Почна се! Закапаха листата
и внезапно скочили от сън,
пишещите братя за перата
хванаха се, сетили напЪн.
Ще се леят рими златокоси, ...

Пак се влюбих...
тази сутрин...
ума си загубих...
тази сутрин...
Беше едва шест... ...

МИНАЛО
“Миналото – това е настояще,
което съществува на разстояние.”
Ли БРЕКЕТ, “Шпагата на Рианон”
Вървя през настоящето. ...

Пак спомените тръгват на война -
дано да отвоюват късче време.
За бойното поле една глава
е тясна. Няма как да ги поеме.
Настръхнали, с безумен гняв ръмжат, ...

---
Не ме търси във виното и хляба -
превтасах и презрях от недоглеждане.
Пресядах ти, но цяла ме изяде,
а жилото ти стръвно ме изцеждаше. ...

Страх ме е да легна нощем,
за да не заспя и да сънувам,
че съм влюбен в тебе още,
в светлия ти глас нечуван.
Днес заключен съм в забрава ...

Нервиран от безкрайните проблеми,
от вечния недостиг на пари,
от дрязгите ни, май по всички теми,
от твоето мълчание дори,
затръшнах гневен входната врата ...

Тази сутрин вакханката Есен почете
с минута мълчание края на лятото
и избухна: Аз съм на ход,
време е за инвазия!
И като сложи черен лак на ...

Биричка + гиричка
Стефчо биричка да пийва си обича,
че коремче бирено си има, не отрича.
Спри се, Стефчо, виж холестерола,
тичай да си купиш гирички от МОЛ-а. ...

В този свят доброто умира малко по малко,
това е истината, колкото и да е жалко
Суетата и завистта ще погубят всички хора,
но какво можем да направим, след като няма опора?
Опора, която да балансира доброто и злото, ...

1/ Поетесата
Дойде с поличка,
с деколте,
с кръстосани крака
на стола. ...

Всяка сутрин се събуждам с надежда. Всяка сутрин тя е различна. Понякога е нещо малко, като да мога да изкарам работния ден след пиянска вечер. Друг път е да ми се случи нещо красиво вечерта. Истината за нея е, че когато разчиташ на нея, то тя обикновено отговаря на някой друг. Там всичко е както пр ...

Страх
Горчи следобедът – кафе без захар,
а вечерите идват с рани от изгаряне.
Дали е самовлюбен пакостливец лятото,
или се озовахме до решетката на ада... ...

Да си естествен, поза ли е,
или е само доза хумор...
Във тъй фалшивия ни свят -
това е страшно като тумор.
И спекулира всеки с толерантност, ...

Танц на чувствата
Този огън, който ме разнищва,
скътан там, в моето сърце,
този плам жадуващ, неугасващ,
моето сърце не покори. ...

Здравей, лято
Тази сутрин ме събуди
слънчев лъч един засмян.
Искаше да видя много
колко топло е навън. ...

Обличам те във капчица печал.
(Може би печална си красива?)
Очите ти кристали са от жал,
а аз съм крал, сгоден за самодива.
Обличам те с кора от портокал - ...

Денят е днес
Винаги казваме:
"И утре е ден..."
Винаги вярваме:
"И утре е ден..." ...

Омайна синя пеперуда
влетя във мойта мечта!
Кацна в нощта ми небрежно,
цяла седмица с мене се смя.
И една сутрин тя отлетя. ...

По „Фауст” на Гьоте
Търкалят се по стръмното мечтите ни,
за кой ли път не стигнали върха.
Зад подлите усмивки на страха
се правим на разумни и почтителни. ...

За последно...
за пореден път
проверено
и отгатнато...
когато тръгвам, ...

Ах, какво красиво небе!
Колко красив е океанът!
Те сякаш се сливат на тоз остров самотен,
на тоз остров, на край света.
Толкова са красиви и сини, ...

Случайност или не,
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи ...

На тиха уличка, в безумен град,
едно прозорче неуморно свети.
Зад него- скрито в огледален свят,
едно дете реди куплети.
И днес навън стихиите беснеят. ...

Съдбоносна среща!
Съдбоносна бе нашата среща,
в Теб открих моя Свят, Любовта,
така неочаквана, нежна, гореща,
като стихия е в наш'те Сърца! ...

И утре
Градът пак замислен разстила
есенни сенки от черна тъга,
а там, сред тях, се е приютила
сама и приведена стара жена. ...

"...
- Забрави ли го?
- Да!
- Не... Не си! Ако го беше забравила, щеше да попиташ: "Кой?"
...." ...

Не тръгвай! Аз те моля всеки път.
Не устните, сърцето го повтаря.
Една раздяла е за мене бавна смърт,
една раздяла всичко в мен събаря.
Не тръгвай! След тебе рухва всеки мост, ...

Последен акт, завесата се спуска.
В гримьорната избърсвам си грима.
Цигара в пепелника тръскам
и бързам да се върна във града.
... край морето!

Нека дълго те има, Господи,
че ми писна сама да си вярвам!
Да ме бесят като апостол. И
да ме грабят, подобно гарвани.
Да съм слънце из нощните сенки. ...

Сред облаци от хорска злоба,
сред тъй жестоките тълпи
върви един човек самотен
и крие своите сълзи.
А блъскат го отвсякъде, ...

Теория за невероятностите...
Не анализирай Мига!.. Изживей го!..
Аз
... Ще дойдеш ли в самотната ми вечер,
когато няма даже и звезди, ...

Валеше като из ведро. Толкова хубаво, толкова нежно. Не приплескваше нито пръстта, нито чакъла по пътищата. Все едно се бяха разплакали облаците. Тихо и спокойно. Беше и светло, дори озаряваше деня повече, отколкото от други облачни дни. Дъждът ту се усилваше, ту намаляше като създаваше една привидн ...

Днес малко се уплаших от мечтите си -
нахлуха като хали полудели…
Развихриха се, даже не попитаха
без тях как карах толкова недели.
И взеха, че нахално ми се случиха, ...