Не ме докосвай, чуваш ли, недей!
Докосването трябва да е чисто.
Във него трябва слънцето да грей,
като роса да е лъчисто.
Докосването трябва ветрове ...

Що значи да мечтаеш,
що значи Любовта ти да отрича общите мечти,
що значи, когато искаш някъде да се скатаеш,
за да не бъдеш пречка вече Ти.
Що значи да разбираш някой, ...

1 Объркан код
Какъв е този български народ,
тоз, който само Злото мери?!
Навярно е с объркан код
и прав път няма да намери! ...

Be next to me, caress me.
Be next to me, kiss me.
Let it be night and exhaustion...
Was it by chance
I don't know and I don't want to ...

Болката в сърцето ми тежи,
само целувките ти ми остави,
нека милувките останат в сърцата ни
и един за друг да не забравим.
Ти пак си в мислите ми ...

Внимание! Не всичко „духовно“ е полезно, макар и да изглежда такова. Човекопоклонничеството отклонява от поклонението към Бог! Ако не сте просто номинални християни, ще проникнете и прозрете заблудите, които тънко се прокрадват в учението на Нийл Доналд Уолш и отклоняват от истината. На повърхността ...

Как да обясня
любов необяснима?
Боли ме и плача,
но пак те копнея!
Къде си, търси те в тъмнината, ...

... нали не мислиш,
че забравяйки старите рани
ще забравиш старите чувства,
нали не мислиш, че толкова лесно
ще ме прежалиш, ...

Душата ми е обляна в мъка...
потънала в мрак, скована...
красота и утеха намира единствено в мрака...
светът ми тъне в нощ без звезди,
без луна на небето... ...

За момента, в който съдбата те среща с човек, който преобръща подредения ти до момента космос… идва, за да преоткрие в теб една непозната за самата теб страна, една стаена в теб - “Terra incognita”. Идва да пробуди чувства и желания, които до момента са били непознати, да те направи чужда за всички ...

Забравих да ти кажа онзи ден,
когато кацнах аварийно на земята,
че марсианците не са за мен,
не ме докосна лунната соната.
Говорих с тридушевни същества, ...

Да виждаш как бяга духът,
Как живо не гледат очите,
Как тъжно отмира светът
На твоята майка в гърдите.
Как искаш да стенеш, да плачеш, ...

Обичам да бъда онази,
която събужда деня,
и в себе си спомена пази,
последения - за любовта.
Но ти не обичаш да бъдеш ...

Тя седи на пътя, насред мъглата. Около нея е пустош. Над момичето прелетя един гарван, а тя реши да го последва. Продължи по пътя на грачещата птица, продължи по черния друм. По бялото ù лице текнаха няколко едри и ледени сълзи. В окото ù бе влязъл спомен. Един спомен, свързан с птици, а именно: Пре ...

Да можеше само през моите очи да погледнеш,
за миг да разгледаш света според мен.
Да видиш по пясъка как стъпваме бавно
и как морето се радва за този наш ден!
Да можеше само с моите ръце да погалиш ...

Сиви локви разлял е дъждът по паважа.
Вън студено е – сняг заваля!
Първа пролетна приказка как да разкажа –
вие вятър и мръзнат цветя?!
В самодивската вечер, напевно-шептяща, ...

С безразличие
те гледам аз сега,
както ти ме гледаше тогава!
Пращам те в ада,
откъдето идвам аз! ...

От другото небе
От другото небе не слизат пътьом!
Не идват дъждове да утешат
човека в тъжната му смъртност.
От другото небе кивот не търсят ...

ЗАВРЪЩАНЕ
Лавини от пепели, натрупани с времето,
пропукани сриват се, политат, свистят...
натежалите пясъци, напоени със бремето,
устояват, но колко ли още и как ?! ...

В един от топлите майски дни централната улица на града гъмжи от хора, едните забързани за някъде, а другите излезли просто на разходка, приличащи на рояк пчели. И всички носят своите си радости и тревоги. Понякога се покатервам на едно от дърветата на улицата и ги наблюдавам. В последно време ми на ...

