Все сънувам в мойте сънища,
че вървя по мокри пътища.
И ме уморява калното...
Хлъзгаво ми става спалното.
Будя се и с мисли - калните, ...

Вливам се в себе си -
отровна река.
Вглеждам се наоколо
само Тишина.
Докосвам очите си - ...

Да обичаш - това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки,
от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.
Уилям Шекспир
Пепел съм, останка от живот...
Вятър ме пилей и дъждове ме квасят. ...

Първият земеделец
Далеч, далеч, още в прадревни времена, когато предците ни живеели в пещери и ходели на лов, едно младо семейство обитавало малка недълбока пещера, която била близо до огромна джунгла. Те живеели просто и скромно, хранейки се с плодовете от гъстата тропическа гора и от улова, който ...

Калиакра
В старо време във страната вилнял нашественик жесток.
И в градовете, и в селата, народът ни бил просто в шок.
Пленил врага девойки горди, във пещера покрай морето -
красиви, мили и чаровни, да ти се скъса чак сърцето. ...

Помощ! Помощ! Ес О Ес!
Някой е откраднал звездата ми нощес!
Събуждам се и гледам: няма измама!
Така е! Звездата ми я няма!
Ами сега? Какво да правя? ...

Те се върнаха и тръгнаха към Емо, за да спасят и него. Бяха четирима - Явор, Ивайло, Иван и Ники. Те знаеха къде е, оставаше само да го намерят. Бързаха, защото всяка минута е важна. Стигнаха около полунощ при сградата.
-Отивам да огледам, стойте тук. - каза Иван.
Нямаше нищо подозрително, сякаш цел ...

СТУД В МАДРИД
(Седем години по-късно)
ПЪРВА ЧАСТ
I
Ивана ...

Аман от скапани съседи...
Не всички от тях са добри.
И да се радваш на победи,
не чакай от тях добрини.
С такива истини в живота ...

Щом отворя очи, виждам първо любовта, която лети из въздуха и дарява усмивки. Усещам свежестта на сутринта и сладкия мирис на кафе. Стоя на прозореца и ям шоколадови бонбони, гледайки като клюкарка какво става навън. Виждам красотата, която ни заобикаля и кара сърцата ни да се смеят. Усмихвам се глу ...

СВЯТ ІІІ
Познавам те, навъсен Свят корав,
чертите ти познавам из основи,
знам правилата ти, знам твоя нрав,
гнева ти знам и ласките сурови. ...

Душата си в затвор заключих,
в окови оковах аз моето сърце,
а чувствата и смеха обрекох да
страдат безпътни по незнайното поле.
Тялото превърнах си в кула ...

С теб не мога да мечтая –
мечтите някак са излишни
и цветове като че ли че няма,
а думите са само в срички.
С тебе спирам някак до средата ...

ТЯ: „Вън пролет е. Сърцето ми трепти.
Как искам да се любим до забрава.”
ТОЙ: „О,скъпа, вчера парното платих.
От шока е навярно... не ми става...”
ТЯ: „Навън ни мами весел месец май ...

Нека съм жива!!!
Аз те целунах... ти се усмихваше.
Аз те прегърнах... тъй се притиснахме.
С пръсти рисувах ореол по телата ни...
Ти ме докосваше нежно. И някак си ...

За тебе, Македонийо
За тебе жалим, Македонийо!
Жестоки тирани те заграбиха.
България много за теб е страдала.
Най-близък и роден български край! ...

Рай… Ад… „Две антиподни половини. И двете до жестокост верни”.
Какво е Ад? Какво е Ад? Може ли Раят за едни, да бъде Ад за други?
Днешният свят е разделен на две половини: Ад – светът на бедния човек и Рай – светът на богатите.
Разрушени съдби… Разбити мечти…Черно настояще… И белязано със смърт бъде ...

Понякога
синеокото ми минало
се опитва да измени
цветогледа ми,
да ме почерни в ...

Лутане, в което губя себе си.
Спомени противоречиви -
хубави, но и горчиви.
Грешки, желания, страх.
Мрежа от чувства, ...

Не мисли... Всяка мисъл е рана.
Изхвърли си ума в лудостта.
Този свят е страхотна измама,
ако няма я в нас любовта.
Не мисли. Аз единствено чувствам... ...

Дали си толкова невинна, както казват,
дали стопяваш ледовете в нашите души
или това, което ми разказват,
е празен звън за моите уши.
Не си ли Ти онази същата - „добрата”, ...

ласките ти
са като цветове на мимоза
вечерта ме обичаш повече
и невъзможно е
но ми пращаш думички ...

Заградена ли съм от хора? Не чувам и не виждам нищо. Замечтала съм се и знам само, че ангелите ме чуват. Чуват писъците ми, молбите, туптящото ми от страх сърце, мислите, треперещите ми колене, мечтите... Това ли е лошото? Това ли е нереалното? Доста често хората се оплакват, че си нямат никого. Но ...

Исках те, извиках те по име...
Озъртах се дали ще дойдеш ти...
Погледнах наляво, рязко надясно,
но от твоя нежен поглед не видях и следа...
Исках да те видя, за да продължа.. ...

Напудрена с красиви епитети,
безпътна, бездиханна, невъзможна,
с изкуствен блясък в стиховете свети,
надъхана с безчувствена тревожност!
Превърнала се в паметник изящен – ...

Аз искам да съм твоята усмивка
и да съм ти последната сълза,
аз искам да съм полетът ти светъл
и твоята осъществила се мечта!
Аз искам да съм нежната ти вечер ...

Потънал в долините на тази
все по-хрупкава Самсара
Расте
зад бемчиците по ушите ù
Отпива ...

Утрото наистина е по-мъдро от вечерта. Докато вечер си най-големият си враг и мислиш само за нещата, които искаш, но нямаш. За нещата, които си искал да направиш, но поради някаква причина - не си успял. За нещата, които си могъл да направиш, но си загубил смисъла в тях. За нещата, които си искал да ...

Неусетно ставаш по-велик
и за злото се превръщаш в щит,
към живота постепенно се завързваш
а и той през тебе се забързва -
като вълна през сателит...!

Обичах, обичах - уморих се.
Отричах, отричах - примирих се.
Заставам пред собствената си тъга.
Заставам - знам, че вече съм сама.
Страх ме е - душата е в сълзи. ...

Също като убягнал смисъл...
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...! ...

Записват желаещи за Марс,
все едно за плажа на Бургас -
аз за Марс не съм, искам
на Венера
и теб ще те запиша - ...

по разказът на Melissa (Ясна М)
- Бабо! Бабо, ба! Ти виждаш ли звездите,
как смеят се безгрижно в тъмнината!?
- Виждам, бабиното… Виждам, че очите
недоглеждат веч' тъй често красотата. ...

Отдавна пътища погубени, като на снимка,
асфалтово се лющят в жълт нюанс…
Отдавна бурени във цветната градинка,
без капчица човешки толеранс,
обхванали са хризантемите и цветовете ...