Времето неумолимо дреме пред вратата ми...
И то е тъй абстрактно както любовта.
Робуваме му кротко, непохватно..
Илюзия била целта.
Когато доверим му се и литнем, ...

Мога да обичам все така
Всичките дни са мои
празници в живота.
Къде по-лоши и хубави -
всички са златни като росата, ...

„Amor fati”, увиснах тялом на Живота.
Сега ръцете му държат ли моя дух?
Тежат тъги, но аз ги хвърлям като котва
в морето черно от катран и сива слуз.
Не ми е тихо (сякаш че денят е свършил). ...

АКО ИМА УТРЕ
Ако знаеш, че утре няма да можеш да ходиш,
новите обувки би ли дал на някой?
Ако знаеш, че утре няма да можеш да виждаш,
марковите очила би ли дал на някой? ...

Ръцете на Хирурга...
В памет на доц.д-р Стойчо Тенев
Стаил внезапната тревога,
от нея не обезверен,
един Човек общува с Бога ...

Любов ли бе да го опиша, или наказание от съдбата?
Това е една приказка с нека го кажа с по-мили думи - с неразбираем край!
Един слънчев ден момиче с душа чиста и сърце голямо се влюби в едно необикновенно голямо момче. Тя бе крехка и мила, а той беше голям и искрен.
Запознаха се по необичаен начин. ...

Късче спомен.
Жива картина.
Зимата става лято -
Лятото става зима...
Тъжна усмивка. ...

Навън всичко беше смълчано. Чуваха се отминаващите звуци на далечни автомобили по булеварда. По него нямаше кестени. Като цяло в неговата София липсваха дървета, дори в парка. Беше сякаш преди столетия, когато отиваше да играе с баща си в близкото училище или да играе с децата на другите двойки на п ...

През полукръг от сини ленти
аз търся своя път,
защото благодарна съм за всички разядени сметки,
подписани с мойта кръв.
Всеки мой ден е вятърна мелница, ...

Боли да те няма.
Нощта припада в ръцете ми.
Кукумявка се смее нахално...
Изгоряла звезда се препъва в нозете ми.
Боли да те няма. ...

За тебе, брат, живота си давам,
нали сме една кръв?
За тебе, брат, на никой не прощавам
и удар нанасям му пръв.
За тебе, брат, и в огъня ще вляза, ...

Ще дойде, без да съм го чакал,
денят добър на старостта!
Живея и не се оплаквам,
а сещам радост в любовта!
До мен е моето момиче ...

НОСТАЛГИЧНО
Няма раждане без семе,
няма топлина без огън.
Българи, заспало племе,
събудете се, за бога! ...

Животът е опияняващ
за тези, които го пият,
на другите не прощава -
самите те се крият.
Както цъфналото цвете ...

Различна ли?!...Добре, така да бъде.
Решил си да ми слагаш етикети…
А аз си сплетох мислите на върви,
мегдан премерих с мъдрите поети…
И не, че го умея, но когато ...

Четеш ли думите, които
пиша?
Четеш ли всеки ред?
За болката, която в мене
диша, ...

СЪМНЕНИЕ
Дойдох да те целуна в брачното ти ложе,
когато си заспала под ласките на някога любим човек,
макар да знам, че е безумно и безбожно.
Страхувам се единствено и само да не стане същото със мен, ...

Вечерта, вечерта
под балкона ми свирна:
"Да направиме -а? -
кръгче и половина."
И затропа със крак. ...

Неочаквана спирка
Животът ми внезапно аварира,
отказвайки познатия маршрут.
Стоя сред неизвестното объркана:
Коя съм аз?! ...

Онази обич, дето ни боли
Една жена, от сънища гореща,
ще идва в тиха нощ и труден ден,
дължиш ù обич или още нещо,
което можеш да дариш на мен. ...

Да съм влюбена така ми прилича
След моите стъпки никнат пъстри цветя,
носят ми радост и най-обикновени неща.
Вятърно палава съм и в облаците летя,
дълго се наслаждавам на полъха на нощта. ...

СЛАВЕЙ
Притихнали са дървесата
и вятърът не шумоли -
да чуят песента призната
от най-големите певци. ...

Жена да си... е личен избор,
свободен, волен, осъзнат.
Вода кристална, бистър извор.
Покой. Магия. Обич. Страст.
Искрящо вино в ден съдбовен. ...

От спирка на спирка,
от живот на живот
бягам, спринтирам,
търся любов.
Хора посрещах, ...

Дъга
Някак е самотно там,
където глъчка имаше преди.
Споменът изглежда ням
и упорито си мълчи. ...

Ела, седни до мен. Да помълчим.
Чуй - вместо нас говори тишината.
Не я прекъсвай. Нека да крещи,
да ни пронизва като фар в мъглата.
Със теб отдавна спряхме да болим, ...

сипвах ти
по 2-3 капки
хомеопатично
2-3 думи
2-3 сладки ...

I am only a man in the white sheet
Аз съм едиснтвено човек на фона на човещина. Забележителност човешка в незабележителна тълпа. Там някъде, в купа боклуци и развалящи се, седя аз и се опитвам да дишам.
Живот, затъмнен от желанията и невъзможностите ми, от задълженията и нежеланията ми. Тичам постоя ...

Любов,
копнея да си
толкова голяма,
че да (не) правиш
да се чувствам ...

Remember that night, white stairs in the moonlight
They walked here too, through empty playground, this ghosts town
Children again on rusty swings getting higher
Sharing a dream on an island it felt right
We lay side by side between the moon and the tide ...

opигинaл:
Taikatalvi
Lapsistain rakkain tää näyttämö on
Mis kuutamo kujillaan kulkee
Taipunut havu, kesä hoivassa sen ...

Outkast – Ms. Jackson
[Andre 3000]
Yeah this one right here goes out to all the baby's mamas, mamas...
Mamas, mamas, baby mamas’ mamas
Yeah, go like this ...

Все отнякъде се почва
и върви се все напред.
След тирето идва точка,
но за земния ни ред.
Има ли предел Безкраят? ...

Заваля... И навън, и във мен.
Вън... отдавна не беше валяло,
а във менe вали... всеки ден.
Не проливно... Унесено, вяло…
С малки, бистри сълзици вода ...