Кога изминаха толкова месеци?
Седиш срещу мен.
Заваля…
Не... ти плачеш…
Нали можеше да научиш сърцето си да обича!? ...

Вървиш прегърбен бавно, духа вятър в твоите коси,
вървиш в мъгла потайна, а около тебе каменни очи.
Вървиш сред огнена жарава, от черни овъглени образи,
вървиш едва-едва, с надежда светлината да те съхрани...
Промяната те следва тихо, стъпките след тебе заличава, ...

Срещнахме се...
Влюбихме се...
Смхяме се...
Плакахме...
Обичахме... ...

„Живеем ний сред мрачен лес
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата. ...

мислех си
че съм го завързала здраво
след последната буря
говоря за сала ми
онзи с който през чувствата си ...

Всичко е така безмълвно, празно и пусто.
Тишината раздира душата ми, а болката е безкрайна!
Боли ме да си тук! Боли ме, когато те няма!
С теб и без теб... Болката винаги я има!
Тишината раздира сърцето и душата ми! ...

Тече си реката,
реката на име живот.
Отмива прашинките,
прашинките наша любов.
Ти вземаш нещата си ...

В твоите очи дълбоки губя се аз всеки път,
мислейки за мен и тебе, всичко почна на шега.
Бяхме тъй несигурни, а всъщност толкоз смели,
вярвайки, че ще се измъкнем един от друг без следа.
Сърцата ни разбиха се и всичко бе в една тъга. ...

- Не мислиш за себе си, живееш за тях,
искаш да изкупиш нечий грях,
раздаваш им цялото си ценно време,
да сваляш от чужди плещи тежко бреме.
- Искам да влея във всеки частица от мен, ...

Гадно е да не мислиш като всички,
души бледи, нарисувани с боички
от дете невръстно, без представа
красивото
що представлява. ...

Лежи самотна лодка на брега –
забравена, скрибуцаща коруба!
До нея друга в пясъка – една
пресъхнала душа с обшивка груба!
С разбито, кухо, дъсчено сърце, ...

Живея под каменния венец на чудати и страховити скали. Когато се случи да мина покрай големия сив камък на Стратеш, той не пропуска да ме заговори с мълчанието си. „Камъкът на блудните“ го нарекли някога. Прокълнат бил той за красивата девойка Мануша и Ружди - сина на каймаканина. И жертвен станал.. ...

Дъждът сълзите тежки спира
Той плаче вместо мен
И сили пак едва събирам
В този мрачен ден
Дъждът сега отми следите ...

Беше един от най-невзрачните мъже, които съм виждала.
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопред ...

Не може лесно да забравиш
онази късната, последната Любов,
безкрайно трудно е да се откажеш
от този последен звезден благослов.
И сняг посипва ти Душата, ...

Щом видиш вън разцъфнали дървета
и палавникът вятър те разроши,
спомнѝ си за момичето, което
изпълва с теб сърцето си все още...
Дъждът тогава с топлите си капки ...

Присъни се в съня ми, па макар и далечна,
да бе недействителна и просъница грешна.
Така ми хареса, че прииска ми се и още
от теб да усетя, да вкуся, да те докосна.
Сънувах те такава, каквато те искам, ...

ЗА ПЕПЕРУДИТЕ
Засякохме се с теб случайно,
години минали се, много път е извървян,
оказа се човешкото във тебе трайно,
и страха от срещата неоправдан. ...

Не се събуждай
Когато те погледна, нещо в мен спира,
любов ли бе – в мене тя напира,
хиляди емоции – целуни ме и отново,
отведи ме в онзи тих приятен свят... ...

Нещо се стече по вътрешната страна на бедрото й.........
няколко мъжки сълзи..........

Завързала си моите ръце
с твоите окови - приковала,
завързала си моето сърце,
взела си го, после го изяла.
И всичко уж е само за последно ...

Убий ме,
мъките ми прекрати.
Убий ме,
не ме обричай на самота.
Убий ме, ...

Сбогувах се с илюзиите, влачени
през тъмното на ожаднели истини -
напудрени, колосани и лачени,
във тъжно време тъжно обезсмислени.
Мечтите ме преследваха разплакани. ...

С криви усмивки - демони черни
излитат в нощта,
в мене проникват, мятам се лудо -
отвътре крещя!
Колко са много - гледам невярващо ...

Замисля ли ли сте се някога, колко хубаво би било, ако мислите ни вървяха със „Съдържание”. Аз съм си го мислила безброй пъти, а напоследък съм на мнение, че си е направо задължително да подредя мислите си в съдържание… В последно време сме взели все по-често да използваме саркастична нотка, когато ...

Брато, дай кинта, за кило ракия,
подай ръка на скитника в дъжда,
нямам работа и цел,
нито жена, нито парцел.
Всеки в днешни дни е на прицел, ...

ДЪЩЕ, ЩЕ ТЕ РАЗБЕРА
Дарявани от памтивека,
два пръстена сега красят
ръката ти красива, лека.
Дори не помнят своя път… ...

Измислям си те.
Колко си прекрасен!
Как влюбено очите ти ме гледат.
Пристъпяш смело.
Толкова реален! ...

Виж се колко си грозна - на маймуна приличаш!
Всеки бяга от тебе, с бесен хъс те отрича,
като стара мома си - неприветлива, строга
и за нищо не ставаш. Погледни се, за Бога!
Скрий се някъде бързо, горделивке досадна! ...

Отново заигравам се на стадиона с топка,
Божидара вече тича като най-пъргавата котка.
Играе живо на земята,
чак крачетата й тропат шумоливо на тревата.
А погледне ли внимателно часовника си на ръката, ...

Събудих се, а есента беше станала лошава...
И така, както си бях немита, нетрита и рошава,
прииска ми се незабавно, жестоко да я убия,
аз самата с жизнена пролет да се завия!
Пожелах си, да не се страхувам, че догонва ме зимата, ...

В очите ти аз своите видях
като в кристално огледало
и устните си с твоите слях,
те станаха единно цяло!!!
Дъхът ми бавно те погали ...

Дявол си! Такъв ли те намерих?
А имах избора сред толкова мъже…
Небето като хищник се озвери,
/мамка му, проклетото небе…/
И нещо в мене се стопи набързо. ...

Ден след ден и нощ след нощ
живота продължава
и ти разбираш, че си все по-прост
в тялото, което остарява,
за да останеш пак едно дете, ...

Дневникът-
След като Принцът си замина
омъжих се за себе си
(стандартно- по любов)
блажено заживях ...

700-800 души във ВМЗ - Сопот - съкратени.
Туй го правят политици откачени.
Бойко, как ще оцелеят тези хора?
Ще съкращаваш, вместо да си във затвора.
Завидя на жената, че е със златен пръстен, ...

В ПОДРАНИЛАТА ЗИМА
Подранила зима сняг поръси
и мъгла над стъпките ми слезе.
Мен животът ме държи изкъсо –
сякаш се бои да ме разглези. ...

По стъпките на времето вървя...
И прах косите ми посипва...
От раните душата ми кърви.
И стъпките след мене се засипват...
И този лепкав, животински страх, ...

Седя и ридая,
къде ли е края,
какво да направя,
кога да спра, не зная...
Сърцето ми пак тупти с бързина, ...