Косата – чак до гарваново черна,
в очи, дълбоки кладенци блестят,
а в устните ѝ, алени – и... Верни,
се взират... и в Изящната и гръд!
И - в дивната походка, на Газела, ...

Да, такава съм, не съжалявам... понякога усмихната, понякога замислена, блуждаеща, отнесена, чаровна или в небесата. Понякога разпиляна, понякога сериозна и подредена, но винаги съм аз – със грим или без, с кецове или на високи обувки, с рокля или небрежна, но винаги себе си, мислеща за мен, за теб, ...

Отлежала любов
Пристигнах и бързам да ти кажа,
отново съм тук, на нашия пристан,
приседнала съм - чайка на плажа,
и те чакам до себе си... стихнала. ...

Нахлузих ризница от безразличие
и на лицето сложих маска,
ала под бронята все още те обичам,
очите ми те галят вместо ласка.
Наложих си да съм далеч от тебе ...

Обичам те, мое необятно море
с всевъзможните ти, там, подземни корали,
които не знам как съществуват, без да имат сърце,
неподвижно се реят сред пясъчните ти кристали.
Те не знаят, горките, защо се люшкаш така ...

„А няма със кого да поговориш...”
ringo2(Николай)
Да има със кого да поговориш...
Да му изплачеш страшните си тайни.
Невидими врати да му отвориш ...

Мравчицата работлива,
тя по цял ден не се спира,
житце сбира и се труди
със дечицата си щури,
че когато върла зима ...

Дали е тя ребро Адамово,
не зная,
но знам, че и Адам е
Евин син!
Не знам дали е тя ...

Лунно сияние
Лунно сияние
кацна на морето.
Вълните потрепнаха,
то затрептя. ...

Днеска римЪта ми секна,
щот* навънка яко пекна
шибна мА плюс туй хормонЯ
мъж си много яко гоня...
Нека мЪ ощЪстливява, ...

Наоколо летят безброй мечти.
Протегнах се и улових една.
Хареса ми....
реших, че ще си я опитомя.
Едва помислила това, ...

Погледни отново във очите ми,
те изпълнени са със тъга.
Хвани ме отново за ръцете
и кажи, че жива е в тебе любовта.
Погледни отново във очите ми, ...

Ако имаше Бог,
не би имало битки
ни вдовици зачернени,
ни милиони избити...
И дечица невинни ...

НОЩ В РАЯ
Полуздрачът се спуска отсреща по склона
и полите си черни раздърпани мята –
хоризонтът виси като стара икона
върху древния тъмен олтар на земята. ...

Безшумно идва есента.
Листо тихо падне на земята.
Заглъхне на лятото песента-
спря мелодията и на красота богата.
И тъмни сенки виждам аз ...

Искам днес да танцувам отново.

...да отречеш,,
без да нараниш,
да си тръгнеш,
без да оставиш
болезнена следа, ...

Мокри са очите. Вали.
Като сън покоряват спомени,
не попитали -
дали е хубаво,
когато сме сами. ...

Аз съм този, който търсиш,
но боиш да намериш.
Аз съм този, който чакаш,
но едва ли ще дочакаш.
Животът ти е празна гара, ...

Умният човек задавал умни въпроси, а глупавият човек отговарял с глупави отговори. Глупавият човек не разбирал умните въпроси, а умният човек не разбирал глупавите отговори. И станало така, че и двамата се объркали. Дали въпросите, които се задават, са умни, и дали отговорите, които се дават, са глу ...

Обичам да заспивам във ръцете ти -
светът да бъде приказно владение
от твои истини
и мои сънища,
и лунни отражения. ...

Тръгвам, за да се завърна - изнервена и уморена от престорени приятелства, изсъхнали сърца и изхабени думи. В понеделник сутрин автогарата е празна и ръмжи от самота. Двигателите предвещават заминаване, а заскрежените стъкла на автобусите - нежелана слепота. Стоим! Аз - на единия край на света, ти - ...

Мразя те,
защото си така прекрасен.
Мразя
как ме караш да горя.
Мразя ...

- Чобанска му работа! Аз му говоря за любов и че ще му пристана, той – овцете, та овцете! Пууу, му се е невидяло... – блъсна с все сила вратата на кошарата Керана и в яда си ритна една овца, което беше застанала на пътя ù.
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше с ...

Цял ден обущарят трака, чука,
има всякакви обувки тука.
Черни, бели, цветни, старомодни,
с чудни форми, малки и огромни.
С токчета високи, със каишки разни, ...

Фалшиво аз показвам, сякаш от своето се крия...
И нови спомени стремя се да натрупам, а старите дали ги трия?
Открия ли стратегия, сърцето си ще защитавам от разрухи...
Да мога вече да съм себе си, а не да бъда сляп сред глухи...
Дали намерих път? Дали не бяха два? А накъде ме водят? ...

Здравей и заповядай в моя скучен свят,
където думите не шепнат, а крещят,
където болката е скрита, но и стене,
а в душата има само пламък - не горене...
В приказки празни смисъл не намирам, ...

И вървеше старецът ден и нощ из широката земя. Търсеше нещо. Набразденото му от безвремие лице, някога ведро и пълно с надежда, залиняваше с всеки залез, всеки полъх, всяка крачка...
- Град? Не. Е'но селце има на края на гората, ама не те съвевтвам. Редовно си го пердашат нек'ви бандюги... - сподели ...

Любовта е сила,
чувство, което
идва тъй неочаквано,
нахлува в душата на човек.
Тръпка, която те изпълва ...

Поредна нощ - в кръвта - алкохол,
самичка седя в празния хол...
с пресъхнали устни и блясък в очите
се губя отново назад към мечтите.
Държа без сила чашата празна, ...

Слънцето заспива всеки ден
и оставя огнени дири на залеза.
Синьото небе се слива с необятната шир
и стават едно.
Жълто-алени копнежи премрежени ...

На Смядовски диалект
Пена имаше много мераци,
а мъжо и Гиньо, само идин.
Тя му смига значи,
прай му еротични знаци, ...

Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Една история, която
уж трябва да е анекдот,
но всъщност вярна е, ми прати
един приятел. Първо гот ...

Реших го вече, край! От днес нататък
ще се усмихвам, ако ще напук.
И всички тъжни мисли, без остатък,
и болки, и сълзи - далеч от тук
ще пратя, ще се заредя с надежда, ...

Сънувах, че не си до мене
за миг, за час, за ден... и два...
Сънувах, че си с друга вече
и любовта ти отлетя.
Избяга като птица малка, ...

Тежък аромат на сладко грозде
обзема празната бетонена кутия.
Главата ми се замайва, а устните ми искат още.
Ненаситни са за вкусната магия.
Дробовете са запълнени със тежък дим, ...

"Отлитащи неусетно, се нижат годините.
Броеницa шарена - аз я наричам Живот.
В нощите неспокойни бродя из руините
на преживени спомени. И вия. Като койот.
Обхождам тъмните им обширни владения. ...