Когато надеждата свършва,
когато лошо време настава,
когато радостта се прекършва
и дъгата бавно пада...
Когато светът ти се срине, ...

Изписах и последните си листи.
Мастилото отдавна май изсъхна.
Остана само този лист... И мислех
със спомена за теб да го запълня.
Опитвам. Но не мога да напиша ...

'' ... и сложил бронята тежка,
верен на крал, на кралица,
ни топ, офицер - просто пешка,
потеклото на просяк, душата на рицар!
... и тръгнал към чуждата крепост ...

Магия бяла
Истината? Аз я знам!
Излъжи ме ти красиво!
Без да те е много срам
или да звучи фалшиво... ...

Двe круши
На Дани
В спомeнитe мe спохождаш всe с фланeлка,
eдна такава синя... пък и на пeпитeни пeтна.
Малко избeляла, но набъбнала от двe круши! ...

Очи под водата
Приятният аромат беше изпълнил цялата детска стая и Киачи вече едвам се сдържаше да не изтича до кухнята и да види какво майстореше майка му, вдъхновена от новата кулинарна книга, излезнала в книжарниците.
„Може би прави вагаши*?”, предположи той, премлясквайки звучно. Това беше негов ...

Тлее
и се ражда наново,
търсим го
и горим във него...
една осъщественост ...

Когато видиш, че надеждата - умира,
вземи я нежно
със ръце.
На пухено легло - сложи я
и я остави спокойно да умре.

Не, не съм уморен - мога още еон да те търся,
девет бала асфалт да ме люшкат в отчаян безкрай,
да се блъскам в бетон, да се давя в неонови бързеи,
във мъглата от смог да се вслушвам за теб, Лорелай.
Не, не се уморих да преследвам дълбокото синьо. ...

И се питам - кое първо се случи -
спънах се в теб или в мечтите си.
Бяхме ли си наистина нужни,
или от мъртва вяра подритнати.
Задушавах се в дефиниции, ...

Черната истина
В черна роба и дантелена коса,
обвита от мъгла и тънеща в омая,
върви тя с гордо вдигната глава,
нежно стъпваща по краищата на безкрая. ...

Чуваш ли мислите ми?
Виждаш ли мокрите нозе?
Продрани са от пътя.
От пътя да стигнат до теб.
Когато те искам, ...

Сабахлям га кравъта дуих
и зяпам въх и зех да фцувам
пителът търтей слатку спи,
а вси кукошки тъй будуват.
Брях,рекух си пък туй какой ...

Приятелстово ни бе непостоянно, любовта ни бе чиста, но крехка и омразата ни завладя, забравихме кои сме. Защо не ме погледнеш, защо не се усмихнеш, сърцето ти е обгърнато в омраза, защо не видиш отново в душата ми? Музиката и смехът ни се изгубиха в отражението на луната върху морската повърхност, ...

Времето най-после се оправи,
стига вече, лошото нека ни забрави,
от слънцето дойде ми настроение,
за капак - и малко вдъхновение.
Да ви пиша пак дошло ми е време, ...

Писмо - Хабер.
До: Бойко Дервишоглу ефенди
От: Един филибелийски разочарован
симпатизант на ГЕРБ
Чок селям Дервишоглу Ефенди ! ...

Велик е нашият войник...*
...а на България в земята,
във всяко село, всеки град,
във статуя от бронз излята
стои на главният площад ...

I.
Какво бих дала аз за Любовта?
Знам, всичко е лесно на думи.
Но щом дойде болката в гръдта
започват да валят куршуми. ...

Прегърбих купола (на църквата до нас).
В молитвеник дописах, че икони хвърлям.
Безбожна съм (но не към Бога) в този час -
десктопът ми съвсем без Него днес осъмна.
Прекръсти ме порочна (а знаех, че го иска). ...

Нeмска идилия
Пак e вeчeр, и съм у дома.
Лампата унило свeти.
Тeлeвизорът говори сам
за нeщо мноооого важно! ...

Цялата съм черупки от охлюви,
разпадам се на парчета убождане
и падам със стрясък,
ранявам тревата,
която ме хранеше, ...

Когато ти е тъжно,
помисли за мен.
Когато ти е тъжно,
не мисли за мен.
Когато ти е тъжно, ...

Обмислям края
- същ рецидивист,
проникнал да обира
за последно.
Внимателно прелиствам ...

Липсва в душата ми заряд,
няма даже късче радост.
Сам в безмилостния свят -
така минава мойта младост.
Стените, тихи и смирени, ...

Птиче пее
в моето сърце.
Аз съм мълчаливото
дете.
Мога да създам звездички ...