ЗЛАТНО
Когато се промъкнат златни първите лъчи
в прохладната ни спалня сутрин рано,
дори да ти е тъжно, усмихни се, не плачи,
с целувка събуди ме, още имаш мъжкото ми рамо. ...

Не ме оставяй да желая нечии устни
и ръце, докосващи нежната ми плът,
не разбра ли,
не желая ласки чужди
и друг да се притиска в мойта гръд. ...

На денонощен щанд за коментари,
където всички знаят си цената,
един поет, количка натоварил,
към изхода се втурва като вятър!
А друг, в ръка държащ сертификата ...

С потрошени врати и изкъртени панти
цяла сграда стои и си гледа на карти,
за да знае каква ще и бъде съдбата
в центъра на града близо до общината.
Никой нищо не прави и смирено мълчи ...

А/ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЖЕНАТА:
Днес е един нов ден, съвсем нов и неповторим. Утре той вече ще бъде вчера. Затова не го пропущай, без да му се насладиш.
Слънцето още не е изгряло, а ти отваряш очи. И какво от това? Важното е да е слънчево в душата ти. От снощи си си дала обещание, че днес няма да се ядос ...

Онази страст. Онова напржение. Онези моменти, в които се усмихваме без никаква причина. Забраненото е най-сладкото. Какво клише и каква проста истина за живота. Вземи едни Ромео и Смотлиета. Хем тъй, хем тъй. Те, както и ние, са разбрали, че щом любов има, забранено няма. До крайност или до край, ка ...

След гласа ти
остава тишинас песенно жуженена мечти –проблясващи искрицив мракаи усмивка,пърхаща в очи.

Пози, рози, наркози
и метаморфози
Влюбен бате Живко,
Живко Парцаливко
в хубавата Дона, ...

ЗА ТЕБ
Писмо ти пиша с хубави думи,
с изречения прекрасни от мен,
изпращам го бързо по птичка вълшебна,
на клон да кацне за теб. ...

Ето ме в празната поликлиника, ето ме, вървя по празния коридор – всичко е толкова бяло и безлично, толкова чисто, чак на въздуха му липсва миризма. Бегло си спомням колко много мразех болниците преди реформите, всъщност бегло си спомням какво е да мразя – толкова много чувства ни отнеха с поставяне ...

Мразиш ме, но и ти не знаеш за какво...
Мразиш ме, а на мен ми е все едно!
Вярваш, че със злобата си ще ми навредиш,
но от мен да знаеш, че излишно се хабиш...
Завист по тази земя - колкото искаш... ...

С усмивка тихо ме повикай,
ще дойда аз със тяло на нощта
и времето изгубва вече стойност,
ще бъде наша вечността.
С ръце протегнати хвани ме, ...

http://vbox7.com/play:78b52eb64b
Погледни я, поете,
неподвластна жена,
подлудява мъжете,
после тръгва... Сама! ...

НА ДОРЕТО
Приятелко моя, далече си ти,
но аз те обичам по-силно от всякога!
Мечтая за нашите минали дни,
когато щастливи с теб тичахме някога. ...

В съзерцание на тавана
През прозореца стича се улична глъч
и облива тавана на бялата стая --
там, родени от весел следобеден лъч,
двойка слънчеви зайчета жмичка играят. ...

Чрез Любовта
Луната нежно пърха с мигли,
а ветреца й припява във нощта,
край тях се реят мисли бегли,
събрали страсти, глъч и суета. ...

Без изход съм,
ни сложен, нито прост.
Затворена съм, безутешна.
Без разум съм,
изчерпана до кости. ...

Нестихваща буря -
пейзаж на изгубена човешка съдба.
Вятърът ме притисна
в тунела на самотата.
Нададе вой и разтърси небесата, ...

Липсвах си, когато денем сипва се зората,
сякаш е чадър от рози и багри на мушкато.
Липсвах си, когато вечер залези примамни
с пръсти доверчиви в ложето си ме поканват.
Липсвах си, когато леко стъпвах по тревата ...

