Моята специалност е да бягам
от тестостеронни вероятности.
Фантазирам си с кого си лягам,
безконтрацептивно - безопасно е.
Моята специалност е да крия ...

Предсказанието на маите не ни настигна
и ето - дядо Коледа пристигна,
подаръци раздаде ни добрият старец,
на някои тефтерче, а на друг - баварец.
Не беше лесна таз година ...

Пиша живот, дълго го пиша.
Във неведоми дири се взирам
и навързвам нишка след нишка.
А той извисява скеле на вишка
надолу към дълбините, ...

До теб притихнал в тъмното, не спя!
Прегръщам те в най-чувствена омая!
Какво ли друго мога да желая
от устните на влюбена жена!
През звездното поле върви нощта... ...

За теб е първото кокиче
... нищо, че харесваш друг.
Пожелавам ви да сте щастливи
на сърцето си напук.
Аз за нашата любов ...

Аз имам много имена.
За колкото се сетиш.
И ни заслуга, ни вина,
но – толкова късмети.
Аз имам много имена. ...

За кой ли вече път се преродих –
уроците така и не научих,
греховна е човешката ми плът
и страстите безжалостно ме смучат.
Живях един живот във пещера – ...

Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.
Два пламъка, от вятъра угаснали, ...

. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...

Сън пореден, а край сакрален е,
на колене пред старица, с молби.
Във вакуум крещи своите мечти,
само старите буки чуват, дали?
На техния език тихо мълви ...

Боботи огънят бъбриво,
кади коминът като старец.
Прикашля дрезгаво, хрипливо.
И книжица – с артритен палец
разлиства зимната фъртуна, ...

Звездите ме успокояват.
Разказват ми красиви тайни.
Като сестри ме утешават.
Нашепват ми, че са нетрайни
и страховете ни човешки, ...

С тъжен поглед се вглеждам в небето,
със звезди обляно.
С мъчителна болка се сещам за сърцето,
на хиляди парченца разпиляно.
И тази нощ е пълна с тъга, ...

Три сапунени балончета в очите със цветя
политнаха света да видят.
Едното се наду от от завист и така
пукна се над моята градина.
Другото погледна към небето. ...

Осъдена душа
О, осъдена душа,
Ти, чийто викове отекват в мрака...
О, ти си ми като сестра,
и двете с тебе търсим любовта... ...

НЕ Е ВИЦ
Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.
Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си попр ...

ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА
В българското общество, трябва да признаем, все още има силни антитурски настроения. Нещо повече - в живота на нашето уж демократично общество все още се възприема като силно патриотично онова възпитание, което ни внушава неприязън, да не кажа омраза и ненавист към всичко, което н ...

Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук. ...

---
Открих те на прелома в младостта си,
в средата между "искам" и "ще мога".
Изпитани, рецептите за щастие
не ме дариха с чакания огън. ...

Много дни за нас са черни,
в миналото и сега...
Ний търсим пътищата верни,
за да вървим напред така.
Минали са дните черни! ...

За майка ми...
Която обикнах и никога не разбрах.
За жената, танцуваща фламенко,
изпъстрена в лилаво и цветя.
Прегръщам те ...

По ненаписаните мисли на един мой приятел.
Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, ...

Живея до жаркото слънце,
разпръсвам с него лъчи
и всеки ден зръце по зрънце
изпращам любов да цъфти.
Аз птица съм, смело политам ...

ПЕПЕЛ
Жарта догаря в старото огнище...
Довчера жилест дъб с кораво тяло,
дървото днес е пепел.
Сиреч – нищо. ...

Ужасно много мразя крайностите. Не зная кой ги е измислил, но от все сърце ги мразя. И преди някой да ме обвини, че изказването ми само по себе си е крайно - позволявам си го само веднъж.
Млад човек съм и немалка част от ежедневието си прекарвам в интернет. Напоследък ми прави впечатление как той е ...

Санчо Панса
Днес няма
вятърни мелници.
И Дон Кихот
е ненужна измислица. ...

Очите ти са сухи и толкова празни,
ослепели от взиране и напразно очакване;
сърцето е пусто - като изоставена гара,
на която отдавна не спират никакви влакове.
В устата - пелинен дъх и горчивина, ...

Моите спомени горчат... Нося ги през годините.
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана. ...

Хубаво е, че се добрахме до тази власт,
тя е нашата голяма, но порочна страст!
Просто издигнахме се и станахме смели,
що да не я използваме за користни цели?
Бонуси си взимаме, и ние сме хора, ...

Върба да бях!
И вейчици да свеждам
над твоите забързани води;
от тях да пия отразена нежност –
на слънце и звезди. ...

Пламъците стават сива пепел,
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно, ...

Това е моят филм, недейте ми го режисира,
във него, ако искам, ще играя и дърво,
ще бъда лебед, който истински умира,
ще съм безкрайно дръзко огнено кълбо.
И дама пика, поискам ли, ще изиграя, ...

Не искам в деня си да срещам сърдити лица.
Не искам в деня си да усещам хора с лоши сърца.
Искам само доброта и мисля, че това му трябва
на света.
Всеки ден ние хората да виждаме, че ...

Сбогувам се със родния си дом,
със цъфналите люляци на двора,
сбогувам се със сивия балкон,
с лозата и прогнилата подпора.
Сбогувам се със старото дърво, ...

с любовта си играехме,
не мислехме,
че тя ще е,
която ще ни изиграе,
с любовта си играехме, ...

Връхчета на пръсти по корема ми. По корема и малко по-надолу. Бавен е, нежен, внимателен. Търси нещо все по-надолу… Така не искам да го спирам, старае се толкова много. Диша в ухото ми. Не тежко, но на пресекулки. Знам, че едва преглъща. Знам, че всичко по него изтръпва все повече с всеки милиметър ...

Колкото и да се опитвам да забравя...
Все не се получава...
Все си тук и там....
Мислите си, човек не може да е сам!
Бориш се, бягаш... ...