Тези твои очи, прекрасни са те,
само като ме погледнат и се разтапям,
оставам без нозе!
Какво ли ми говорят те,
какво ли от там наднича, ...

... Когато слънцето изтича и се скри,
аз намокрих ръцете си
и вчесах косите си...
Приклекнах и легнах...
на още топлата земя, ...

на моята муза
Музата ми страстна е – тя пак
ме прегръща с огнени обятия...
винаги отдава се с мерак,
с чувствени до крайност възприятия! ...

Мразех я
Мразех я, защото заспиваше до теб,
мразех мириса на парфюма ù,
когато ходил си при нея,
а мен си ме лъгал. ...

Притихнах
и неразличимата тъга
изчезна.
Като роса.
Като мечта. ...

Човек и Дявол в теб стаени
Трупът на бъдещето е разложен,
дърветата - безмилостно изкоренени,
въпросът тук е твърде сложен,
поставя множество дилеми. ...

Той не говори. Не задава въпроси.
Не разпитва къде съм била…
Само с поглед ме нежно докосва
и знам, знам, че му стига това.
Той ме целува, така ме целува, ...

Пловдив
Ти създаден си отколе
в равното тракийско поле,
още в древни времена
от юначни племена. ...

"Развила си си чувството за хумор!" -
щом казваш, може би, така е.
Променяме се... нищо чудно.
За хубаво, за лошо - кой ти знае?!
Променяме се. Аз съм променена. ...

Държеше света ми в ръце,
имаше моето сърце.
Ставах и лягах с мисълта за теб,
сега ти за мен си като ястреб.
Няма вече погледи красиви, ...

Иска ми се да е по-различно - да ме обичаш
Да ти липсвам и да искаш да ме виждаш...
Защо така се получи между нас?
Когато те видях, осъзнах, че си мъжът на моите мечти...
Но уви, всичко това са напразни мечти. ...

Изтича времето между пръстите. В прах превръщат се усмивките. Животът отива си вече от нас. Думите неизказани избелели са вече, устните залепнали са завинаги да замълчат. Пътят вече на свършване е. Тишината бавно се прокрадва между нас и само вопли на несбъднати мечти свистят там в тъмното. Кога раз ...

Вярвайки, откриваш себе си,
вярвайки, имаш себе си,
вярвайки, знаеш пътя,
вярвайки, си вече благословен...

Да вдишваш любовта е чудодейство,
на бавни глътки - звезден еликсир.
После я издишваш... благоговейно
за другите, изпращайки им мир.
От слънцето поемаш светлината, ...

-----
Врабче ли съм, щом вечер свита зъзна,
заситена с трохи от твойте длани!
И чакам пролетта по мен да плъзне
с ръцете ти - обгръщащи лиани... ...

ВЕЛИКДЕН
Вятърът леко прохладен
се стелеше в храсти и клони,
нашепваше за празника светъл,
цветове и багри зарони. ...

Обичаше го... Пламенно и страстно... До червено... До невъзможност. Отдадена единствено и само на очите му. Всичко, което той казваше, което той правеше, бе най-прекрасното в съществуването ù. Онова нещо, което я изпълваше с енергия, със стремежи, с мечти, със звезди, беше той, неговото съществуване ...

ВЕЛИКДЕН СЕ ЗАДАВА!
Стоя аз под дъжда
и изпитвам свобода...
Радост чудна наближава -
Великден се задава! ...

Гневно
Щом да върнеш не можеш - не искай от мене!
Не искай от мен и да стана глупак..
Убий всичко, което простене,
но любовта ще превърна в разврат! ...

В белотата на деня се прошмугва сянка,
като тих крадец душите светли да сбира.
А в глупостта си те, накичили се тежко,
дрънкат бляскави мъниста.
Другарува си деня с луната, ...

Слизам по сребристи парапети,
изваяни от лунна свтлина,
и слизам тайничко, където
ме чакаш тъпреливо в дъжда.
Сън ли си? Или се сбъдва ...

Изгубих се. И време е да се сдобря със тебе, Боже,
да пална свещ, иконата ти с устни сухи да докосна,
в нозете на тамяновата тишина две сълзи да положа,
две сълзи – греховно тежки от безброй въпроси.
Защо от Пътя се отказах, в безпътица защо се разпилях? ...

2 мои стихотворения, които написах, когато бях много наранена от един човек. Надявам се да Ви харесат! :)
Помниш ли?
Помниш ли, когато до мене стоеше
и времето просто така си летеше?
Липсваш ми ти и твоята усмивка ...

Тихо е...
На рамото ми още стои
споменът за твоята длан.
- Върви, сине,
напред през живота! ...

Синеока крехка хубавица
скромно в тревата там наднича,
дигнала е своята главица,
всекиго с усмивка тя привлича.
И макар и мъничка като сълзица, ...

23:00
В града е тихо...
Някакво гладно куче скитори,
минавам - дървета,тротоари,
пред мен - тихи пътеки, ...

През железопътната линия
На Пламен Костов
Сядаме, приятелю. Няма значение, че заведението е от скъпите, обещал съм да черпя. Ще отпием от бутилката винце, нали в него е истината, и ще ти разкажа една история. То ти си ми един пияч, фабриките за алкохол ще фалират, ако чакат на тебе, ама нейсе... Не, ...

Чуй ме, Боже,
днес ти се моля,
разстели своя златен покров
над душите на всички,
кои ме целунаха ...

Във Видин в училище чалга се пей.
Цигански кючек там се лей.
Кой пей? Азис пей.
Похвали го министърът Сергей.
Бисер засия като лъчезария ...

***
И залезът на слънцето
в позлата
с възхита се любува
на изгрева прекрасен ...

Светъл дъжд
Беше тук: светъл дъжд!
Много силен, внезапен!
Преваля отведнъж -
сещам сетните капки... ...

по идеи от "Грехове" на Двата Вълка
...за грешките си лесно е
да търсиш оправдание
във чуждата вина.
Да отклониш ...

Аз не съм Калдерон,
нито Байрон, ни Гьоте.
Имам име красиво
и съм с чиста душа.
Спазвам всеки закон. ...

Спри с лъжите си,
аз вече не вярвам!
Наивната в мене я няма!
До болка боли ме
да го призная, ...

Робските окови над България тежът,
турците злобни правят кръвен път.
Ах, таз съдба жестока над България тежи
и след петте века още пари и боли.
Българйо майко мила, ...

Днес ме измъчва следният въпрос
(църковен клир не го е уточнил):
“Самовъзкръснал ли се е Христос,
или баща му го е възкресил?”
И еретична мисъл ми минава: ...

Отронена, ръката ми не бърза,
под себе си постила безметежност.
Едва на сутринта ще бъде мъртва.
А дотогава – цяла нощ от нежност.
Следата от ръката ми е хълбок – ...

Колко земна е нашта любов:
грях и страст, и копнеж мимолетен.
Да, боли ме, че ти си готов
да я сложиш в хербария летен.
И с карфица забодена там ...

Жив е той, жив е! Там в парламента,
потънал в креслото, седи и псуе,
глупак, омешал водка и мента,
глупак де няма кой да заплюе!
На една страна захвърлил пура, ...

Всеки от нас е разпъван на кръст от близките си и има своята голгота.
Дали Христос не ни наказва за предателствата ни към него?
Дали не изкупуваме грешките, които правим всеки ден?
Болката и страданието - две пречистващи клади на душата.
Изпепеляват ни независимо от нашата убеденост, че сме прави и ...