Не ме попита дали ми се плаче,
когато ме остави на булеварда сама.
Около нас снежинки играеха,
а аз още стисках чаша с чай в ръка.
Гледах те как си отиваш. ...

ЧНГ
Румяна, мила, времето не стига
и цял живот е като ден отсрочка,
за да допиша тая трудна книга,
в която знаеш кой би сложил точка. ...

Звънни ми! Искам с теб да помълча.
Не мога само с нищо да говоря.
Омръзнаха ми сухите цветя,
а живите са там, във мойта пролет.
Денят започва, сякаш че е спрял ...

Живeя днес във друго време.
Не се задъхвам от финален спринт!
Макар че “егото” във мен не дреме —
не ме вълнуват вече ”сан” и “чин”…
Не се натискам във живота… ...

Не спа и тази нощ - дали от умората, дали от трепета, че днес е ден за сеитба. Беше събирала семена, като ги отделяше в хартиики, които надписваше кое какво е и времето, в което трябваше да ги посее.
За какво да дреме, нали скоро ще се съмне, затова стана и си направи кафе. Наметна една грейка на ра ...

Конче сладко и красиво,
то наистина е живо!
Лили - нашата принцеса,
на крачката гривни - две са.
Синеока, белогрива, ...

Сърцето ми препати от обиди,
от думи, обещания незрели...
Но хвърлям долу всички тез' вериги-
вървя, където преди мен са спрели!
Опази твърдо във тъга и в радост ...

Когато бях малка, слушах в захлас историите на дядо ми за живота и житейските трудности, но така и не повярвах в тези негови думи. Оказа се, че наистина животът и съдбата вървят хванати ръка за ръка и никога не се разделят. На тези неща не ме научи дядо ми, а едно обикновено момиче, което ще нарека ...

Пак съм тук,
под ябълковото дърво,
и слушам звук,
пълен с майсторство.
Ах, тези птици, ...

Виждам как димът от цигарата ти потреперва, докато се извива бавно нагоре и замъглява ума ти. Усещам учестеното дишане и двете секунди, през които крадеш усмивката ми. Виждам как сините кристали в очите ти се подреждат в красиво огледало, когато ме погледнеш. Знам за всяко петно по бялото платно, оп ...

За Живота...
Поетите обичат да флиртуват,
че най-добър е нероденият им стих,
но аз Живота ако мога да повторя-
пак тоя ще е, в който се родих!.. ...

Après la pluie, le beau temps
Закапаха на леля Есен златните коси
и вятърът обръсна ги за ден, без жал да има.
Нощ свириха гърдите ѝ в комина-уж бронхит
бе само, но горката легна Есен, стана Зима. ...

Унижаваха ме, съсипваха ме, успяваха да ме наранят,
защо има лоши хора, мислите във мен крещят ?
Нима не може този свят да стане по-добър,
нима всеки трябва да е жесток и зъл?
Защо всеки трябва да те ранява, ...

На теб съм наречена
Три пъти в теб се влюбвах. Три пъти.
И всеки път все по-силно. И изгарящо,
но прикрито. С тихи момински трепети,
като по Еньов ден, тайно и обсебващо ...

Управници, къде са ви децата...
Аз искам мойте тука да останат -
в земята, с кръв поила свободата...
Не искам гурбетчии те да станат...
Управници, къде ви е народът... ...

Красивият ти поглед ме пленява,
усмивката чаровна ме влудява
и страст започва да гори,
щом нежно ме докоснеш ти.
Притворя ли си аз очите, ...

Зад облаците скриват се звездите,
тъй както с мъката изчезват и мечтите.
Очите ми като искри блестящи
горят в огромни пламъци от страсти.
А устните ми все за твоите бленуват, ...

КОПНЕЖ (ПРЕДИ ОПЕРАЦИЯ)
Аз гледам през прозореца цветята,
огрявани от утринни лъчи...
И някак топло става ми в душата.
Дано това по-дълго продължи...! ...

Падаш от ръба -
долу е безкрайно чистата,
омайна,
прозирната вода.
Съвършеното спокойствие ...

