Фенрир дълго убеждавал Максим да тръгне и накрая шаманът се съгласил.
Те опаковали много вещи и реликви за борбата и смъртта на съществото и тръгнали с микробуса си към древния Урал. Но само при условие, че Максим ще бъде на мястото на посланика, а Фенрир ще шофира. Демонът стисна зъби и се съгласи. ...

Ще те позная само ако ти
възвърнеш нежните си висоти.
Небето ти лазурното желая
и слънцето ти топло да блести
от чувствата напомнящи за рая. ...

В мъглата виждам силуети два
един на мъж и до него на жена.
Пръстите си те докосват едва-едва,
но и двамата мечтаят да усетят дъха на чуждата уста.
Нещо все ги спира да се слеят, ...

Има дни, приличащи
на безименни коли,
пресичащи по
мокър булевард.
Не вдигат прах, ...

Не сме се срещали отдавна,
не виждам твоето лице
и в някаква забрава странна
живее моето сърце.
Годините над нас се смеят, ...

Извивки меки и усмивка от искрящо сребро
блещука в скъпоценни камъни през пурпурни черти.
Момиче се взира в залязващите звезди
под оттенъка на лунен контур, наднича светлината.
От нейното място, под разцъфналите небеса ...

Слушам твоят глас опиянен,
чудя се какво ми стори...
Мисля си за теб и мен,
как показваш ми простори нови...
Говорим с часове, ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 17
За тежестта на другите светове,
за духовните наши проксита
ни предстои все още,да разберем,
да усетим,техните гравитиращи стойности. ...

Цветето ти за мене се разтваря
и ме приласкава в твоя свят...
Дъхът ти с кожата ми разговаря
и мечтите ми, очите ти, четат...
Погледът ми среща се със твоя ...

Днес не казах нищо, море.
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга, ...

Единствен вик
разцепи тъмнината
Разчупи я,
на милион и сто
парченца малки.. ...

сладост моя
сладост тъй горчива
нищо не премахва
нищо не затрива
твоя вкус ...

Всички живееха през деня, но аз предпочитах нощта. Всеки искаше да стъпи на сушата, но аз предпочитах да съм кораб в океана. Въпреки силата на мнозинството, винаги съм искал да бъда в малцинството. Сега може би ме мислят за луд, но на кого му пука? Дали това, че съм войник на собствените си желания ...

Бяхме ли в тази лъжа или слизахме бавно
в някоя долна земя да си търсим духа?
Бихме се с мелници с дни, а години безславни
влачихме в кални стъгди копия към дома.
Кротнали морни тела, отброяваме впити ...

От дълбините на мрака ще ти подам ръка...
От пъкъла ще извикам името ти...
...ще ме чуеш ли....
На кладата ще те призова, с мен да потанцуваш, като за последно...
И после, след като изцяло изгоря, ...

Минава Златето адвокатката. Компанията откровено се облизва.
Ангел:
- Бе, я гледайте и не коментирайте… По-добре е да гледаш, което не можеш да чукаш, вместо да чукаш каквото не можеш да гледаш…
хххх
Обсъждаме футбола. Ангел: ...

Създавам я от клечици и кал,
но пак е приказка. И е вълшебна.
Където и без мен да си живял,
безмълвията по ъглите дебнат.
Създавам я от стъпки в девствен сняг ...

БОЖЕ МОЙ, ПОГЛЕДНИ МЕ ЗА МИГ?
... доверчиво живея – и знам, че понякога много се лъжем –
и за болките плащам си сам, и се будя в зори – все по-тъжен,
и ме нерви дълбокият ден, в който ние сме хорица плитки,
и в лъжите изпаднали в плен, си изпращаме светли честитки! – ...

ИЗСТРЕЛИ В СЪРЦЕТО
Натъкнах се на гилзи от куршуми,
прашасвали на стария таван.
Никога до днес не ми е хрумвало,
че би могло да се окажат там. ...

По улицата,крива ...вода ръждива се разлива.
Небето тъй се е събрало ,че нийде няма бяло.
А тъмнината ,тя във нея ,пролайва светлината.
Страх,начало ли е или нечий грях,съскане,Боже!Времена,лютиви чушки.
Отново ,мъглата е предвесник на беда. ...

A young heart's world - in a cage,
trapped in a tower, till the morrows age.
It breathes its tears, it tastes its rage,
kept in soft skin, woven of sage.
A fragile soul, heard not calls, ...

Чинката на чинка ми чинкува
с цинкавия цинк цинколест.
Пръчката ми с пръч пръчкува,
около околната околност.
Гаргата гаргува гаргогласно, ...

Петя
За Дубарова Петя ще поговоря
Тук в стил скромно поетичен.
Стиховете на момичето това,
Поетесата прекрасна – песни ...

Точката на топене
на стоманеното ми сърце
е някъде между
топлотата на бедрата ти
и пронизващия студ ...

Полудяваш в живота, когато не разбираш какво ти е дал.
Да се будиш, същинско е злато! За какво ти е онзи медал?
За какво ти е цялата проза на пияни кратуни в нощта?
Ще потънеш в морета от рози, ако нямаш смирена душа.
Ще се слееш безмълвно с тълпата и ще станеш пореден циник, ...

В днешно време девствеността сякаш е бреме
и девойките бързат някой да им я вземе.

Борбата е безмилостна.
Жестока.
Борбата,както казват,
е себична.
Аз печеля, ...

Обвити в мъгла - необятни селения,
лъкатушат в просъници дните
и се вмъкват внезапни прозрения,
щом на Бог вечер видя очите.
Всепрониква и отвътре ме жари ...

Сотни телег: запряженных волами, парой и тройками лошадей свозят из ближних карьеров: камень, песок, гальку, жарству – отсыпают полотно новой шоссейной дороги.
Где то далеко грохочут орудия, оккупационная власть торопится обустраивать завоёванную территорию, что бы наяву убить распутицу войны.
От гл ...

Някога – когато се разхождах прав
под масата на собственото си въображение –
често се питах: Какво сънуват рибите?
И често си представях, че рибите сънуват
рибарските мрежи на Изгрева. ...

Мини край мен, дори набързо...
Нахлуй в безцветния ми свят
и с мъжкия си аромат
повикай погледа ми дързък.
Опий ме с плътния си тембър ...

Дойде с топлина и със слънце,
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...

Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...

Две очи - Вселени,
те са винаги засмени!
Една уста и хиляди целувки...
две ръце и много женствени милувки...
И глас, подобен на рекичка- ...

Мечтание излъчва ми душата
отвъд пределите на самотата.
И низост, и невежество, страдание
не спират волята ми от желание
да ме изпълва с яркост красотата. ...

Не знам какво към теб ме тика-
ти си мойта Евридика.
А аз съм прост градски злодей,
нямам общо със Орфей.
Арфа аз не знам какво е, ...

1975-та година. Хладният въздух щипе бузките на зачервени дечица с плетени ушанки. Те подтичват подир забързаните си майки на плоските павета. Широкият площад сияе величествено, обрамчен от червени стени. По средата му всява респект четвъртит монумент, мавзолей на Пролетарския вожд от началото на ве ...

Разхожда ме кучето. И отиваме до магазина на Ангел, бивш наш ученик,– футбола да обсъдим.
Влиза купувач, иска сирене. Ама от онова – вчерашното, много хубаво било.
Ангел вика:
- То партидата е добра…
Включвам се: ...

НЕДОПИСАНАТА ПРИТЧА
Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада. ...