07.11.2010г. (19:00-21:25ч.)
Повреден мост:
Намирам се на обществено място. Не помня по какъв начин попаднах там, и също каква бе причината. Бях с момиче. Мястото май беше някаква изложба на много неща. Действието се развива по крайбрежието на „море“ (или поне си мислех, че е море). По време на обик ...

Пиша ти, мамо, писмо.
Знам, че си горе във рая.
Знаеш писмо и четмо
и си в небето - на края.
Тука е юлският пек - ...

Съзвучна с мен си, бяла и красива!
Но трънена изкачвам висота!
А всяка изповед те прави по-щастлива,
в мен пали огъня безумен на страстта!
На любовта е пищно тържеството, ...

паяжините в стаята
ги плете онзи паяк-тъкач
в ъгъла зад гардероба
край мивката в кухнята
и над канала в банята ...

Най-тъмно е преди да се съмне
Надежди-юргани дебели,
покрили балканското лъвче,
ушити с конци ярко бели,
с подплата-лъжи мазни, тлъсти. ...

Някой ден
"Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота."
Не ни остана време за прегръдка -
минутите били са преброени.
Не ще дочуя тихите ти стъпки, ...

Щом тръгваш, вземай си багажа!
Не го оставяй тук на гардероб.
Аз нямам място да го пазя.
Пак егоистична си, Любов.
Леглото виж и стаите огледай. ...

Седя до прозореца, луната грее
и отвън щурец някъде пее.
Мисля за своя любим,
за мен има само един.
Когато го видя, слънце изгрява ...

Как да изчистим Душите си
от злоба, завист и човешка суета,
как да запазим в очите си
онази детска, добра светлина?
Как да не изгоним от сърцето си ...

Сянката на стария лешник се плъзгаше по загрялата от обедното слънце телена мрежа. Наклонени от времето, дебели дървени колове пронизваха плодородната почва, прегръщайки грубата метална пелерина, деляща двата съседни имота. Сякаш хванали се на тежко хоро преди десетилетия, вече нямаха сили да крепят ...

ДЕЦАТА НИ СИ ТРЪГВАТ
Децата ни си тръгват от Родината...
Понесли тежки куфари със спомени.
Изопнали лица, отиват за чужбина,
като листа, от бурята подгонени. ...

Вече свикнах да те няма, да оставаш за кратко и да си говорим със срички,
след всички лъжи, вече ми омръзна и от моите, от твоите - от всички!
Недей да говориш, не се насилвай! Нека пак да помълчим...
За поредна вечер ще преглътна отчуждението, което с теб делим!
Сипи още по едно, дано съберем кураж ...

Социализмът като Култура
(да си припомним)
По времето на социализма нещата бяха много сериозни. Например, за виц влизаш като нищо в затвора. И въпреки това, имаше много неща, от които и последният ахмак би се изумил. Особено в лозунгарската индустрия. (Тогава лозунгите бяха като лазерно насочващите ...

Животът...
Животът е низ от събития -
мечти, предателства, лъжи дори.
Но гръб не му обръщай ти.
Смело глава надигни. ...

Дори и когато се спънеш -
на Камъка благодари,
че в Пътя си се огледал
и после по-здраво си стъпил...
Дори и когато паднеш - ...

Почна се! Закапаха листата
и внезапно скочили от сън,
пишещите братя за перата
хванаха се, сетили напЪн.
Ще се леят рими златокоси, ...

Пак се влюбих...
тази сутрин...
ума си загубих...
тази сутрин...
Беше едва шест... ...

МИНАЛО
“Миналото – това е настояще,
което съществува на разстояние.”
Ли БРЕКЕТ, “Шпагата на Рианон”
Вървя през настоящето. ...

Пак спомените тръгват на война -
дано да отвоюват късче време.
За бойното поле една глава
е тясна. Няма как да ги поеме.
Настръхнали, с безумен гняв ръмжат, ...

---
Не ме търси във виното и хляба -
превтасах и презрях от недоглеждане.
Пресядах ти, но цяла ме изяде,
а жилото ти стръвно ме изцеждаше. ...

Страх ме е да легна нощем,
за да не заспя и да сънувам,
че съм влюбен в тебе още,
в светлия ти глас нечуван.
Днес заключен съм в забрава ...

Нервиран от безкрайните проблеми,
от вечния недостиг на пари,
от дрязгите ни, май по всички теми,
от твоето мълчание дори,
затръшнах гневен входната врата ...

Тази сутрин вакханката Есен почете
с минута мълчание края на лятото
и избухна: Аз съм на ход,
време е за инвазия!
И като сложи черен лак на ...

Биричка + гиричка
Стефчо биричка да пийва си обича,
че коремче бирено си има, не отрича.
Спри се, Стефчо, виж холестерола,
тичай да си купиш гирички от МОЛ-а. ...

В този свят доброто умира малко по малко,
това е истината, колкото и да е жалко
Суетата и завистта ще погубят всички хора,
но какво можем да направим, след като няма опора?
Опора, която да балансира доброто и злото, ...

1/ Поетесата
Дойде с поличка,
с деколте,
с кръстосани крака
на стола. ...

Всяка сутрин се събуждам с надежда. Всяка сутрин тя е различна. Понякога е нещо малко, като да мога да изкарам работния ден след пиянска вечер. Друг път е да ми се случи нещо красиво вечерта. Истината за нея е, че когато разчиташ на нея, то тя обикновено отговаря на някой друг. Там всичко е както пр ...

Страх
Горчи следобедът – кафе без захар,
а вечерите идват с рани от изгаряне.
Дали е самовлюбен пакостливец лятото,
или се озовахме до решетката на ада... ...

Да си естествен, поза ли е,
или е само доза хумор...
Във тъй фалшивия ни свят -
това е страшно като тумор.
И спекулира всеки с толерантност, ...

Танц на чувствата
Този огън, който ме разнищва,
скътан там, в моето сърце,
този плам жадуващ, неугасващ,
моето сърце не покори. ...

Здравей, лято
Тази сутрин ме събуди
слънчев лъч един засмян.
Искаше да видя много
колко топло е навън. ...

Обличам те във капчица печал.
(Може би печална си красива?)
Очите ти кристали са от жал,
а аз съм крал, сгоден за самодива.
Обличам те с кора от портокал - ...

Денят е днес
Винаги казваме:
"И утре е ден..."
Винаги вярваме:
"И утре е ден..." ...

Омайна синя пеперуда
влетя във мойта мечта!
Кацна в нощта ми небрежно,
цяла седмица с мене се смя.
И една сутрин тя отлетя. ...

По „Фауст” на Гьоте
Търкалят се по стръмното мечтите ни,
за кой ли път не стигнали върха.
Зад подлите усмивки на страха
се правим на разумни и почтителни. ...

За последно...
за пореден път
проверено
и отгатнато...
когато тръгвам, ...

Ах, какво красиво небе!
Колко красив е океанът!
Те сякаш се сливат на тоз остров самотен,
на тоз остров, на край света.
Толкова са красиви и сини, ...