Мога,
мога да направя
чудо с тебе
тази нощ.
Както е чудо ...

За какво ти е нощем да впрягаш тъгата?
Да летиш, да летиш, да летиш...
И е просто безумие да говориш със вятъра,
а след теб да умират звезди.
Не затваряй сърцето си в своето тъмно, ...

Мъгла
Животът ни - една голяма сцена
и в роля влиза твоята съдба,
със вяра в себе си, опиянена,
тя трепетно ликува чрез духа. ...

Страхувам се. От себе си се плаша.
Такива щури мисли си редя,
че пусна ли ги, ще забъркам каша…
И много ще прилича на война,
в която мъдростта се подчинява ...

И лицемерие безкрайно
се крие в грозните ви тайни...
Не искам с вас да бъда цяло,
ще следвам своето начало!
Ще бъда себе си, когато мога, ...

Има ли друго същество на земята,
което тъй жадно да пие кръвта?
Което неспирно и все по-умело
да търси до изнемога жлъчта?
Има ли същество, което по начин подобен, ...

Цвете мое и любимо,
разтваряш си цветовете и ме вдъхваш със живот.
Дърво мое, тъй скъпоценно,
накланяш си клоните и мисля, че стигат до небето.
Гора моя и изворът на прелестта, ...

Е, какво, че времето се мръщи,
какво, че куцам... здравето линее...
Когато пак пролет идва нежна
и птича песен ехото люлее...
Не унивай мрачно, душо моя, ...

Дали да си отида...
Косите ми са от часовници,
асфалтът пари под краката ми,
в свят, обречен на бездомници,
липсата на кукувица е трагична. ...

Здравей, Бай Село… стари мой приятелю! Минаха години, забравихме се… Разкажи ми как си ти, как се развива животът ти. Достигна ли мечтите си? Ъм… чакай… ти за какво мечтаеше?
Чувам, хората говорят… жена ти заминала с децата… Защо така? Не им стигна голямата вила в Бояна ли? Или са намерили ключа за ...

Тази вечер е някаква ничия.
Няма дъх, нито трепет, крила.
Всички други подобни различия,
просто секват, ей тъй във нощта.
Тази вечер, мила приятелко, ...

Извинявам се за лошото качество, записът е правен в домашни условия.

СЕЛСКАТА КЪЩА
А беше красавица – с опнат чардак
и Господ от пътя му връща...
Ники Комедвенска
Аз помня тъй селската къща, ...

Тя просто искаше внимание...
Искаше нейният любим мъж, този, за който би дала живота си, да я обича и цени. Искаше ù се да я прегръща и целува, да ù казва колко я обича, да ù показва, че тя е единствената... Единствената жена, която е обичал... Но той все така мълчеше и излъчваше студенина, а буцата ...

Мъничко дете с нежно детско лице,
с невинни детски очи,
отправени към небесни мечти.
Лицето нежно и красиво,
кожата топла и гладка искри. ...

Когато сутрин отвориш очи,
помоли се за всички безсмъртни души,
да бъдат красиви, щастливи и вечни,
да станат по-мъдри и много човечни.
Така денят ти ще бъде прекрасен ...

НАШИ ДНИ
Глава първа
- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?
- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпус ...

Защо ме остави, а сега
как ще се справя?
Защо не се радвах на
безгрижния живот,
който ми бе подарила? ...

---
Без тебе ден! Поеха на гастроли
очите ти и тръпнещите пръсти.
Изпратих те с тъга и нерв оголен —
смаляващи на рамото ми ръста. ...

Господи, с какво заслужих
за подарък болка на сърцето,
а тъгата кой я изписа
като с бяло злато по лицето.
И сълзите, кристално чисти, ...

Наскоро стигнах до заключението, че Аз-ът е илюзия – той зависи само от онова, с което се идентифицираме: в това число с вещи, облекло, работа, дори моделът на поведение, който смятаме за своята същност, но той е заучена фасада, която ни дава чувство за сигурност. Например, свикнали сме да реагираме ...

Нощта се спуска над горещите асфалти,
наметнала е черно було над града,
показаха се грейнали звездици жарки,
които пак ще изгорят със сутринта.
Но нека тази нежна нощ не си замине, ...

Колко скъпо струва самотата -
една надежда, превърната в лъжа.
И колко сляпо защитавам вината,
когато искам илюзията да спася.
Колко време би отнело ...

Скрити очи. Удобно е… Колко е удобно да носиш такава шапка - с широка периферия! Навеждаш леко глава… И скриваш очите си! Никой не те вижда… Никой не разбира дали се вълнуваш или… Да! Защото те - издайниците - са невидими, макар и за мигновения или колкото там…
Много погледи се кръстосват в тези две ...

Из Досието на Истината
(малко сюрреалистично)
Истината лудо люби се с Живота.
Нахалният, изменчив похотливец,
понякога прегръщаше я страстно, ...

Животът ми ще свърши някой ден –
в единствен миг оттук ще си отида.
Светът ще се усмихва и след мен
и пак звезди с любов ще му намигат!
Прашинки сме сред вечния всемир, ...

Слънце на небето, откъде идеш?
Никога ли не спиш, вечно ли в синьо се люлееш?
Как без думи красиви песни пееш...
Зад каменния прозорец скрих моето небе.
Прашните стени оцветих в перфектно синьо - лазурното море. ...

Мираж ли си или не си?
А остър меч над мен виси.
И ангел си, и звезден гръм.
Със теб ли съм или не съм?
Какви очи, какво лице! ...

ОБАДИ МИ СЕ
От месеци не зная как
минават дните.
Всеки миг очаквам да
звънне телефонът ...

Прекъснат е един живот,
изпълнен със сила...
Очите не поглеждат вече с ироничните искри...
Усмивката на устните се е стопила...
Земя, студена, го прие и скри! ...

Нищо де...
Лъжеш ме за някои неща...
Отричай, колкото си искаш...
Над теб нямам никакви права -
аз съм просто момчето, което изпускаш. ...

Едно сърце с крила на пеперуда,
две думички в очите ти рисува,
като перце - по вятъра танцува
с нощ и ден, живота в миг редува.
Хиляди сълзи в земята тихо спят. ...

ПРОШКА
Смирено днес подавам ти ръка,
за прошка моля и прощавам,
потребност е за всякоя душа,
прости ли, тя се извисява. ...

след едномесечната любов
десет пъти на ден
или повече
тя му звъня
даваше все свободно ...

Много злоба натрупах до торбата със мъжки лъжи...
Пих горчивото вино на безмилостни удари...
От безсмислени срещи и стари приятелства крих
малкото, дето занапред исках да имам...
През морето от делници - и на път за своята лобна скала - ...

Спечелих неотдавна битка със Смъртта.
Излязох победител -
не поради факта, че съм силен.
Това, което ме спаси - бе ЛЮБОВТА,
в едно лице и тяло - точно твоето, ЛЮБИМА! ...

Спах.
Събудих се студен и блед под Стария Дъб
край Долината на Безкрайните Халюцинации.
Бях се озовал там чрез помощта на астрални сили
и никога не ще се завърна обратно. ...

Пролет
И тази неспокойна зима вече си отива,
развигорът пак лудува като лани.
Животът се събужда. Сякаш самодива
луната се прокрадва зад облаци съдрани. ...