Изгубеното в мен усещане за време,
за цвят, за сила, за какво ми дреме...
Навъсени усмивки, скрити чувства...
Погубена надежда, стая пуста...
Откъснатата страница на календара ...

Стихвам във съня ти
(пропълзявам тайно).
Влизам във мечтите ти
(нежно ги събуждам).
Блесва във очите ти ...

на прага на зимата:
късни есенни звуци
влачи вятърът неуморно
и бълбука преди да замръзне
новият епизод ...

Моята истина
„Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32)“
Съзирам две врабчета на простора.
На петия етаж? Какво ли търсят?
Не са врабчета...Тъй ми се е сторило. ...

„Мандолината на капитан Корели”*
(по едноименния филм)
През м. Септември 1943 год., немците избиват
хиляди италиански войници на гръцкия остров
Кефалония в Йонийско море. ...

Протегнах ръка към още един безсмъртен шедьовър. Дано не съм го осквернил ;) !

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 3
Баба Димка се беше подпряла на бастуна си и с присвити очи наблюдаваше наближаващата кола:
− Яяя, кой ни е дошъл на гости.
От колата слязоха трима млади мъже с широки гърбове като трикрилни гардероби и бичи вратове. По главите им имаше едва набола коса, а очите им ...

На път сме да сменим цветовете на знамето си - бяло, зелено... окървавено...
Когато един български политик няма какво да губи, той повлича след себе си всички, които са го имали...
Ограниченият ум нанася неограничени поражения...
Думата „ЛЕК” е изписана неправилно. Би трябвало да е „АК”.
Скоро Бълга ...

Живот не искам скучен, монотонен!
Не искам ежедневна самота!
Надигам глас и движа се нагоре!
Не стой пред мен - помитам без да спра!
Запазих през годините душата. ...

Сълзи тя вече двайсет дена,
тази остаряла плачеща бреза.
Ти късаш лист по лист от нея
и страда тихо нейната душа.
А помниш ли когато беше лято ...

!!!
На жълтите павета между фугите
цветенца нежни с капчици роса
ботуши полицейски газят,
изпратени да спират Пролетта. ...

Нима ти бяха нужни толкова години?
За мен цяла вечност, за теб един момент.
За да забележиш моето присъствие
и с цялата си същност да ме пожелаеш.
Че не съм за теб просто никой, ...

Презрение
Невежество, ти брат на злото и
майка на мизерията черна,
о, колко хора носят ти теглото,
а колко ли от тях са твоя орда верна! ...

Докоснеш ли ме,
може да кипиш
или да се сгрееш.
Въпросът е дали
желаеш да гориш ...

„Харесвам как косата ти минава край ушите”
Смиф (Валентин Евстатиев)
На сина ми
Харесвам как отмяташ оня кичур,
немирно разпилял се по челòто. ...

Животните направиха оркестър
и ще го води диригент не... местен.
А той е щъркелът дохвъркал отдалече,
с фамилията Щъркелан известен.
За кларинетист с конкурс постъпи мечо, ...

Разпределям товара на плещите
да е по равно – за теб, и за мен!
И нищо,че слаба съм.
Мога.
Пресрещам те. ...

Океан от черно мастило
изливам на листа ледено-бял.
Дали то е някак разкрило
на душата ми черния дял?
Дали ще каже на другите ...

ШИШАРКИ
Oтсреща на баира
в бялата мъгла
циганче събира
шишарки за чорба. ...

Сънувал ли си бели птици? Камбаните в молитва - песен?
Какво е да си истинска светица? Отсявал ли си житото от плесен?
Ти знаеш ли дали е чудо? Навярно пътят е в една посока.
Не искаш ли да бъдеш буден? Да не гониш в себе си живота.
А виждал ли си днес цветята? И зелените поля - градини? ...

"Хубаво е! Имам и кислород за около петнайсе минути. Хм, не е зле. А можеше да изгоря като факла в тая капсула. Ама че грозно изглежда, купчина непотребно желязо на повърхността на Луната! Нашенска им работа, казвах им, че тоя датчик не става. Не е изчислен да работи при тия ниски температури. Ама т ...

Здравей, любов!
Пиша ти, за да ти разкажа за мен. Не, ти не ме познаваш вече! Аз съм друг, различен човек, не, не съм човек - половинка съм само... Любовта ми е изпълнена с клишета, пустош, пресъхнал кладенец. Странно нещо е животът, докъде ме докара и какво ли още предстои. Като алфа и омега аз нам ...

След сълзата мълчалива със ожулени пети.
тичах, дирех и намирах поводите да съм жив.
Болката – да не убива, може да ни оскоти.
Но решиш си да си силен, нямаш нужда от мотив.
Падах в бездни и окопи, бранех кърпения флаг. ...

На Вал
*******
Ножа влезе гладко, неочаквано и невъзпрепятствано. Жената изохка и го изпусна заедно с ябълката, която белеше. Гъста кръв, тъмночервена и гъста закапа на едри капки по белия плот на мивката. Жената притисна раната, кръвта бликна между пръстите
ù, спусна се на струйка надолу към лакътя ...

Кой повика тишината?
В утробата на вечерта потъвам,
кръвта от дълбините ми кънти
и някак в необята се препъвам
през грижи, чувства и мечти. ...

Земята е с прошарени коси
и старчески петна
от дъжд и кал.
Пътеката до сивия панелен блок
се спъна в тънък клон, ...

Опитах се да бъда много истинска,
бродирах нощите с копринени слова.
Не вярвах, че са само лунни приказки -
пътеки са. Хиляда и една.
Хиляда и едно парченца сбъдване, ...