Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
382,9 результатов

За случайните неща 🇧🇬

Той е море. И е пълен догоре със приливи.
И я обича. Дълбоко. Солено. Отчаяно.
Тя е две боси следи, по брега му преминали.
И го обича почти всяка вечер. Случайно.
Той я сънува наяве. И пише с вълните си ...
1.9K 32

Кой знае защо... 🇧🇬

Кой знае защо...
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд ...
720 3

Нежен сън 🇧🇬

Нежен сън
В нежен сън се тя появи
като някое видение,
а момчето ù заяви:
- Ти си моето спасение! ...
913

Вечер в село 🇧🇬

Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак.
И както само лете става,
потъна всичко в полумрак...
Смълчаха се полята морни. ...
548

Будувани нощи 🇧🇬

Завързвал ли си вятъра с въже?
Реката приютявал ли си в шепи?
А тези дни, по-диви от коне
май сам избра да бъдат твоя жребий,
когато ме покани в твоя свят ...
1.1K 9

Мутренска държава 🇧🇬

Що за хора си избрахме?
Изборните машинации проспахме.
Грабят здраво с две ръце,
затуй властта искаха те.
Като вълци ни разкъсват, ...
666 1 2

Ти знаеш ли 🇧🇬

Ти знаеш ли какво е безнадеждност?
Довчера бе загнездена в очите ми,
уж месеци, а всъщност цяла вечност...
Опостушена, се отказах от мечтите си...
Ти знаеш ли какво е изречение, ...
1.2K 11

Загуба 🇧🇬

ЗАГУБА
“...нека никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи.”
П. ПЕНЕВ
Нямам нищо! ...
1.3K 11

Муза 🇧🇬

Муза
Като малко листенце
от бял вишнев цвят
тя на листа му падна,
от векове неогрят. ...
958 3 11

Човек в бедност, но ЧОВЕК! 🇧🇬

Човек в бедност, но човек,
измамно модерен 21-ви век.
Небе пред буря, тишина,
борба за просторна синева.
Прах, зарази, гладни вълци, ...
945 1

Чакам те 🇧🇬

Чакам теб да дойдеш, мили.
Цветя набрах.
Цветя свежи и ухайни
във вазата сложих.
Но ти не идваш... ...
694

Градски мигове 🇧🇬

Градски мигове
И тази сутрин Витоша мълчи,
окована пак сред лед и светлина,
обляна цяла в есенни лъчи
и стаена пак сред вечна тишина. ...
531 1

* * * 🇧🇬

Няма ме. Тръгнах си внезапно,
защото реших... Няма ме...
простих се със всяка надежда,
казах край на всяка щастлива
илюзия... и тръгнах... ...
431

Доган - глава двадесет и шеста - Да отвориш очи 🇧🇬

Да гледаш и да можеш да видиш през очите на другите бе богатство, което малцина хора притежава в днешния свят. Но да можеш да видиш през собствените очи, по начин, по който в действителност се случват събитията бе дори по-голямо богатство. Защото да виждаш себе си означава, да си пораснал, да можеш ...
1K

В началото... 🇧🇬

В началото... не беше словото.
Беше жажда.
По жътва.
Напукана.
Беше длан. ...
687 4

Сърцето ми в дъха на зима 🇧🇬

Сърцето ми е снежен вихър
в дъха на зима.
Но някъде под пряспа тиха
надежда има.
Ако не дойдеш, пролетта е пленница ...
556 1

Ритуал за агония 🇧🇬

Сладка агония,
тънеща в блато от сълзи,
ставаш част от него с церемония,
която трупа ти кара да пълзи.
Крясък в безликото пространство ...
882 2

Разпиляна ухае страстта... 🇧🇬

Потрепва въздухът,
разпиляна ухае страстта,
танцуват звездите,
светулки-нашепващи за любовта.
Простенва нощта, ...
803

Той и Тя 🇧🇬

Нещата трябваше да се променят, Тя го знаеше, а Той смътно се досещаше. Краят наближаваше, набираше скорост и щеше да се изсипе върху главите им като лава. Затова Тя започна с опитите си да го предоврати. Изпращаше му мили съобщения, отделяше от времето си да измисля изненади и да им вдъхва живот. Т ...
667

