Четвъртата чаша Джак също имаше вкус на Джак.
Никога не можеш да си сигурен, докато не провериш. Барманът ме погледна с разбираща усмивка. Вече бях напълно убеден, че някъде има училище за бармани, в което преподават точно такива усмивки. В трети бар, трети ден, виждам едно и също. Съчувствие. Явно ...

Hey, boy you never had much gameSo I needed to upgradeSo I went and walked away-way-wayNow I seen you been hanging outWith that other girl in townLooking like a pair of clowns-clowns-clowns
Remember all the things that you and I did firstAnd now you're doing them with herRemember all the things that ...

Тепърва трудности започват,
тепърва тръни ще бодат,
но ти напред върви нарочно
макар, че раните кървят!
Лети със гордата осанка ...

ЮРИ
Юри е „хахо”!
От двайсетина години…
От тогава, когато му оставал само един изпит…
За да завърши медицина. ...

Идва пролет... „Пролет моя, моя бяла пролет!“ Хубава си, скрита си в аромата на липите, в нежнобелия ябълков цвят, в упойващия дъх на бадемовите дръвчета, разцъфтели в Аязмото над Стара Загора.
Обичам те, пролет в родния град! Но ти, роден град, особено си ми скъп сега, когато е тъжно и пусто, и теж ...

В пясъка
следите сливат се
превръщат се в едно,
сенки две
преплитат се ...

Като надничащо слънце сутринта
във тихото море, все още спящо,
като ъгълче над бялата врата,
от паяче оплетено изящно,
като чашката на пролетно лале, ...

Назад отстъпваш
и въпроса задаваш,
без да забелязваш,
как подло ме раняваш!
"Обясни ми, скъпа моя, кажи, ...

Обичам те толкова много,
че ако беше картина,
над образа ти ореол щях да сложа,
на светица, майко любима.
Ти, която макар и ранявана, ...

Посвещавам на 27.03. - Деня на театъра
и на сина си, който е актьор
„ Целият свят е сцена ....”
Шекспир
Светът е сцена, но понякога бездарни ...

Тренировка на щангистите
Свистят от болка, като живи железата...
И залата е един малък Ад.
Пищят ушите. Удря по главата...
Гърлата на Вселената реват... ...

гоблен бродират
стръкове игличени
върху земята

Думичка за мен
да бе написал
исках.
С тебе да танцувам
исках. ...

* * * * *
Обичах те във десет и петнайсет
и после пак в дванайсет по обяд
на всеки час в секунди осемнайсет
за Тебе ветровете ми шептят... ...

Уж пролет дойде, а тъжни са очите.
Уж слънце грее , а студено е в душите.
Разсеян, погледът се рее в синя шир,
сърцето с мъка търси спокойствие и мир.
Ръце протягат се и търсят топлината ...

Не мога аз да пиша и да съчетавам думите в куплети,
и не мога да играя с двустишия, с памфлети;
Словата ми са повърхностни, и прости, и неразбрани,
римуваните ми думи все са лошо подбрани.
Но как да спра да пиша, как да спра да творя? ...

27 март – Международен ден на Театъра
Чужда кожа, силен грим, щура прическа...
От себе си бягаме. Зрителят тук си почива.
В гърлото делничен залък – сива гротеска...
Не спим, в своите роли без грим се откриваме. ...

Не ми харесва розовото,
Джош, не ми харесва.
Казвах ти да внимаваш,
толкова е неуверено
и непознато, навсякъде ...

Вятър скита навън. И докосва ни с пръсти,
скрити в топлите спомени на дъждовни листа.
Мракът става от сън. И целува по устните
ранобудните кестени - спали в свойте кресла.
Утрото маха завивките. И облича се в бяло, ...

Когато дойде денят.
Когато дойде часът.
Аз ще съм до теб,
и ще те хвана за ръка.
Ще бъда с теб ...

Иска ми се да бях поет. Да можех да пиша стихове. Да разчувствам хората. Иска ми се да можех да пея. Щях да пея прекрасни песни – и емоционални, и надъхващи. Иска ми се да бях музикант, композитор. Да съм като Бетовен. Да напиша някое прекрасно творение като „На Елиза“ или „Лунната соната“. Иска ми ...

Тя не дойде…
само вятър довя
в тъмнината съня й
и на пръсти
притихна Луна ...

Забравям имената
на мъчители,
на слабите,
които ме предаваха.
Лицата им ...

Не бива да се бавя, развиделили се ще е късно, ще бъда разпознат.
Алоген с погнуса навлече вълнената дреха на простолюдието, захвърляйки бялата тога. И за последно повдигна Иглата на диаметрията.
Десетсантиметрово острие, а в основата му тясно иглено ухо. Алоген изчисти съзнанието си от тинята на тр ...

Заключено е моето сърце.
От страх за обич е заключено.
Веднъж бе остро наранено
и вече е така научено.
Артериите, като верни стражове, ...

ЗВЕЗДЕН ОПУС
Небе - като в картина на Джорджоне
- изтъркан нощен плюш с мъглив оттенък -
надраскано от ревматични клони
на древен орех с разширени вени... ...

Грях
Питам се, къде е моят грях
и защо ли да се моля пак за прошка?
Питам се коя сълза,
в живота ми е грешка? ...

"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие..."
Добромир Тонев
Възседнал някакъв дъждовен облак,
в отвъдното си. И редиш куплети. ...

...