СКИТНИК
Любовните стихове, за тебе написани -
редят се в мен. Чета некролог.
Така ли нашата любов е орисана?
Плача. Проклинам даже и Бог! ...

Обичам да обичам
Обичам да обичам!
Някого, нещо...
Мога да си говоря с някого...
мога и да мълча с някого - Приятел. ...

Приказната зима отмина, но ето че настъпи пролетта. Когато усетиш първите слънчеви лъчи и слънцето те подтиква да се усмихнеш, то най-хубавото предстои. Радостта не е само в слънцето, тя е навсякъде, можем да я открием в разцъфнали дръвчета, цветя и сладкопойни птички, които огряват и правят по-добъ ...

ВЕТРЕНСКИ ЧУДЕСА
Тук дните кацат като пеперуди
– и носталгично тъжни, и щастливи –
на дясната ми длан денят се буди,
на лявата ми длан нощта заспива... ...

ГЛАВА ВТОРА
Боби бе вече на летището, когато самолетът кацна. Делегацията бе посрещната с големи почести. Направи първите снимки и се запъти да вземе интервю от принца.
- Добър ден, ваше величество, Барбара Даг - „ИРИКОМ ДЖЪРНАЛ”. Бихте ли ми отговорили на няколко въпроса? - отговорът бе положителен ...

Забавен ход на платноход,
една закъсняла Луна,
забравила пътя към дома,
и мисли, които се гонят в галоп,
а там в тъмното една тишина, ...

Не ме докосвай като че съм стъклена.
Леглото може после и да плащаме.
Задръжките си вече аз съм смъкнала.
Ненужно е с любов да се захващаме.
Не спирай тока. Недей да ме обичаш. ...

Аз те нараних. Аз те излъгах. Аз те манипулирах. Аз обичах. Аз обещах.
Това е искреност, която бих желала да чуя поне веднъж след грозния край, но никога не ми се е случвало. Аз съм тази, която е съсипана, но мисля, че ти имаш нуждата да бъдеш спасен. Трябва да се отърсиш от вината, която изпитваш, ...

Ден, който остана неразбран
Духна топъл вятър - довя тъга,
мисли тъжни се втурнаха с дъжда,
поляха цвете с навъсена глава,
без смисъл радостта потъна в калта. ...

Бих избола очите си сини
и на тяхно място бих сложила маслини,
за да имам нейния тъмен, топъл поглед.
Навярно моите изглеждат ти студени
и затова мислиш все за нея, ...

От край до край
Ще те уловя с миглите си и ще те вплета в косата си.
Ще те зазидам в бръчките около окото.
После ще те пусна и ще те помилвам
и най-подир ще те отдалеча от злото. ...

ПРОЛЕТ СЕ ПУКВА
В двора си имам сливка млада.
В зелена премяна вчера бе.
Днес я виждам с изненада -
като облаче бяло в небе. ...

Многолик е животът, всевластен.
Твърде сух за безтебно преглъщане.
Остани, да вървиме нататък!
Нека тръгнем, пък дори да е връщане.
Нека спомен ръждив ни подскаже, ...

Луната зловеща над мен стои
и душата ми сломи.
Въпреки че пътя ми озарява,
тя душата ми наранява.
Опиянен от твойта красота зловеща, ...

Четвъртък. Утрото прикляка
в облак над разсънената кръчма.
Раздърпан и невчесан старец
кастрон с шкембе чорба поръчва.
Подлютва – и пипер, и чесън ...

В началото нещата тръгнаха стремително и гладко. Но при всяко падане от високо е така...
Иде ми да се разбягам от себе си.
Всички дървета, в които пияният се блъска по пътя си към дома, са избрани на случаен принцип.
Добре, че избраха папа. В един момент, като гледах непрекъснато черен пушек, си мис ...

Недалеч, в едно село стоеше един камък, който от векове е там.
В една нощ се развихря страшна буря. Небето е по-тъмно от катран. Към земята се гърчат светкавици като смоци. Едри капки закапаха. Вихрите със своите зловещи криле брулят дърветата наоколо. В това страшно време всичко се е изпокрило. Сам ...