Силна съм! 🇧🇬

Днес съм силна!
Събуждам се и усещам лъчите на слънцето
нежно да ме галят.
Усещам отдавна изгубен трепет
да се надига в мен. ...
1K 2

Кошмар и мрак, и страх, и гибел... 🇧🇬

Преди тук било е море,
скали под водата са спели,
и пак ще бъде, щом умре
светът ни под вълните бели.
Навред се ширят градове – ...
624 1

За вас 🇧🇬

Дай ми - светлините, времето, мъглите
и всичко, дето криеш в теб.
Дай ми - мъката, сълзите и кръговете под очите.
Бъди присъда, спътник, брат.
Както Едип и Изида извършили са грях. ...
873 1

Копнеж 🇧🇬

Има едно слънце на земята-
не изгрява сутрин, не залязва вечер.
То си грее и не спира,
то сърце ми стопля.
И забравям в миг беди и грижи, ...
886

* * * * * * * * 🇧🇬

в съня ми
(се) срещаме
(по) средата
на пътя
-- Ирландия -- ...
751

Върнете се 🇧🇬

Върнете се при мен и останете
вий, спомени за минала любов,
и в луди болки огън накладете,
а сърцето ми извайте във обков.
Ах, колко милни сте ми- минали години, ...
796 3

Приставане 🇧🇬

Школото свърших, хванах ергенлък,
очите ми с мерак метат мегдана,
баща ми чорбаджия – пашалък
и кон ми купи, и елек с гайтани.
Момите на чешмата гледам все, ...
1.7K 24

Обещавам ти, моя любима 🇧🇬

Обещавам ти, моя любима
Като котенце малко в ръцете,
като лист пожълтял под снега,
като алено хребетно цвете
спи до мене любима жена. ...
2.1K 17

За последен път 🇧🇬

За последен път
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Най-сетне бе с нея. Сам. За последен път. Имаше около пет минути на разположение, после никога повече нямаше да я види.
В моргата бе мъртвешки тихо, множеството климатици разнасяха ледено дихание в цялото мрачно помещение. На четири маси леж ...
1.3K 9

Да тръгва лятото 🇧🇬

Да тръгва вече лятото да гони вятъра,
да търси нашите надежди нейде свряни,
претръпнали пък ще сме ние с пламъка
от болка пареща, но сладка, святкаща.
И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни, ...
943 1

Лудата 🇧🇬

Луда съм. Полудяла.
Тичам измежду спомени и сегашно.
Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!
Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.
Луда. Луда съм. ...
1.8K 3

Едно момиче, драскащо поезия 🇧🇬

Поезията е изкуство, не забравяйте!
Тя е талант и чувство, и копнеж.
Тя сянка може да е скрита в храстите
или крещящо соло на един певец.
Поезията ражда много спорове: ...
1.6K 8

Мастилена въздишка 🇧🇬

Безлично ми е, тягостно и пусто.
А беше време, пълно със любов...
Крещи до спазъм старото ми чувство,
ти гледаш странно някак, с поглед нов.
Дали ме виждаш, вече и не питам. ...
1.5K 3 36

Дреха 🇧🇬

Разкопчавам очите си…
по устните
обезумяла тъга
срича завръщане
а малко по-надолу ...
1.1K 25

Градът без мама 🇧🇬

В града, в чиито скути съм роден,
градът на детството, градът на мама,
бях късче слюда в ласкавия мрамор -
чаршийско чедо – казваха за мен.
Но сетне мама тръгна си от тук - ...
1.2K 6

Пред училищния праг 🇧🇬

ПРЕД УЧИЛИЩНИЯ ПРАГ
Времето минава -
училището пак
посреща ни пред
познатия праг... ...
600

Твоята и вярната 🇧🇬

Твоята и вярната
На силните жени
И тази нощ в просъница ще търся
очите му, оглеждайки се в твоите,
сънувайки, че все към него бързам, ...
1.1K 14

Изгубих... 🇧🇬

Изгубих себе си някъде по пътя....
Изгубих сърцето си някъде по пътя...
Изгубих душата си някъде по пътя...
Изгубих сълзите си някъде по пътя...
Изгубих и теб някъде там, в безкрайната шир, търсейки това, което съм...
872