Носталгия
Да те посрещна старата на прага...
Димчо Дебелянов
Със вярата, че всичко се повтаря
и може даже да се преродя ...

Две шепи ечемичени зърна
прикътах свидно в топлата си пазва,
та срещна ли по пътя си бразда,
една следа към тебе да оставя…
Две ласки полудяла светлина ...

Какво ще четат подир нас бе, човек!
Антология трябва. И две дори!
Че във учебника - кого по-напред? -
тебе ли, мене ли, него ли…
Забележка да правя по случая? Не, ...

"Ослепената памет залостихме в къщите"
Николета Ганева
Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта, ...

бели полета
с трайни следи
от бледи полети
има неща
много големи ...

Тих и смутен
излизаш навън
без никаква мисъл
да имаш на ум.
Какво ли ще правиш? ...

Смразяващата нежност на приливи и отливи,
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ, ...

ОЧАКВАНЕ
Душата ми е птица наранена
с отрязани от вятъра крила,
разпъната на кръст, окървавена.
във този свят на подлост и лъжа. ...

Не очаквай да гледам в очите ти
и да търся във тях нежността.
Не очаквай да галя косите ти
и да губя ума си във тях.
Аз съм, който заплита звездите ...

Да те приветствам с мълчание -
очите - те са излияние...
Бетовен бил е глух,
а чул ангелските ноти...
невидимото за него ...

В живота ми, Обич, няма поезия,
дъх не ми стига, рими умират.
Клетва безмълвна са всички раздели.
Без думи Обич се пише.
В живота ми, Обич, все ще си първия. ...

Винаги след три нощта била е благосклонна.
Винаги след три убежище била е
за две изплашени, объркани души.
Там, в здрача, няма кой да съди,
да обвинява и съвети безполезни да раздава. ...

Утопия
Аромат на гердани
от чубрица.
Вятър пилее звезди
по небето. ...

С прозрачни сълзи ще изплача
черната болка, закотвена в мен.
Като последна спирка на кораб,
поставена дъбоко в сърцето (ми).
Ще си нарисувам очите с блестящо, ...

* * *
Научих се да разбирам всички жени,
затова и така ме обичат.
Мога да общувам със стотина дори,
приятелки истински хич не ми липсват! ...

Не ми прощавай. Аз съм непростима.
Последната и най-греховна грешка.
Горчива съм като отровно вино
и сладостта ми е отровно нечовешка.
Дори да искаш - няма да се справиш - ...

Раждането на един стих
Първа контракция...
... В поетичните успехи
не важат пари и слава,
а сърдечните утехи, ...

Любов! – ти казваш между друго
във своя стил непредвидим,
а аз немея във почуда –
туй примка ли е или дим?
Любов! – замяташ с малка мрена ...

Поглеждам през прозореца, но теб те няма...
Минават само хора и коли.
Душата ми замести празна яма
с две тъй далечни и сами души.
И стана ми като по навик ...

Ех, сине, сине, пустата чужбина
уж ледена била, а по те топли
от клета майчица и от Родина…
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,
кога по скайпа бъбрихме си двама. ...

пародия на виц
През Втората световна, някога,
във мъничко селце в Италия,
живяла баба с папагал,
но говорящ, подарък от Испания. ...

Понякога изглеждам тъй далечна
и само във сърцето ти разравям пепелта,
останала от някогашна клетва,
че ти си мой, а аз пък - твоята жена.
Понякога боля - нали съм рана, ...

Аз и поезията
Единствен аз докрай останах верен -
без тежки клетви и без труфила.
Останах си такъв, какъвто бях намерен.
За мене ти най-важна си била! ...

Звездите са приятелки красиви.
Луната е кралица на нощта.
Растенията хвърлят сенки диви,
а облаците спрели са мига...
Това за нас е подарено от Безкрая, ...

Сонет № 24
Аз упорит съм като лишей.
Камъка превръщам във трева.
Със тебе искам аз да дишам,
но друга билка трябва за това. ...

- Здравей!
Не бе случайна среща,
сякаш всичко беше нагласено,
дали отново любовта ни среща,
или поредно чувство замъглено. ...

Сега ли да говорим за любов и рани,
за принципните недоверия; и думи -
"дали наистина?". За чувства? Е, едва ли
ще стоплим тишината помежду ни.
Защо ли да си спомняме за лято, ...

Тътен тих в нощ смирена,
вик и позив на жена-сирена.
С песен нежна и звънлива,
с коси и нрав на самодива.
Тя броди нейде по земята ...

Нощ в Змейово
От теб ли Змеят-Горянин отвлече
най-лична мома загорска?
Гиздава Яна отнесе далече
нейде в усоите горски. ...

Построила съм си един дървен орел -
като Троянския кон бутафорен -
и съм го оборудвала с бели пера, да лети.
Когато те няма - а това значи винаги - с него се вдигам нагоре.
Аз съм в трюма му и долепям до прозорчето му очи. ...

Подгонена от жегата и огнената мараня,
отбих от пътя си, на сянка седнах,
поспрях до стара, белокаменна чешма,
във бистрата ù струя се загледах...
Заслушах се в песента на чешмата ...

ТЯ – ЛЮБОВТА
В ясен, слънчев ден
и под нежната Луна -
всеки да е запленен
от омаята на Любовта…

***
Във езерцата на очите ти стаена
любов и нежност, болка, суета...
От тях да вкуся позволи на мене
и радостна и тъжничка сълза. ...