Не казвай, че виждаш бури.
Някога имаше слънца.
Да, хаотични и разтуряни,
но ярки! А уж бяхме деца на нощта.
Не казвай, че съм ти ураганна. ...

Никотиновите му пръсти пресичаха по лицето ù. Спряха се на устните. Тя долови мириса на изгорял тютюн и загуби съзнание.
Беше отказала цигарите в жестока дългогодишна битка с тях. Заклела се бе, че никога няма да им посегне.
Почина.
Клетвата бе престъпена.
Тя всяка нощ крадеше мириса им, впил се в к ...

Прожекторът си Ти, луна...
душата - нощ е дансингът,
звездите са ми публика,
тишината - музика...
Ритъмът е болката ...

На устните все още парят капките,
останали от снощи, от дъжда.
Очите ми посрещат изгрева
и си отиде любовта.
Дойде за малко, тихичко поседна, ...

Вселени преобърнала
в духа си необятен,
а скитаща и търсеща -
остава непонятна.
Самотна, малка блудница, ...

Какво са цветята, когато
във тях не пръснеш свойта усмивка...
като дъждовното лято,
което в душата ти не стихва...
Слънцето, от тебе отразено, ...

Отец Матей преображенски- Миткалото
Вятър- куче побесняло...Студ- пращят дърво и камък...
Откога е затъмняло нийде не проблясва пламък...
В Нощ безкрайна, безначална, ледена и безпросветна
първо Огън стародавно, литургията е сетне... ...

Навън бе горещо.
И птица от рая долетя.
Птица с бели крила.
Кацна на входната врата.
Погледнах я ...

Като слънце блестяха
някога моите очи,
щом тебе срещнех,
о, как горях...
Спомен - замълчи! ...

Колко пъти в клетка съм била затваряна?
И колко още пъти ще бъда аз газена?
Колко още хора ще ме предадат?...
И колко пъти ще ми забият ножа във гърба?
Животът колко още изпитания ще ми възложи? ...

Предпролетно
С улицата за пролетта си говорим...
всеки очаква различни неща,
кое е по-важно не мога да споря,
аз съм само човек... а пък улица тя. ...

1
В дома си сив, наречен Аз,
поезията се косеше:
- Защо не никне тука цвете
и помътняват цветовете? ...

Днес се събудих със странно чувство -
чувството, че съм загубил нещо.
Нещо, което никога не съм притежавал,
нещо, което е било писано никога да не притежавам.
Май беше знак... че трябва да го направя най-накрая. ...

Когато е зима, не тъгувай!
Погледни снега и му се любувай!
Как променя облика на всичко изведнъж -
светъл, чист, а накрая дъжд.
А времето лети. ...

Миналото се повтаря
Навън настъпи истински мрак,
а не е дошъл още краят на деня,
любовта пристъпва на моя праг,
а с идването ù всичко се променя. ...

Хубаво е... Оркестър, музика.
Под светлините на кристалите
изящните покривки.
И котешките стъпки
по килимите. ...

Разговор с мама
на Т.
Пак ли самичка си, майчице,
в къщи със твоята болест?
Не, не, добре съм! Повайках се, ...

Слънцето скъса снежната дреха
и се разтвори прелестна гръд.
Рукна поточе, птици запеха,
трактор захапа орната твърд.
Вече гората пъпки разлисти. ...

Първа пролет
Синьо, дълбоко е небето.
Пролетно слънце сияй.
Ражда живот земята.
Добруджански вятър играй. ...

Цигулка малка на щурче
настъпих неусетно
и чух гласа ù как реве
под необятното небе.
Щурецът беше сам - ...

Колко може да е една голяма любов?
Колкото всички години все заедно
или дните, в които далеч един от друг
сме потъвали обвързани, но разделно.
Колкото всичките разпри между ни, ...

Ще успея да мина през всичките твои олтари,
във които си крила парченцата обич за мен
и в самотния храм - като гръм от любов ще ударя,
разпилявайки в мрака ти мисли от новия ден.
Ще отмия с усмивка самотните нощи в очите ти ...

Аз все залъгвах думите, но знам,
че някой ден и те ще ме напуснат.
През прага ми ще скочат - свят голям.
И викна ли по тях - ще е напусто.
Ще се пръждосам и ще зъзна пак ...

Прегърни ме с двете си ръце
и разтопи леденото ми сърце.
Сгрей и моята душа,
за да не се превърне в лед и тя.
Ела и стопли студените ми дни. ...

Щастлива съм до топлото ти рамо,
усмихната и влюбена във теб.
Прегръщам те и искам само, само
да ме погалят твоите ръце.
Щастлива съм във твоята прегръдка ...

*
И пак е пролет,
и пак снегът се стопи
преждевременно...

Хората са грешни, да - явно това е закодирано във нас...
Но нека да не бъдем чак толкова жестоки съдници - та нали все пак Човекът е най-съвършеното творение на природата, създавано някога!
Тоест най-вероятно и дяволът е пазител (вратар) на Ада по неволя...
Кой знае... може би ангелите...
:) ...

В лоното на твоята прегръдка
ще се стопя.
Омекнала след бурите
чух вятъра.
Нашепваше, ...