Тази нощ сънувах сън
цветен и реалистичен,
на моравата отвън -
цяло ято пойни птици.
Чуруликаха във хор, ...

Любов
Дъжд във вятър си, роса.
Слънце в ледената зима.
Полъх нежен в утринта.
Нека, нека да те има... ...

Записки из тефтерчето
на депутата Васил Иванов...
На първо място днес -
разходка с новия мерцедес.
Утре - обиколка на земята и завода, ...

http://www.youtube.com/watch?v=4LGqzRZ9Pm8
You call me a dog well that's fair enough
(Наричаш ме псе, съгласен, че така е справедливо,)
'cause it ain't no use to pretend
(тъй като няма и смисъл да се преструвам,) ...

Наблюдавам как вятърът
разпилява листата...
отпраща ги
в неизвестни посоки,
а те са ...

"I adopted your dog today...
The one you left at the pound;
The one you had for ten years
And no longer wanted around.
I adopted your dog today... ...

Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...

Бях бременна с тъга. Не се сърди.
Не исках да узнаеш, че те чакам.
Тъгата малко рано се роди.
Пових я в одеялото на мрака.
Изкъпах я в сълзи. И все по теб. ...

Толкова отдавна, че ми се вижда в друг живот, имаше един даскал по литература. Та той преподаваше много ентусиазирано на своите ученици класическия роман на Антон Страшимиров „Хоро”.
Само да припомня за по-младите, с два реда, някои мигове от романа. В него войска и полиция „клаха народа си, както и ...

Нощем
очите ми
стават пътеки -
стръмно-трънливи и мамещи.
Стремглаво по тях поемам - ...

Мисли на глас
Ти виждаш дървената лодка,
отпуснал тежките весла,
един моряк е вперил поглед,
изпива морска синева. ...

Поеми ръката ми -
тя те обича.
Не я оставяй
протегната да чака
и да изстива топлината. ...

Жената след любов е най-красива,
а въздухът е оглушал от нежност.
На дъжд ухае младата коприва,
на млечна царевица. Своя жезъл
властелинът на страстта прибрал е ...

Знаете ли къде живея аз? Сега ще ви обясня – аз живея в „Лицемерия”, може би и вие сте от там… Това е една голяма страна, размерите ù стават все по-застрашителни със всеки изминал ден. Тази страна няма ясно обособена граница и официален език, в рамките ù влизат хора със всякакъв цвят на кожата, соци ...

из "Зимни приказки"
Баба Марта брашънце мелила е цяла нощ.
Пресни питки от сърце да направи пълен кош.
Да омеси сутринта бяло пухкаво тесто
и да опече в пещта зачервени питки сто. ...

Тая вечер, на спирката - сам,
аз очаквам да мине трамвая.
Ето, чувам го - идва насам,
но дали ще си в него - не зная.
Ако там си - ще мина край теб, ...

Идвам при теб с наведена глава, чакам плодовете ти,
докосващи небето, да прегърнат засрамената ми снага.
Гъсеницата, щъкаща покрай тях, в пеперуда се превърна,
време е да надигна рамена и с поглед някак да опитам да ги върна.
Нося дървен стол да се повдигна, той се изкачва ...

ВИК ОТ БЕЗДНАТА
“И тръгнаха деветте небеса. И светът закръжи...”
“Петото слънце”, ацтекска митична епическа поема
“Каква бездна от време пред нас и зад нас...”
Марк АВРЕЛИЙ ...

Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!
Щом стигнеш върховете, ...

В две чаши сипваш ти
пина колада с вкус на шоколад.
С поглед изпиваш ме отстрани,
сипеш думи, като водопад.
Тост вдигаме ние ...

АЗ ЛИ СЪМ ТВОЯ КРЪСТОПЪТ,
ИЛИ ИСКАШ ДА СЪМ ТВОЯТА ПОСОКА,
ПО КОЯТО НЯМА ОТЪПКАНА ПЪТЕКА,
И ЩЕ СТЪПВАШ С ПЛАХИ СТЪПКИ
И ПОЛЕКА. ...

Винаги ще бъда между другото.
Неизживяна, неизмечтана,
недопотърсена, излъгана…
Винаги на ръба да бъдем двама.
Ще ги обичам като за последно, ...

Паля пак цигара от цигара,
димът просмука се в стените
и мисля си за тази болка стара,
дали вината е във нас самите...
Минават дните - бързо, неусетно, ...

... нещо поносимо, нещо невероятно,
нещо объркващо, нещо, което не искаме
да си признаем,
за да не объркаме
и къде отиваш... ...

Пак си тръгваш. Викам след теб. Не се обръщаш...
Стреснато отварям очи. Лежа по гръб. Трескаво те търся с ръка в леглото. Тук си. До мен. Отново е било само сън. Дяволски реален сън. Опитвам се да не те събудя. Бавно се измествам на една страна и се вглеждам през големия прозорец. Да, красиво е да ж ...

Банкет
- Хей, младеж. Може ли за минутка?
В края на работния ден съм изморен. Прах и сажди са полепнали по дрехите. Очите са сърдити до червено и размиват гледката пред мен. Единствено мисълта за топлия душ още ме крепи.
- Новият колега... Антон, нали така?
Искам да разкарам досадника, но замълчавам ...

Нежността
Нежността е като докосване
с върха на пръстите.
Взривило се в стих.
Нежността е излъчване, ...

Обичам те, Човечество. И жаля те.
По кръв вървиш през векове, епохи.
Добро и зло във тебе се сражават,
разпъват те от полюс чак до полюс.
На гибел те обричат тъмни сили, ...

След любовта... не знам какво остава.
Едно усещане за празнота.
Една усмивка... като люляк разцъфтяла.
Люлякова лъжа. И присяда.
После вървиш към дърветата в парка. ...

Изминаха три години от тогава. Пролот присъединяваше племе след племе, богатствата му се увеличаваха. Той строеше огромни каменни храмове. Шаманът почти съжаляваше за думите си, но връщане назад нямаше.
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...

Пустинята слуша с безброй песъчинки,
заровили поглед във времето.
Пустинята слуша и топли с надеждата
на далечното минало семето.
Пустинята слуша с изострени върхове ...

– Твърдиш, че си в криза,
пестиш всеки цент,
а яко по джоба те бие парата!
Дари на бедняка от своя процент –
и той като теб да си гледа рахата! ...

Не осъждай живота на другите,
не прекланяй пред злото глава,
не подтискай душата на ближния,
не завиждай на чужда съдба.
Не поглеждай с погнуса нещастника, ...

… А аз съм тиха,
тиха като пепел,
разпиляна съм над пустошта.
Да събера парченцата не мога,
не мога и да отлетя!

Момичето, което рисуваше метафори
Светът е невъзможно цял и сложен
и как да го монтираш в изумруд,
или в гранатено и черно рибите
да сложиш до птици харпии от Крит. ...

ТЪГАТА НА НОЩТА
Щастлив денят
отново ме отмина.
Сега тъгата ме изгаря
като въглен жив ...

Дай ми няколко съвета,
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила – ...

Една слънчева пролет малкото момиче на име Рая, което беше на дванадесет години, се разхождаше из гората. Тя се любуваше на красивите песни на птичките. Рая седна под едно дърво да си почине. Там тя видя едно красиво цвете. Цветето се казваше"магична фоала". Посегна да го откъсне, за да го подари на ...

Не недей, мое малко момиче,
да порастваш чак толкоз набързо!
През живота върви, а не тичай!
И не тръгвай с обувки невързани...
Този свят е безкрайно голям - ...