Тя кичури бели в косите пилее
и бръчки не вижда по челото твое,
в душата ти птичка е, тихичко пее,
тя много не иска за времето свое.
Такава е тя, любовта най-ранима, ...

Понякога е нужна тишината - очите да се гледат и мълчат.
Понякога е нужна тъмнината - душите ни във нея да трептят.
Понякога е нужна светлината, сърцата ни да светят, да горят.
Понякога е нужна топлината - ръцете ни от стискане да изгорят.
Понякога е нужна свободата - да бъдеш искрен всеки път. ...

Не мога да творя напук на времето,
дори да бил съм с молива орисан,
и стъпил неуверено на стремето,
да яздя неуморно и без смисъл.
Отдавна в мен пораснало момчето, ...

Референдум!...
Дума вносна,
европейска, модна
и в година високосна
за дебати годна! ...

Добро утро, мечтана любов!
Не, не казвай, че нещо съм сбъркала...
Аз познавам сърдечния зов,
щом душата ми тъй преобърна...
Добро утро, невъзможна любов! ...

Всичко хубаво от себе си ти дадох,
дните, нощите и сънищата си ти споделих,
обичта си цялата на тебе дадох,
от падаща звезда те улових.
Не аз открих те в огромното пространство, ...

Два дивни бряста високи отгледах
и вложих от себе си всичко във тях.
До скоро ги пазих от вятър и бури,
но вече сами те се пазят от тях.
Израснаха с корени здрави и силни, ...

Толкова кратко продължи този миг,
изсъхнаха восъчните ми криле
и се стопиха в далечината.
Ставам отново крехка като какавида
или обикновен гирлянд човешки смях, ...

Облякла си любимата ми рокля -
аквамаринена, копринена.
Синееш цялата искрящо
и си толкова… сапфирена.

Любовта е прекрасно нещо, но за съжаление няма точно определение, недълготрайна е, кара те да правиш глупости, а накрая си задаваш въпроса имало ли е любов изобщо и дали неприятните моменти не са били повече от приятните. Но всеки път ни се иска отново да се впуснем в тази авантюра, нали?

Календарът на маите прилича повече на Коледна баница с късмети, отколкото на уред за предсказване на Апокалипсис. Мисля, че просто са изпаднали в ужас, защото им е свършила маята...
Вече не гледам на кафе. Не, че не мога, то просто свърши.
Ако Бог е на твоя страна, друга не Ти трябва.
Интересно, че ...

Charlene Soraia - Ghost
I'm the tap that keeps on dripping
The dog that's scratching at your door
I'm the nagging guilty feeling
You can't find a reason for ...

Alone
Edgar Allan Poe
From childhood's hour I have not been
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring ...

Тъгата пак е мое вдъхновение.
Не те видях в това творение
и думите ми сред сълзи редяха
тъмните слова на сиромаха:
"О, болко пареща, сърце във тръни. ...

Бог есть любовь
Превод : Красимир Тенев
«БОГ есть ЛЮБОВЬ!» Не раз я слышал,
Лишь ею жил, лишь ею я дышал.
Мне Бог любовь дарил, наверно свыше, ...

Сънувам поле с диви ягоди. Понякога е гора, в която неусетно съм се загубил. Цялата е просечена, слънцето светлее в малките островчета, обрасли с папрат и къпинак. Прозрачни паяжини обгръщат ръцете и раменете ми. Подсвирквам си с уста, пълна с ягодов сок, който тече надолу по брадата ми. Стъпвам по ...

Тъй често казваме ,,боли ме''
в света безжалостно студен,
дали е със или дори без име,
тя - болката, държи ни в плен.
Със пулса ни трепти, препуска, ...

Нима не съм заслужил, Боже,
към мен да бъдеш старец благ?
Нима не искаш и не може
на теб да бъда мил и драг?
Защо оставяш ме на друми ...

В теб е силата -
в мен пощадата.
В теб закрилата -
в мен насладата.
Ти си неуморен - ...

БЕЗУМНО ОТКРОВЕНО
Бавно слизам от върха към безкрая си.
И съм спокоен. На рамото с птица.
Даже съм светъл, усмихнат и радостен,
лек, примирен и пречистен. ...

ОНЕГИН
„Но който е живял, не може
да не презира тоя свят;”
Пушкин
Каква поука да си вземем ...

Да нахраня душата си с музика.
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото, ...

Коварна нощ, по-черна от очите ти,
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството ...

Ще идвам тихо само по тиара
Ах, лятна нощ. Пред мен сте тъй припрян.
Но къде отиде, ти - мой крехък свян!?!
Сноп лъчи от очите Ви напира
и като лед топи ме. Не спира ...

дребните жестове
малки но ценни
същински монети
двете страни на
лицата им ...

Художникът рисува
Съкровище скрито -
светът под ръцете му.
Дочувам зеления смях
на дърветата. ...

Летя, разперила ръце широко,
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена. ...

Oбичам те, ти си моята крепост,
безценната ти усмивка прогони пепелта от моите кости.
Играя смело с пленяващите ти очи,
чардак и чадър не ги спира, докосват ме като слънчеви лъчи.
Атома бих разцепил, за да зазвъни в ушите ми меденият ти глас, ...

Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...

Разскъсан между двата свята.
Моят свят.
Където всичко е наопаки.
Изпълен с болка и със смърт.
Но въпреки това е моят свят. ...

Ще имаш всичко, стига да го пожелаеш, да повярваш в съществуването му. Само трябва да протегнеш ръка и да отвориш завесата - да излезнеш на сцената и да видиш всичко това, което те очаква. Страхуваш ли се?! Да, нормално е - не знаеш какво е оттам. Но пък колко пъти си стоял отзад и си чувствал атмос ...

СТРУНАТА
Струната на спомена се скъса
и звукът изчезна на мига...
Цигуларят теглеше лъка си,
търсеше сребристата тъга, ...

Един въпрос и днеска ме измъчва.
В главата ми натрапчиво се впива.
И свойте еманации излъчва,
и все ме жили като със коприва...
Нищожество ли е човекът славен?! ...

Ръката ти е вплетена във мойта
- пръстите ни образуват мрежа.
Студено ми е. Може би понеже
само си представям твойта.
Няма те. И твоята ръка ...

Разказ на Оши и Пили
Здравейте отново, ние сме Оши и Пили.
Както със сигурно си спомняте, потресени от ненавременната смърт на незабравимия (и незапомнен от никого) Дони, ние решихме да ви разкажем всичките му приключения. Ще започнем с това, което най-силно вълнува младите души – първата и най-вели ...

Отминаха вече гуляите
с огромни и тежки софри.
Препълнени пак са трамваите -
настъпиха мрачните дни.
Как долно изблъскват се хората! ...

Ролан Грецки се провираше между хората в претъпканата изложбена зала и се чувстваше зле. Единственото, което искаше в този момент, беше да се скрие в някой ъгъл и да го оставят на мира. Струваше му се, че му обръщат повече внимание, отколкото на самия автор, който откриваше тази вечер изложбата си.
...

БЕЗКРАЙНОСТ
„Той бе поет”, навярно ще рекат,
но мен тогава няма да ме има.
Очите уморени ще заспят,
видели своята последна зима. ...

понякога
емоциите се закрепят
по ръбчето на тишината
залепят се
(като светулките) ...