Тази вечер блестят като луди звездите
и луната флиртува със облак без срам.
Ние в топлите дрехи стоим си укрити,
ала зъзнем отвън, а отвътре... не знам.
Тази вечер студът още ноктите пуска ...

БЯЛА БОЛНИЧНА СТАЯ
Бяла болнична стая,
бели, бледи лица,
бяла тежка омая,
бяла, тиха тъга. ...

Настанало е вълче време,
човек за човека е вълк
и е готов да го разкъса
за жълти стотинки.
Обезверили са се хората - ...

Малка нощна поезия
Не спиш, нали? Стоиш замислен в мрака.
С досада пушиш, седнал на широкото легло.
Прозорецът отворен е и птица вън проплаква.
И тебе ти се плаче, но не знаеш за какво… ...

Себе си ни даде
На Дева Мария
В тихата омая на деня
нечий глас в сърцето ти говори –
Божий Ангел - ярка светлина ...

Аз всичко ти простих... Отдавна...
Простих и бъдещите парещи сълзи...
Простих ти, че ме нагрубяваш... че те няма,
каквото пожелаеш ти простих...
За мен е важно, ако ми говориш... ...

раззеленяват се
пак бреговете смълчани,
тревите събудени
стръкове крехки люлеят,
а топлият вятър ...

И така бе приключил и последният и ден от седмицата. Тя ходеше с боси крака по шосето и държеше в дясната си ръка обувките си. Краката и сякаш залепваха по горящото шосе, но на нея не и правеше впечатление, тя беше твърде изморена от всичко, което бе извършила. Докато чакаше влака, седеше на спиркат ...

---
За това, че измислен Христос ми опърли крилете,
вместо полет, пропаднах в деветото кръгче на Пъкъла.
Закова любовта ми, ръцете. Даже очите - и двете!
С пирует на пета моя гълъб кракът му потъпка. ...

И пак онази същата съм,
каквато ме познаваше,
каквато ме обикна
и каквато ме остави…
а може би и по-добра… ...

Блян
Чувствам се на земята тъй затворен,
искам поне веднъж да се рея като волен.
Да можеше да си ушия аз криле,
да можеше, да можеше за малко поне. ...

Убий ме!
Мачкай ме!
Съди ме!
Но... не ме превръщай
в просякиня на любов. ...

Докоснах днес мечтите си безсънни
и в сянката на слънчевия сплит,
гръдта ми с твоя образ се изпълни –
усетих, че си истина, не мит...
Очите ти – горяха ме отвътре, ...

Плейнхилс
Епизод 2
Изкушението на фонтана
Плейнхилс е симпатичен не особено голям град. Разположен от двете страни на река Мориц, течаща между средно високи хълмове. Градът има всичко необходимо, за да задоволи нуждите на стоте хиляди души, живеещи в него, красива природа, добро работно развитие, ху ...

… оставих гнева си…
в деня с изтънелите мигове
празните облаци
скрити в зеници
проблеснали някога с изгрева… ...

на дъщеря ми
Ще ти сложа в куфара море,
за да те приспива всяка вечер.
Няма страшно, ще се побере...
Ще е с теб, когато си далече. ...

Вече не помня как точно разбрах, че имам тази дарба.
Никога не съм се отличавала с нещо по-специално. Обикновено, по-скоро затворено дете, като момиче - същата работа. Повече с книга в ръка, отколкото с гадже под ръка. Не казвам, че ми е липсвало внимание, винаги съм била харесвана. Но истинската, г ...

Ще дойде с ятото на птиците
и с цветовете срамежливи.
Ще дойде с мириса в липите,
зелени и тъй много живи.
И в летните отблясъци на пясъка, ...

Онези очи – неговите, имащи цвета на кафето, което пия всяка сутрин. Тези очи ме карат да се влюбвам отново всеки ден и също толкова много да го мразя. Когато погледна в тях, потъвам толкова надълбоко, все едно пропадам в бездна, безтегловност. Точно в този момент този нюанс на кафявото става толков ...

Този ъгъл е сив
доста сив...
И да - роптаят спомени
И да - ридаят мигове
и някак търсят твърде ...

За мелницата
О, Мелницата на света е безпощадна...
Попаднеш ли във нея, ставаш прах!
Като ламя от приказките тя е гладна.
И във душите ни тя всява страх!... ...

Изкъпаха се четири кокошки.
На клон простряха се да съхнат.
Наперени и лъснати кат брошки,
очакваха съдбата си - сатъра.
Горките глупави кокошки. ...

ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ!
... Но, дявол да го вземе, още дишам,
живея още, бял перчем развявам,
боли ме още, още в рими пиша,
кръвта не бърза да се утаява... ...

Ръцете ми жадни се простират
Ръцете ми жадни се простират
да прегърна този свят.
Очи грейнали лъчи поглъщат
на едно вълнение като цвят. ...

Днес искам да напиша нещо ново
и сложа новото начало в рамка,
животът ни да е планиран гладко,
като картина, хубава и ярка.
Днес искам да изпея нова песен, ...

Ти си една голяма усмивка...
откъдето и да те погледна...
за всеки студ си ми завивка,
мечта и първа, и последна...
Източникът на всички дарове... ...

ГОРАТА
Гората е тъмна
и клоните ни скриват.
Пръстта е мръсна,
пръстите се свиват. ...

Морето ли? Все още ми дължи
едно момиче в жлътналите дюни.
Сред тях засях тръпчивите лъжи,
че то ще дойде и ще ме целуне.
Но вятър всички пориви отвя ...

Заглъхнаха твоите стъпки,
изчезна и сянката в мрака.
Студено. Побиват ме тръпки,
но още седя и те чакам.
Мълчат и бледите снимки- ...

Чувствали ли сте се някога все едно пропадате? Сякаш целия ви свят се срутва с появяването на нещо или някого; сякаш не сте способни да върнете времето назад, а отчаяно се нуждаете от това. Сякаш всички, които са ви обичали, постепенно се отдръпват назад и само чакат поредния ви провал, за да ви го ...

Бъди Луна, която шепне приказки безкрайни! -
За теб ще бъда Утро - с устни влюбени, мечтани...
Бъди Море, което лудострастно ме вълнува! -
За теб ще бъда Бряг от Обич, който те жадува...
Бъди любима Птица, във душата ми запяла! - ...

Ако ти не ме обичаш вече,
няма със сълзи съня ти да смущавам.
Аз зная, че си просто безсърдечен
и слабостите чужди не прощаваш.
Ще ме боли, но не за мен - за тебе... ...

Любовта няма край...
Само начало
светло и истинско,
и живот-
с надежда, ...

Аз крача по асфалтовия път – самотен бряг на свободата.
Вървя спокойно, бавно стъпвам – избягвам красотата!
Кръстосвам улици и булеварди, вървя и гледам в земята.
Пазя си очите! О, как мразя самотата!
Но на теб не ще ти позволя в мене да се влюбиш! ...

Рисувай ме с думи.
Красиви и цветни.
Те ми даряват живот.
Аз съм тогава щастлива.
Вплитам в косите си слънце едно. ...