Новите мечти приличаха на старите,
обсипани с вяра и надежда.
В сърцата да горят на любовта пожарите,
че този огън към добро отвежда.
Да пораснат в душите от вълшебни семена ...

Тишината в стаята беше нарушавана единствено от звука на четката. Бавно нанасях боята, пласт след пласт, върху лицето си. Не бързах за никъде, това, което предстоеше, беше неизбежно и резултатът щеше да бъде в моя полза. Това щеше да бъде третият ми път за този град и скоро ми предстоеше отново мест ...

Стара-Нова годино
Пълна си с празници различни:
религиозни, обществени, лични,
със слънце, щастие и радост,
с мъгла, разочарование и гадост. ...

Събудих се сред слънчеви лъчи
с усмивка и със вяра в сърцето,
че даже и животът да горчи,
красив е, щом в душата ми е светло!
Богата съм! Не искам твърде много.. ...

Червило, нежност, слънчев тен
и женски трепети - свръхдоза...
тя седна точно срещу мен,
но нямам време, нито роза...
Две спирки сигурно е тук, ...

Е, накрая завърнах се там!
Там - при книжката с истински приказки!
Как оттам ще се върна не знам...
Ала знам, те за мене са истински!!
В този свят, в който детството мое ...

С оголяла от болка душа
крача в преспите бели, а черни
дни на горест и самота
ме препъват и сърцето ми стене.
Че обичах небе и звезди ...

Целувай ме още...
Целувай ме дълго и нежно...
Укриват ни нощите.
И само звездите поглеждат
към нас – любопитни и бледи. ...

Изморих се. Изморих се до полуда
от приказки, завършващи със болка,
от чакане и търсене, и лудост,
от липсата на вяра и посока.
От някакви надежди разпилени, ...

ДОКАЗВАНЕТО
Седим си ние с баща ми, където спираше автобусът за Михайловград*, една сутрин, чакаме го, а той ми нарежда:
– Ако беше ме слушал, сега щеше да вземеш по-голяма диплома и по-лесно щяха да те приемат. И класната ти нямаше след всяка родителска среща да ми повтаря, че синът ми можел много ...

Картина
Нарисувай ми, скитнико, пустиня,
че пуста е душата,
насред пустинята- дърво
символ на съдбата, ...

Ако трябва да започна някак си, то бих започнала със следната фраза: "Човек не може цял живот да бъде силен". Под "силен" имам предвид най-вече характера, защото когато мислиш, че можеш да се справиш с всички свои емоционални проблеми и се бориш с тях сам, то точно тогава се превръщаш в един срив на ...

дълго вярвах във теб...
надежда-изгубена
и вятър, който е донесъл
само време краткотрайно,
сега завесата ...

Чета те в думите, увиснали над делника.
Ограждам буквите, в които пак те срещам.
Задрасквам себе си от списъка на жертвите.
За да открадна още час със тебе... Час и нещо.
Не вярвам на скалъпените спомени, ...

Помниш ли ме?
Може би не - отсъдих по погледа ти.
Коя съм аз?
Аз съм тази, която не понасяше
и към която с подигравка се отнасяше. ...

-----
Натрупа сняг. Наежи се асфалтът
за битка с пелената над земята,
а Снежният човек сълзи кобалтови
през ледените копчета замята. ...

Проливен дъжд се изливаше над селцето, сгушено в подножието на високия хълм. Проблесна мълния и озари стария замък на върха. В нощи като тази никой не смееше да излезе извън дъсчената ограда, опасваща селото. В нощи като тази мирис на суеверен страх се носеше из въздуха, врати и прозорци се залоства ...

Всички славите Новата. Деколтето ù кичите
с колиета от перли – мир, любов и надежда.
Аз на прага стоя – стара, грозна и ничия.
Никой моя смълчан силует не поглежда.
Моя вехт календар запокитихте в кофата – ...

Глупави схеми за щастие,
механизъм, наречен живот.
Съдбата показва пристрастие,
човекът е станал робот!
Думи, изгубили смисъл, ...