Двамата седнаха в едно кафене. По същото време, на друго място, далече оттам, Лудия беше с руската си приятелка.
„И ако тава не е ирония на съдбата, не знам какво е!“ — помисли си Симона.
— Много си концентрирана… За какво мислиш? — наруши тишината Владимир.
— За нищо.
— Не може да бъде! Познавам те ...

Копнеж
Аз искам да си с мене,
при мене - да си Ти!
Аз искам да те стопля,
при мене - остани! ...

Бузата ти хладна като есенния лист -
припомня ми, че мога да обичам
под небосвода ни, не толкова лъчист
две птици с песен си се вричат.
Тази нежност някога жадувана ...

Донеси ми уморената въздишка
на ранено есенно море,
открадни ми спомен в песъчинка,
скрита в малко мидено сърце.
Запечатай късно слънце в хоризонта, ...

Понякога, преди да взема решение си представям, че съм добрия герой във филм.
Какво би направил той, как би реагирал... и се получава.
Понякога, съм много искрен... и много ме харесват.
Понякога, не съм.
Понякога, ми се иска винаги да казвам, каквото мисля. ...

Ужасът в Дъруент
Това е втора част на разказа! По-рано (вчера) съм пуснал първата.
„Скъпи господин Феч,
Съжалявам за неуспешния Ви опит. Бих дошъл до Дъруент, ако можех да Ви помогна. Уви, Вие сте единственият, който може да доведе нещата докрай. Когато Вирунас обсеби някого, може както да го остави ...

Когато те искам
Нежно притихвам, когато
сърцето ми те търси.
Пресичат се кръстопътища,
когато ръцете ми ...

Когато седнеш на земята – гол и сам,
без поглед чужд, без повик на приятел,
заставаш тихомълком истински и ням
без страх от среща със предател!
Във себе си когато се опиташ ...

Днес трафикът изместен е отляво
и малко по-нагоре от стомаха,
за него няма знаци, светофари
или пък полицай - да се размаха.
На трафика ми, всичко му е чуждо ...

Когато тишината проговори,
а твоят глас до моя се смълчи,
и падайки - отлитаме нагоре,
угасвайки от блеснали лъчи...
Когато непонятните причини ...

Сиви облаци и дъжд
ми поднесе сутринта,
тя разказа ми за битка,
водила се през нощта.
Как се скарали сезоните, ...

Сънят отново ме върна при тебе -
при студената пропаст,
където удавих мечтите,
където изгубих горчивината,
страховете, солената самота. ...

Всеки път се примирявам
с твойто безразличие,
всеки път за себе си забравям
и мисля само, че обичам те.
Всеки път греша, обаче ...

А някога ме гледаше влюбено... Харесваше ме, желаеше ме... Усещах го... усещах, че се нуждаеш от мен, че искаш да ме видиш. Бях важна за теб. Целуваше ме, прегръщаше ме. Гледаше ме влюбено! Обичах да съм красива за теб, обичах да съм до теб. Обичах да правя всичко за теб… Аз и сега обичам, но ти веч ...

На един дъх написах прощално писмо.
На един дъх реших, че си от зло, по-зло.
А всъщност крещеше душата
от скръб и от зор!
Зове ме тълпата, ...

Обеща ми небе. И Земя, и Вселени,
и парченца от нежност - обвили безкрая,
и кристали от обич, в моя ум наслоени
от самотните нощи пренаписали рая.
Обеща ми любов. И очи, и сърдечност, ...

За нея...
Любов като пожар пламна между нас
и за тебе ден и нощ копнея аз.
Превърна се ти от малка сладурана
в прекрасна красавица най-желана. ...

Не си отива никой от сърцето ми
прашинка от любов щом е посял.
Всеки спомен и хубави мигове
са за мен като златен Граал!
В олтара на душата са събрани ...

Сгуших се аз някога отдавна в пурпурен порой
и дълго чудих се за мъдростта на жужащия пчелен рой.
Опитах се път слънчев да открия
и всички тези тайни човешки да разкрия.
Но уви, покой намерих аз не в ярка слънчева прегръдка, ...

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Клейтън и Тайра се готвеха за един малък съботен обяд, в който да се видят и да разменят няколко думи помежду си. Поръчката им беше готова и сервитьорът им поднесе ястията, които си бяха поръчали. Клейтън се беше спрял на пилешко филе на скара с пържени картофи и салата, а Тайра бе фе ...

... на художника, който рисуваше с думи
Навярно си забравил как изглеждам,
как мамят плитчините ми навътре?
В зениците ми уловът е тежък –
с нюансите на сивото изпъстрен. ...

Слънцето бавно изгрява
над студената мокра земя.
И бавно изсъхват дъждовните
капки от новородени дървесни листа.
Отива си мракът - изчезва страха ...

Многото лица на любовта
Размиват се във времето - вода течаща.
И нищо не остава също,
Тъй, както от начало се захваща.
Животът - чувствата и страстите ...

Нашата Земя голяма! -
силна и могъща. -
Ти с любов да я обгърнеш,
тя стократно ти я връща!
Нашата Земя богата- ...

"Да живееш зад маски"
Гл.1
Да живееш зад маски, не е най-доброто решение за да избягаш от собственият си живот!
Но аз постъпих така! Всичките ми приятели бяха от богат род, само аз живеех в бедност и мизерия!
Не можех да покажа истинското си лице, истинското си аз! ...

Завещание
Виноградную косточку в тёплую землю зарою…
Булат Окуджава
Вече зарових семка от грозде в земята,
а не зная дали ще дочакам узрелия плод… ...

Ако е тъжно твоето сърце,
ще те погаля и ще те прегърна –
от силата на двете ми ръце
тъгата ти в любов ще се превърне!
В очите ти избликнат ли сълзи, ...

МОЯТ ДОМ
Моят дом е моята пътека,
светилник на очите ми бездънни.
Там умората превръща се в утеха,
а страхът изгубва своите сенки тъмни. ...

Дай ме на студени ръце,
дай ме на студени очи
с усмивката си
и със своето сърце,
а когато съм до тебе ...

Разплаках думите. И те ми се разсърдиха.
Поникнаха от листа зли и кървави,
като река потекоха по нищото,
обледениха съчките в огнището.
Назряваха болезнени, безсмислени, ...

Странен сън
Дочувам ангели! Съглеждам демони!
Дано съм още жив!... Поне.
Нестихващ вятър шепне в ребуси,
разбулва тайните от векове. ...

Есен...
Денят ли окъся,
че рано се смрачава?...
Животът занемя
без птичата гълчава... ...

И ето, че денят започва пак
тъй сив, безжизнен, празен.
Минават час след час
и никой вече не е важен.
Текат минутите студени, ...

Плaчещо пиaно
Сълзите кaто дъжд от лунни нишки
кaпят по aкордите нa звездния си хор,
чувaйки се нейде тежките въздишки
от дaлечния небесен двор. ...

Ако някога се срещнем по пътя,
Потънал в прах и лъжи,
Ще ме погледнеш ли в очите
И ще ми кажеш ли “Любов, прости?“
Дали ще ме целунеш жадно ...