките се сипят от небето –
безмълвно тихи – деца са на нощта,
а чувам пак молбата на детето,
на глад осъдено от зла съдба.
Под дрипитe му – мръсни, стари, вехти ...

Сутрин.
С нищо по-различна от останалите. Слънцето влизаше през щорите на тънки ивици, като сръбски кашкавал върху италианска пица. Аз стоя до мивката, подпряна на дланите си и чакам микровълновата да изпищи, че водата за кафето ми е готова. Каква картинка само... вързана коса, изсушено от почистващ ...

Спрях да пиша.
Всяка дума изчезна от съзнанието ми,
заедно с теб.
И не се опитвай да ме убедиш,
че сама поех по този път. ...

Къде сме?
Иска ми се да съм там,
зад невидими завеси,
там, където ти си сам
и откриваш себе си. ...

И ти ли…
И ти ли ме остави?!
На теб разчитах само…
В самотната си стая,
леглото празно е, голямо… ...

Ти идваш с изгрева пак -
премръзнала, нежна,
пребродила нощния мрак,
моя малка надежда.
Ти усмихната идваш, ...

Не ще го вече аз повторя,
знаеш го добре сама,
единствено очите ми говорят -
видя ли мъжката сълза?
Мечтая те и те бленувам, ...

Една жена си отиде.
Поетеса бе тя
и певица добра.
Капка по капка,
със сълзи ...

Вземи ме в шепите си
като сняг -
един такъв, по лански изостанал;
втвърден,
студен, ...

"All Of Me"
[Verse 1:]
What would I do without your smart mouth
Drawing me in, and you kicking me out
Got my head spinning, no kidding, I can't pin you down ...

"No Angel"
Birdy
Remember once the things you told me
And how the tears ran from my eyes
They didn't fall because it hurt me ...

Днес отново чакам те и вярвам
в твоето завръщане, Инес!
Тук стоя, побит на тротоара,
залезът разгръщам с интерес.
Златото си там, по върховете ...

усмивка спомен
устни на следобед
миг от теб
стапя лед
дар самота ...

Ами... Защо обичам?
Защо обич?
Защо съдбата?
Защо любовта?
Ами... Защо обичам? ...

Четвърта глава
Започна една дълга, изморителна седмица. Всяка вечер си лягах изтощена, но така беше по-добре, поне не мислех за нищо, отвличах си вниманието с работата и забравях. Но вечер, макар и изморена, не можех да заспя веднага и всеки път се сещах... След две седмици новото ми жилище бе в изр ...

*Знанието ще е твойта сила,
а признанието твой копнеж.
Глава не скланяй -
ще го имаш в изобилие,
но внимавай славата дали ще понесеш! ...

Да имаш и да нямаш
Бях минавала милиони пъти по тази улица. Никога обаче не се бях замисляла, че там, долу в краката на всички хора, където рядко някой би погледнал, стоеше едно момиче. Не беше по-голяма от мен, нито с нещо по-различна от останалите хора, но тя стоеше там всеки път, когато минавах п ...

Аз те обичам по моя си начин –
както небето дъжда,
ако ми липсваш - душата ми плаче
с твоя мъничка сълза...
Ти ме обичаш по твоя си начин – ...

Самотни звезди
прошепват тихи тайни...
но ти не си тук.

Беше станало време за обяд. На пръв поглед всички се бяха изсипали в столовата, но със сигурност някои нямаха апетит.
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър ...

Три лилави цветя
за красиво момиче.
Две червени сърца,
това любов се нарича.
Една вдъхновена душа, ...

''Имаш уникални очи, скъпа!'' - каза ми той...
Без думи останах от господин... ъъ, Кой?
От първото изречение милият така ''ме плени''...
усмихнах се заучено: ''Благодаря и си върви!''
Тогава, за нещастие, си спомних едни чужди слова... ...

V
... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.
Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. ...

Лицето ти със взлом се вмъкна
и в разума ми се заплете,
на пръсти мислите ми да измъкне
да ги покани в свят тъй нов и цветен.
Очите ти са малки глобуси - ...

"Правим нередност след нередност,
затова вие живеете във бедност.
Какво ни пука за някаква родина?
Зарад кражбите ни хората бягат в чужбина.
Ние сме просто организирани крадци, ...

Щастието отново се бе сгушило в своя, след множеството му наблюдения, непознат и за самия него свят. То бе толкова объркано, че бе спряло да търси обяснения за каквото и да било свързано с човека… Искаше му се просто да приема, без да изисква, без да анализира, без да оценя, без да апелира, съветва, ...

Обичам едно-единствено момиче.
И бих се за друга страна.
Ала и моята родина я обичам -
сякаш ми е любима жена.
Воювал съм - и аз не знам колко. ...

И това лято отмина неусетно,
беше топло, приятно, ама малко задушно,
имаше и настроение типично летно,
а имаше и не така радушно.
После захладня, усещаха се пориви, ...

На сутрешното кафе, което никога няма да изпиете от една-единствена чаша и на онези сладки с кардамон и канела, които знаеш, че тази неосъществена любов толкова много обича. Но предпочита да си ги купи готови от сладкарницата под нейния дом, ала не и да ги приготви заедно с теб за закуска.
На мокрит ...

- Бях студентка, когато забременях от мъжа, по когото бях луда - започна тя, когато се настанихме пред чаша кафе на малката маса в полупразното заведение. - Не знаех почти нищо за него и с времето това не се промени. Пътуваше много, обаждаше ми се веднъж-два пъти месечно, но въпреки това приемах, че ...