Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не е нарочно, просто съм такъв.
В душата ми цари безспирна зима,
изпомпва лед сърцето вместо кръв. ...

Момчил обичаше магистралата, за него тя бе нещо вълнуващо, модерно и възвишено, символ на всичките му мечти и надежди. Често в задушните летни вечери на 1984-та той прекосяваше пеш полето, прескачаше „заешката ограда” и се настаняваше на някой камък близо до аварийното платно, където вдишваше дълбок ...

Лина остана сама в гората. Сякаш след като Пан си отиде всички птички, пеперуди и скакалци си отидоха с него. Настъпи пълна тишина. Вятърът спря да подухва приятно и прохладно. Дърветата спряха да се поклащат. Лина имаше чувството, че дори и рекичката спря да тече. Стана зловещо тихо. Смразяващи тръ ...

1-ва прилика:
Децата, както автомат "Калашников", имат прекалено много кинетична енергия за освобождаване.
2-ра прилика:
Децата, както автомат "Калашников", могат да нанесат много поражения за малко време.
3-та прилика: ...

(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)
продължение от първа част на елибото
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
SULEIMO
До сега не се беше възбуждала от разговор с клиент. Но в този глас имаше нещо. Усещаше го като котешки лапички по гърба. Желанието ù мал ...

Танцувай, ветре, танцувай, защото утре няма да можеш.
Танцувай днес и в мрака, и в деня, защото утре ще се потъмни една съдба.
Това ще е твоят танц на живата смърт,
танцът на отклоняването от господ и светостта.
И ако можеш, ветре, отиди и разроши косите на това момиче ...

Няма никога да си простиш,
ако видиш ме до друг да крача,
ала зная, че ще си личи
само щом останеш сам във здрача.
Ти си силен, твойте рамене ...

Потърсих Те, Господи...
сред тътена на мощни водопади,
сред вятъра над бурните вълни,
сред ритъма на морските каскади,
в прибоя на крайбрежните води, ...

Търся те, искам те някъде в себе си,
всяка минута е дъх на очакване,
сложих ръка, за да пазя постелята,
нищо че в нея се гърчихме с вятъра.
Нищо, че заедно дома си отрекохме. ...

В ТЪМНОТО виждам по-поносима реалност.
Светлината – не зная какво да я правя.
Невъзможно ми е да я побера
нито в длани, нито във очи.
Тя ми носи само слепота... ...

И тази сутрин съм във парка.
Посрещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка,
листа затичаха след мен.
И лягаха смирено на земята, ...

През тишината на непълните нощи,
през лицето и ушите, невидяна живина.
В далечината, през очите, светлина на свещи,
обля ме като вълна, дълбока самота.
Над небето, на земята, ...

Детство
В памет на Роска
Винаги към детството ме връщат
онези плачещи върби,
под които с теб зидахме си къща ...

Запознаваш се с хора. С времето те стават твои близки, твои приятели, като семейство. Разчиташ на тях и те разчитат на теб. Споделяте добри и лоши мигове заедно. В един момент осъзнаваш, че обичаш тези хора и си мислиш: "какво ми трябва повече, след като имам добри приятели". И не след дълго човекът ...

Любовница да се наричаш,
първа гордост е за теб.
Нощна блудница, заничаш
от чаршафа тъй нелеп.
А сутрин кротко на гърдите ...

Моите шепоти,
като морски вълни
във началото на сезона,
кротко стигнали бряг,
се разливат на пяна; ...

Пламъците пишат по ръцете ни
думите, родени в нощен час.
В пръсти, от докосване преплетени,
стих разпалва чудната си власт.
Може би е чувство неизказано. ...

Не отминавай
така мълчаливо,
моля те, горчиво е,
нещо кажи ми -
поздрав, обида, ...

Балада.

Опитах се да напиша български текст на известен рок. Не си харесвам пеенето, но може някой друг да опита по-сполучливо. Приятно слушане!

Морето ме галеше с нова прегръдка -
красива, топла, нежна, изпепеляваща.
Говореше ми за някаква тръпка,
която е силна, властна и прощаваща.
Пясъкът нежно докосваше моите длани, ...

На мъжа до мен
Виж, в очите ми греят искри,
нощем слънцето в тях се скри,
сякаш топъл огън посред зима,
така съм, нали до мен те има. ...

Аз съм малко ленива,
позадрямва надеждата в мен -
като коте на слънце,
като цвете на сянка,
като речна планинска вода, ...

Спирам с очите да обичам,
докосването тленно наранява.
Близката любов отричам -
от нея загуба остава.
Ще обичам отдалече... ...

Погледнах я. Седяща на мекия стол, гушнала чашата близо
до гърдите си, загледана в хоризонта, винаги все така далеч от момента.
Замечтана в нещо, което едва ли ще включва мен. Имах чувството,
че е просто образ на моето съзнание и ако се обърна настрана,
тя ще изчезне. Не че не е ставало. ...

- Ледена кралица... - казват - ... трябва да я видиш! Няма капка милост!
Със камшика си в ръка,
във всекиго всява страх и мъничко тъга!
Истината е, че си обгърната в техния лед.
Но отвътре още си жива, още живота със сърцето си чувстваш! ...

На Ива.
---
Липсваш ми.
Безцветно утро.
Ден безсмислен с капчица ...

Десница слънцето протяга
да пипне милата по пъпа.
Любовна примка то затяга
на своята другарка скъпа.
А после в пазвата ù бърка, ...