За рая и ада
"Докъде стига лодкарят... докъде ще стигна аз? Докъде ще ме отведе... до рая, до ада? Можем ли да го подкупим със златна монета? Не-е, не-е... никой не може да подкупи съдбата си, никой. По един или друг начин... който и да си, ти винаги ще стигнеш до края на твоя път... до единствения ...

Крещи хормонът, в тялото бушува.
Циклично се променям и съм друг.
Разумът не спира да умува -
наблюдава, мисли и... до тук.
Приемам, осъзнавам се сега, ...

Има още работа по смесването, но по-важното е, че ни трябва спешно текст на български. Ако на някого му дойде муза, нека пише. Приятно слушане!

И този късен пристан
Пребродил мимолетно
Потока и ума
Прекършените двери
Обзелият се миг ...

Имам ли ум?
Anyways! (Както и да е!)... Имам ли ум? Вчера го изпуснах на връщане, от тълпата някой го настъпи, хрумна ми да го посадя в градинката отпред, но пък го препишка кучето, дойде едно коте и го изрови, кучето го погна и разпиля изровеното... Взех си го обратно, стана ми жал, на нищо вече не ...

Ще ме намериш, някак си случайно,
във прашни страници на някой стар албум.
Ще си припомниш нощите ни - влюбени -
прегръдките, далеч от светски шум.
Ще се запиташ ли какво направихме ...

Ах, от умиращото слънце,
до разцъфващо кокиче,
не ме е дърпало ни зрънце,
както дърпа туй момиче.
Дори когато очите ù чоплят земята, ...

Той я видя за първи път една лятна привечер, когато бе едва деветнайсет годишен.
Беше на село за през ваканцията, през деня се спускаше към реката, газеше из вирчетата, ловеше риба или просто се мотаеше безцелно, а вечер обичаше да ляга в сеното и да гледа звездите. Тихо момче беше, нямаше много при ...

Все сама.
И във вятър и в дъжд.
Дори в гръмотевична буря.
Сама в радостта си,
сама в тишината. ...

Вратата вече се затвори... остана лепкав, плътен мрак.
„Живот" във минало изричам, а бъдещето ми е враг;
в душата - пустош, във гърдите - агонизиращо сърце...
Изгубен в мрака, пътя търся... с треперещи ръце.
Вратата вече се затвори... Сега гримът ни е свален... ...

Жестока
Ще дойде нощ и ще припламне
пак онази нежна лудост в мен.
Денят ще се отпусне и ще падне
в леглото ми от топло-бял сатен. ...

Някой да си спомня "борческия" десант във футбола през 90-те години? Едва ли толкова добре като мен. Тогава всякакви охранителчета от ВИС, СИК, "Аполо Болкан", "седмици" и други известни фирми, решиха да си вдигнат самочувствието чрез футболни успехи. Така де, прости били, вицове за тях разказват! Е ...

Тя стои на пейката отпред
и присвива поглед катарактов.
Залез калайдисан, с цвят на мед,
спря до нея и се заоплаква.
Дворът се задави с тишина. ...

Далеч в планината,
под планини от гори.
Някъде долу в равнината,
сгушено едно селце стои.
Посипано с поля и много цветя. ...

Колко рижо-златист листопад
по червени павета площадни.
Не сънувам. Във звук и във цвят
бродят гълъби тъжни и гладни.
До фонтана със липсващи лебеди ...

когато облече роклята си
ръкавите ù стигаха толкова далеч
прокарвайки тайни тунели
до всички мъже които беше прегръщала
до всички мъже които беше завивала ...

НЕОЧАКВАН ОБРАТ
МНОГОБРОЙНИ СРЕЩИ
Телефонът иззвъня и изтръгна Фатима от мислите ù.
Тя понечи да грабне слушалката.
Сърцето ù биеше бясно и притисна гърдите си, сякаш за да го успокои. ...

Малките ръчички здраво държаха сребърния поднос, кафявите детски очи гордо гледаха ореховите курабии и малкия червен чайник. Стъпките издаваха весел звук от тик-так, шляпайки по каменните плочи на задния двор. Големите чехли с ток на мама бяха любимите на малката Ясемин. Приближила до работилницата ...

Очите твои аз съзирам
и ти съзираш моите сега...
Ти, целувка в мене впила,
а аз не сменям участта.
В разкошен свят си ний живеем, ...

Вечно млади оставаме в мрежата – като снимки от стари албуми…
Закопнели за мъничко нежност и очакващи трепетни думи...
И по-мъдри сме тук – със цитати, все подбрани от мъдрите хора.
Отделени от всички познати, търсим някого... да поговорим...
Непознатите тук не ни плашат – те са близо, но всъщност - ...

Казах, че от теб си тръгвам,
но вървя напред-назад
и душата си изтръгнах
да не чувствам онзи глад!
Глад за обич и за нежност, ...

"Прегърнал тишината"
Лежа, прегърнал тишината,
в леглото си от самота,
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза. ...

Вяра
Пулсира тихо във вените ми
моята кръв.
Сърцето пак отмерва точно в ритъм
всяка капчица живот. ...

Тя е красива, с любов обгърната живее,
прегръща миговете с радост и се смее,
но взема тихичко и от другите тъгата,
поема, разплакана разтегля я в душата.
Тя морската сирена от себе си раздава, ...

Думи за живота
Ще има кал в живота ни,
ще има смрад и пръски.
О, светлината тука
има антипод! ...

Навън е слънце топло, светло,
окъпана Земята се люлее
и люлякова кърпа си наметна,
авлига знойна песен пее.
И дъгите си разплиска, ...

Не е път това, по което вървя,
не е разноцветна дъга
или сбъдната мечта,
не е и щастлива съдба.
Аз вървя по нотна стълбица, ...

Пиян ли съм, пиян ли? Унесен от любов!
Изпивам те с очи, а ти тъй сладко спиш,
прости ми, че в нощта неканен пак дойдох
до тебе да приседна в постелята ти топла,
ръка, до болка нежна, в косите да прокарам, ...

2
Мислех си, че най-подир
вкъщи ще настъпи мир.
Порно-епизодът с Ветка,
като тигър зад решетка, ...

През склоновете се изсипаха жените,
нагазиха пътеките зелени.
Различни възрасти - лица ту звездни, ту изпити,
ръкави тежки и едва скроени.
Черешобер. На лятото начален жест. ...

Всяка малка калпазанка,
дето в къщи хич не слуша,
плашат я със Торбаланка,
дойде ли им пак до гуша...
Тая страшна Торбаланка, ...

Ти си човекът, обичащ
целия свят и живота.
А най-вече женичките мили
наблизо и далече от теб.
За теб те са еднакви ...

Ако е грях – с теб Библията жива
от нашата любов да сътворим
и изповед от жаждата ни дива
със устните сега да промълвим...
Ако е грях – то нека да ни съдят, ...

Под знака на Южният кръст*
Топло южно небе,
разлюляни вълни-
над Червено море
греят ярки звезди... ...

Написах стих: “Навън е зима.
И студ, и мраз! Ужасен климат!
Но във обора има крава
яде сено, прежѝвя плява,
и след това млеко ни дава. ...