Като в някоя балада -
сърцето не желае да тъжи.
Не иска повече да страда -
да лее хиляди сълзи.
Защото вече е забравено, ...

Луната обясни ми се в любов
с лъчи целувки, после ми намигна,
а вятърът подслушваше готов
вестта да разнесе усмихнат.
Звездите ръкопляскаха във хор, ...

Ж ълти изгреви нощта посичат,
И здялани с магическа ръка,
В ъв синьо небесата се обличат,
Е фирно засияват пурпурни утра.
Я рък сън не спира да ме следва - ...

Всеки ден пред очите ми
Толкова близо, чак недостижимо
Всеки ден в мислите ми
Толкова невинни, чак непростимо
Един до друг вървим ...

Със големия бял платноход
от юг пристигаше лятото.
Като огромен риж котарак
аз седях на пристана и го чаках.
Дълго бях дрямал - провесил крака, ...

Защо Ларошфуко е казал точно това? На първо място, защото е вярно, а на второ – защото е красиво. И истинската любов, и призраците са красиви неща. Любовта е една безкрайна сила, която ни събужда отвътре и ни кара да живеем заради себе си, а не заради някой друг (или нещо друго). А призраците са най ...

В ПРЕГРЪДКА С МОРЕТО
Замаян от шамарите на думите,
обрулен от вятъра на мислите,
блуждаещ между минало и бъдеще,
добирам се до твоя бряг, Море. ...

Тя се сбогуваше отдавна - с всеки изгрев,
наронил отпечатъци по къщите,
със смешно остарелите си призраци,
които непоканени се връщаха,
с милувката на циганското лято, ...

Ако звездите тайно ти подскажат,
ако магьосница със тебе сподели
и листопади шепнещо разкажат -
живота ни приключи, то дали
в последните минути на земята, ...

Пробуждането е само
Има някакъв особен чар да се будиш сам сутрин.
Подгонваш сънищата си, отваряйки леко очи.
Малките прашинки, танцуващи в пожара на изгрева те хипнотизират и издълбават усмивка на лицето ти.
Ставаш и поглеждаш през рамо. ...

Тихо ще умирам
Не може. Тя не може да ме мрази,
защото да го прави не умее.
И дълго тишината ù ще пази
мен – в спомена ù, дето все ще тлее. ...

ПРАТЕНИЦИ НА СЪДБАТА
Преди няколко години започнах работа в една фирма за продажба на енергийни напитки. Отговарям за цялото черноморие. Както за градовете така и за курортните селища. Седалището ни през зимата е в Сливен. Лятото го караме на разменки. Eдна година сезона съм командирован в Бургас др ...

Наивница
Ти тръгна и над мене падна мрак.
Ръцете ми те търсят в тъмнината.
(Жена ти подозира ни, но пак
с усмивка ще те срещне на вратата.) ...

ДУША
Запей, душа, развесели се,
недей се спотаява в плен,
прости, забравих за мечтите,
за радостта и страстите във мен. ...

Българийо - днес независима –
дарявам ти тези слова:
Пред никого, тиха и хрисима,
не свеждай смирено глава!
Лъвът ти е горд, непокорен е. ...

Сега е нощ, навън вали...
стоя сама, кръвта кипи...
И гневен глас във мен гърми
"Кой кого рани?"
Не беше днес, не бе нали, ...

Сутрин рано горчиво кафе
пия сама и захарта ми горчи,
заради болното, ранено сърце
и всички разбити мечти.
Отпивам глътка по глътка ...

Хей, Животе !
Жива съм! Все още оцелявам.
Със дива стръв, Животе, те копнея!
Не ме прекърши. Сражавам се
и всеки ден напук те пея. ...

Един и същ ни бе живота-
живяхме го на тагадък.
Това бе нашата Голгота -
сърце на полски пъдпъдък.
Сега с косите побелели, ...

Позната стая, тихи думи
и неспокойна тишина,
Звезди угасващи безшумно,
в самия свършек на нощта.
Любов, полепнала в очите, ...

Ти си
За мене ти си кат богиня,
даряваща ми свойта топлина,
даряваща ми обич и надежда,
даряваща ми свойта красота. ...

Една жена с влюбено сърце
на своя празник ме покани.
Хубава жена. Обичам я.
Но съдбата ми се подигра,
защото друг обича нейната душа. ...

Две десетилетия живея
и се мъча да го разбера
този свят. И плача, и се смея,
вечно търся правилния път.
И за краткото си земно време, ...

Колко му трябва на човек...?
Колко му трябва на човек
да онемее от обичане?
Понякога една сълза стига
да приседнеш на ръба на тишината, ...

Това е 1-ва глава от моята книга
Facebook - https://www.facebook.com/lubomir.gerganov.92
ЗАДНА КОРИЦА:
Застанал на ръба на пропастта, впил поглед в бездната, гледах как черните сенки се бореха, коя ще стигне първа до мен. Казват, че ако не можеш да заспиш нощем, си буден в съня на някой друг. Не зна ...

Губиш се в усмивка,
докато минавам покрай теб,
с устни, със въздишка
и разтапяш лед...
не се сравняваш с нищо, ...

Земя, с останала една нещастна сган,
която вече и народ не се нарича!
А колко много заслужава тя,
останала сираче и в мечтите си!
Земя ограбена, излъгана и опошлена, ...

Нямаш милост, любов... слепи чувства ми удряш в гръдта
и душата ми стене - изгубена в твоята лудост,
не разбирам какво си, но живееш в лика на жена –
смисъл в дните ли си или сбъдваш в живота ми чудо.
Тя е моя, любов... и не мога без нея и час, ...

Стаичка една, пълна със самота. Добре дошли!
Тук ще намерите разпръснати сълзи, смях, мечти, щастие и какво ли още не. Леко само като стъпвате по пода, някъде загубих разпокъсаното си сърце. Видите ли го, моля с нежност го обгърнете и ми го върнете. Макар и тъй „одрипано”, мое си е. Ще приседна, заб ...

Всъщност, не успях да прибавя нито ред към този текст и се събудих почти жив. Това продължава вече трети ден, но не от сътворението и не от Ботевите тържества. Просто няма какво да кажа (май никога не съм имал) или часовникът е спрял поради изтекъл срок на годност. Ще трябва да приключа с този текст ...

Зората ражда ден и го дарява
с любов на тези вечни небеса.
А те Земята цяла озаряват,
за да се раждат нови чудеса.
И всяко семенце в пръстта пониква, ...

Есенно настроение...
Есен!... Есен!... Просто Есен!...
И макар, че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...

Този текст за песен е написан изцяло по и за музикалната композиция „Ескиз”, чийто автор е музикантът с потрeбителски псевдоним Седем (Седем).
Давам пълните права на Седем да използва този мой текст за създаване на песен,
Бостан Бостанджиев
Музикалния етюд, можете да прослушате тук:
Мъжки глас: ...

Пак ли си красива
и се сбъдваш
в идните ми, слепи дни,
пак ли мързелив съм -
да си тръгвам, ...