Ще мина през сърцето за напряко.
Не зная пътя просто ще налучквам.
И мястото е крайно непознато.
Затуй, като несретник все покуцвам.
От ляво казват, че са всички болки ...

Дъждовни капки сливат се с гората,
преливат златно с пурпурно и хлад.
Мъгла обгръща с плътен воал земята
и утрото потъва в златен прах.
И птиците запяват чудна песен, ...

ПОЕТЪТ МОЖЕ…
Поетът може в думи да се скрие
и да не видиш неговия лик.
Той може във глухарче да се свие
и да обходи всеки материк. ...

Лора Въткова
Ще страдат звездите за теб,
когато си тръгваш с нощта.
Не тръгвай, недей, остани –
аз искам с теб да горя. ...

Аз вървя, вървя, вървя... и Те вървят след мен.
Погледът ми с паника се лута...
Тротоар и светофар, и... цвят зелен!
Дали това ще е решаваща минута...
Пресичам, продължавам и забързвам крачки – ...

Живот е, не поезия
Не наднича нищо между редовете-
това не ти е крехката поезия.
Днес зовем в очите враговете.
Жив живот е, не илюзия! ...

Желязна верига е сякаш животът
и теглим я с пот, впита здраво в гърдите,
сподавяйки всеки успех в жалък вопъл...

Запалваш огъня във мен -
със мислите си ме изгаряш
и от жаравата като прероден,
с усмивка нежна ме даряваш.
В душата ти небесна светлина ...

Много от вас най- вероятно предполагат, че ще е някоя тривиална тема, дискутирана във всеки един форум. Да! Познахте! Тривиалната тема "Защо ми харесва живота в чужбина?" Абсолютно същата. Всеки се оплаква от България и възхвалява колко хубав е живота в западноевропейските страни или страната на меч ...

Над мене слънцето гори
и сякаш жар отгоре се изсипва.
И страшна жажда ме мори.
От жегата дори кръвта ми кипва.
За хладна капчица вода ...

А ти си моята развратница...
онази, чакаща ме във леглото вечер,
където няма ни омраза, нито паника...
при която се завръщам сред поредната ми "среща"...
Ти покриваш тялото ми със ръцете си, ...

Ти знаеш, в джоба на поет
хартийки няма с воден знак и нишка,
a само чернови и молив клет,
по листа свикнал да въздиша...
Зачерквам често - ред през ред, ...

В празнотата на нощта и в сивотата
на умиращото утро те намирам.
Кървав спомен ми донася тя, Тъгата,
заедно със него аз умирам.
Мъртвите не чувстват уж, не чувстват ...

- Какво ти е, татко? – попита разтревожена Наталия. – Ако трябва да се обадя на бърза помощ?
- Не, недей, дъще! Само ми прилоша, ще се оправя! Вече съм по-добре. А и морският въздух ме освежава.
Всъщност Стефан се чувстваше значително освежен; само дето му дойде много и най-вече вълнението беше знач ...

Станах мъдра. Спрях на завоя.
Огледах приятели. Враговете ги знам.
Задгърбих и клюка и злоба -
станах ли мъдра, не знам.

Журналистиката на Бойко служи сервилно.
Гледа да го представи най-атрактивно.
Когато във фейсбук се даде информация,
която засяга цялата нация,
че Ботев няма да се изучава, ...

Всяка любов пролука си има.
През нея надничат тайни неща,
тихи въпроси, надежди без име,
звездно разсъмване, слънце в нощта.
Сто колебания, трепети верни ...

Сама съм и боря се с всичко.
Нима не знаеш колко струва ми това?
Дори да се държа съвсем безразлично,
нуждая се от нечие рамо в нощта.
Няма да забравя онзи ден, ...

Билет за 18 етаж
***
- Как мислите? – попита облечената в бяло, ниска и тантуреста жена на средна възраст .
- Рано е да се каже.
Отговорът дойде зад бледожълта папка, в която се взираха две уморени очи, скрити зад огромни очила с рогова рамка. ...

Вълшебница
Невъзможното става възможно,
ако с пръсти докоснеш го ти,
и смирено, искрящо, тревожно
ми дариш от онези мечти, ...

На всички приятели откровенци
с благодарност
всеопрощение
и клада
и сакралност ...

И понеже съм нетърпелива
да чакам тази наша прегръдка,
нека да я измисля!
Като всяка красива мечта,
тя е много вълнуваща, ...

Ville morte
Albert SAMAIN (1858-1900)
Vague, perdue au fond des sables monotones,
La ville d'autrefois, sans tours et sans remparts,
Dort le sommeil dernier des vieilles Babylones, ...

Една светулка плахо се провря
под клоните на нощните дървета.
И сякаш под воала на нощта
запали грешно огънче в сърцето.
И в дива страст, отричана преди, ...

Земята се върти.
Ти си аз и аз съм ти.
Ти си север, аз съм юг
- екваторът вълшебен ключ
по пътя към безкрая.

Защо когато ти се смееш,
аз роня истински сълзи?
Или когато тъжна пееш
смехът ми волен ще кръжи.
В любов когато ми се вричаш, ...

Мишленца две – надълго и широко,
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...

Пламтящо тàнго – всеки тон бе жив и топъл...
Днес този звук умира сякаш в бандеона –
сподавен стон, а може би последен вопъл
лежи на дансинга - подобно миг отронен.
Любов ли? Не – макет на вавилонска кула – ...

~ ~ ~
Днес ми е синьо. Пеперудено синьо.
И морето в краката ни тихо се смее.
Опитва да влезе в чашите с вино.
Сяда до нашата буна на кея. ...