МАЛЪК СЕЧКО
Познаха, ей, познаха зевзеците му недни, ама не за навсякъде. За нашия край не можаха. Тука Сечко продължи да размахва ледената си брадва. Покажеш ли се навън, де види голо място хапе го с острите си зъби чак до посиняване. Хруп, хруп, хруп.
– Дебел сняг – голям комат – казват старите хо ...

Ти за мен си и паднал Ангел
и ученик на Сатаната...
Да бъда с теб ще бъде или най-доброто нещо за мен,
или най-лошото...
Пълно разрушение... ...

Те летят без крила,
имат си шарени думи.
Нужда нямат от глас,
кацат по тънките струни.
Толкова пролет побрали, ...

Когато останеш сама във нощта
и гледаш с усмивка в своята мечта,
помисли и за мене някъде там,
макар и да бъда един образ ням.
Усмивка ще видиш в моето лице, ...

След теб не ми остана нищо...
И нямам нито гордост, нито свян.
И бледен спомен тихичко разнищва
един живот от болка разпилян.
Изгубих се, но няма да се търся. ...

Без Ева в Райската градина...
на Ева...
Веднъж във Райската Градина
бе Господ ме поканил сам:
бе точно като по картина, ...

Стоях като на малка, пуста гара
и отминаваха край мен любови.
Потъвах в облаци от млечна пара,
провиждах пак и чаках нови...
Николай (ringo2) ...

АЗ СЪМ ЖЕНА ОТ АДА. РОБИНЯ. БАЩА МИ Е СВИРЕПИЯТ ВЯТЪР, МАЙКА МИ - БУЙНАТА РЕКА. МЪДРОСТТА Е МОЯ СЪДБА, НЕЗНАНИЕТО - МОЯТА ГИБЕЛ. НОСЯ БОГАТИ ОДЕЖДИ, НО СЪМ БЕДНЯЧКА, ЗАПОВЯДВАМ НА РОБИ, НО СЪМ РОБИНЯ. НЯМАМ ИМЕ. НЯМАМ ЧЕСТ. МОЯТ ДОМ Е ДВОРЕЦЪТ, КЪДЕТО СА ПОГРЕБАНИ БОГОВЕ, А СА ОТГЛЕДАНИ ДЯВОЛИ. СТРА ...

Усмивката
Усмивката света ми пази
самодоволна като ден.
На рамена сякаш носи
чувствата си с мен. ...

Животът си върви
Животът си върви... И отминава!...
По стръмното край нас тече.
Отмива низости и слава…
И вирнати глави сече! ...

Разтапяш се,
омагьосваш се
и сам не усещаш как
мечтата обзема твоя ден,
как блянът ...

Да те целуна искам, тате,
но ти порасна. Стана мъж.
По облаците ще ти пратя
сълзите като топъл дъжд.
Излез на двора, завали ли, ...

Пеперуди в стомаха
Очи отворих в майската зора.
Любов по теб сърцето ми огря.
Събирам с длани капки от роса.
Отпила с устни и на теб ще донеса. ...

Единствено дъждът
остана истински,
в онази нощ,
измислена от мен.
Копнеж и безразличие, ...

Слънчев ден, усмивка на лицето на малкото момиче радваше околните. Тя бе малка, но имаше голямо сърце, сърце, което подари на момчето, което тя бе обикнала от първия поглед. Не мислеше, че той ще е нещо повече от отсрещното момче. Не знаеше, че след години тя все още ще го обича. Тя бе малка и не пр ...

Заваля. Небето плачеше, а сълзите му падаха безпомощно като изтръгнати. По това време хората спяха, прегърнати от уюта на меките завивки. Само те – два погледа, които вечно се търсят, но нивга се не срещат, само те - две кървящи сърца, две души, безвъзвратно изгубени, бяха отхвърлени от топлината, г ...

Катерим миналото откъм настоящето.
И плащаме – накуп, на вноски.
Преотдаваме за безвъзмездно ползване
мигове и блянове.
Които никога не сме използвали. ...