Утрото бе мрачно и облаците се стелеха ниско. Валеше дъжд. Хората, сгушени и мрачни, с наведени глави, се бореха с калта и маранята.
След обяд облаците се вдигнаха и планината сякаш дойде до нас, за да ни покаже своето величие и красота. Слънцето проблясваше между облаците и хората се появиха по ули ...

Правителството на Бойко, банкянският Нарцис,
подиграваше се със "феодалните старци",
а сега изведнъж за науката се "загрижи".
А шефът на БАН само блюдото му дето не лиже!
Беше той в подкрепа на беленската атомна централа, ...

ако
изсмукаш
всяка
клетка
в мен ...

Каква е мъжката тъга?
Кой днеска ще ми каже?
Дали е бистра мъжката сълза,
ще има ли кой да разкаже?
Трудно плачат мъжките очи, ...

Капка по капка
падат
на дъното.
Те ще го разтопят.
И ще се вдигне ...

Ръцете ти сънувам.
И очите.
И тези палави извивки.
Които са изваяни за мене.
За да ме има. ...

Отпивам от чашата тъжно,
глътка по глътка натрупан живот,
сълзите се стичат безмълвно
върху образа ти
и се напивам от любов. ...

Не съжалявай, задето си дал:
на лудия късче Надежда,
на щастливия - акорди от тъжен роял;
на алчния – сребърник,
в който Юда, обезумен се оглежда. ...

Ще дойде ден, когато ще ме няма,
ала животът пак ще си препуска –
невероятен, нежен и измамен
и като пясък между зъбите ще хруска.
Не искам да повярвам, че звездите ...

Капчици лудост набързо измислих,
в перла вълшебна събирах любов.
По капчици младост в пропаст откривах
как ехото плаче във втория зов.
По капчици вяра душата ми рече: ...

Ето...
Това е душата ми!
Пиша доколкото мога,
свиря, хапя и пия...
пак доколкото мога. ...

Родена съм в средата на годината.
И все в странни времена споделям мислите си.
Средата на годината, тогава се обича.
Тогава се желае и се иска.
Родена съм на лилиите в смъртта. ...

Ти си там, където трябва.
Твоят плам май загубил си отдавна.
Слабо те интересува идеала,
както и на хората морала.
Нямаш връзка с любовта, ...

Ще си тръгна и аз някой ден,
без прощални слова и въпроси,
ще вали, ще умре нещо в мен,
черно няма обаче да нося.
Ще си купя чифт нови крила, ...

Забранявам си отново да обичам.
Непоносимо трудно нося моята душа.
И каквито думи сложни да изричам,
всичко се описва ясно само със една.

Алън Тюринг или малко за теорията на информационните технологии
Посвещавам на всички морски и речни ИТ експерти, морски и речни електронни инженери и морски и речни експерти по високотехнологични проекти в България
Тази статия е популярна, а не за специалисти. В нея има сериозни опростявания на пред ...

От какво се страхуваме най-често? Разбира се, първотo, което ни изниква в ума, са паяци, тъмно, кучета, змии, високо, дълбоко. Но всъщност съм убедена, че хората, като едни социални животни, най-много се страхуват да не изгубят тези, които обичат. И ако оставим за секунда баналните фобии, ще видим, ...

Защо лицето ти е така потайно,
нетрепващо, дори когато те боли?
Защо, когато хубаво ти е и приятно,
не се усмихва и за миг дори?
Защо безмълвно е, когато е уплашено, ...

Изоглавените, избиколците, задръстените, съчмалийте, откачалките, перковците, чалдисаните и други тем подобни, които за разлика от хората с ментални проблеми (в научно тълкувания смисъл на тази дума) са вече толкова много, че на обикновения нормален човек му се струва, че полудява в тази атмосфера н ...

Обичам само теб
Моята любов е само за теб.
Моят живот е само за теб.
Всичко се върти около теб,
теб, теб и теб. ...

Благодаря, че върна усмивката ми!
Понякога, когато ти е трудно,
понякога, когато ти тежи
и мислиш си, че само чудо
би спряло твоите сълзи, ...

И когато натрупа много знания по съответната насоченост, като прибавим и нивото му на усъвършенстване, т.е. изграждане на добродетели, Учителят от Кайлас сам го намира.
- Точно така. И ти предава знания по ментален път. В един момент ти започваш да се чудиш, ами откъде знам това? Всичко е много прос ...

Аз всички удари след теб сьбрах.
Душата ми едва не изгоря.
И ако трябва утре да избирам,
пак отново тебе аз ще избера.

С ръка те докосвам,
за част от секундата даже. . .
Сърцето ми бие във ритъм безреден,
душата ми страстно те търси сега. . .
Къде си ти, моя сродна душа? ...

Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете, които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тяло ...

Последни гости
Тази нощ изгубихме земята.
Останаха да светят белите ù кости.
Дърветата ги няма, няма я тревата,
с теб ще бъдем последните ù гости. ...

Звездите капят
една по една.
Прилежно
ги сбирам в скута си.
Щом луната ...

Звездите светят вън сега
и шепнат на нощта
само най-красивите неща.
А аз стоя на края на брега
безмълвна, кротка, изморена ...

Думите
Суша, суша, суша ...
А после думите
сами накацаха при мене
като птици! ...

Идеш пролет,
идеш тъй красива, жизнерадостна!
Радвай хората напред, за да ти се радват и обичат много.
Волни птички пеят, пискат и се радват.
Есен дойде ли, ти изчезваш, ...

Ей така се сещам за
мойта жаба кикерана,
ква-ква, а до нея игуана
търси под гъстия листак
да намери я муха, я пчела, ...

В любов и ревност
мùна младостта ми.
Сега остана
само любовта ми.
Любов без думи - ...

ПРОЩАВАНЕ
И това е пак едно прощаване,
спомени за допир, мирис, цвят.
Хляб раздавам, а това раздаване
страшно е, но няма път назад. ...

"Нямаш право на мнение свое,
кой си пък ти, че ме репликираш!?
Станах бесен, нервен, неспокоен,
затуй те уволних, нали разбираш!?
Не бой се, хляб ще има, че си египтолог, ...

Иван Иванов е гето сноб.
Той не обича да му се бъркат, но винаги можеш да намериш носа му заврян в твоите работи. Иван живее на неасфалтираното начало на някой столичен булевард, но презира в червата си провинциалистите. Никога не е пътувал пò на запад от с. Бобораци, но идеално знае как се изживява ...

Разхождам се по улици и паркове,
дълбоко дишам утринния хлад,
прегърнала през раменете вятъра
усещам, че е силен, нов и млад.
Не ме тревожат вечните безделници, ...