Звъни часовникът, стартира
пореден ден на суета...
В душата страшно абортира
зародиша си любовта...
С парчета счупени от нея ...

Теменужено топла съм
с пеперудено крехко сърце.
Усмивка съм кротка,
с душата на малко дете.
Слънчево боса ...

Софийска сага 10
Глава седма
„Шумете дебри и Балкани, шумете…“
Сред развалините на София, по улици и площади, беше пълно с брадясали мъже и грубовати жени, обути в стари туристически обувки или трофейни ботуши, набързо смъкнати от някой убит войник или полицай. Размахваха юмруци и шмайзери, и викаха ...

Денят, избледнял като картина
Денят, избледнял като картина,
поглъща магьосницата пак нощта.
С белотата му като сила
идва затрептяла вечерта. ...

Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им до ...

Монсеньор Биенвьоню от Тулуза
Тежестта на омразата бе по-силна от дебелите решетки, които деляха крехкото тяло на Мишел от външния свят. Беше като гниеща рана, чиято отрова бавно, но сигурно пъзли из тялото, следвана от отчайващ студ, сковаващ костите. Нямаше лъч светлина, който да я прокуди, нито н ...

Най-красивото,
най-прекрасното,
най-невероятния миг -
когато очите ти потънат там,
където търсиш спасение, ...

Тъгувам за гласа ти
и идвам във съня ти,
и искам пак същия да е светът,
там, някъде в мечтите,
аз виждам пак очите, ...

Още ме боли
Когато не знаеш
какво искаш ти,
даже ругаеш
и свойте мечти. ...

На бойното поле на любовта
Не ме щади. Дори не си помисляй.
С най-острата си сабя закови
сърцето ми. В ушите ми да писне.
(Ако от удар не умра… ме отрови.) ...

Първата целувка и истинската любов не подлежат на забравяне!
Хр. П. Стоянов
Ти вярваш ли във чистата любов,
родила се в безкрайните поля на Рая,
дарила всеки с желание за живот, ...

Ето го и отговора на въпроса ни - Какъв е смисълът на живота? Ами смисълът на живота ни… това е да постигнем най-съкровените си мечти. Да се вгледаме дълбоко в себе си, да открием какво ни прави щастливи, какво ни доставя удоволствие най-много и без значение дали е правилно или разумно според другит ...

La portilla Врата
En este mundo he vivido, Живях и аз на този свят,
pero he sido algo extraño- но си останах нещо външно.
soy igual que la portilla Тъй както пътната врата
de una vivienda grande. на някоя голяма къща. ...

Спомен...
Аз скитах из тихите улички
в градчето забравено вече
и само по ризка и босичко
изкочи засмяно човече... ...

Един ден през селото ни мина истински рицар.
Слезе тържествено от коня
и се запъти право към сърцето ми.
Настани се там и заживя.
Толкова му се зарадвах, ...

„Бягай, бягай от мене! Спаси се!
И от себе си мене спаси!” - Д. Дамянов
ОГЪН
Бягам, бягам...
От тебе! ...

Ти си небето - над мен остани,
завий ме със залези огнени.
Летен бриз - по мен премини,
като лист понеси ме отронена.
Аз съм земята, жадна за дъжд. ...

Зелената река изцвили грациозно
и прошепна: Обичаш ли го?
Тогава сядай на един олющен залез
и му напиши писмо, и всяка дума
да бъде писък на кукувица. ...

Прегръщам те с ръце
от хиляди мечти.
Целувам те
със жадни устни-спомени.
И по пътечката-съдба ...

Монолог на разпнатия отляво разбойник
Аз няма да възкръсна непогребан,
макар че ме разпнаха до Христос.
Пребиха ни от бой. И мен. И него.
Той бе... Иисус. А аз – разбойник прост. ...

Абсолютен хаос.
Падайки в пропаст,
чувам глас -
подават ми ръка.
Отивайки към някой, ...

Щом съдиите ни са подкупни,
те трябва да се заменят с компютри!
Компютрите
с рушвет не се купуват,
креватни подвизи не ги вълнуват, ...

ПРОШКА
Никой тук не е перфектен,
никой тук - във този свят,
всеки бил е некоректен
в този крехък кръговрат! ...

- Скачам!
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме! ...

Тръгваш ли си?!
Напразно зададен въпрос,
чийто отговор остава неизвестен.
Сред сивата мъгла изходът е далече.
Бягаш по тунела безкраен. ...

Първа глава
Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите в този провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници.
Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, които не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му изл ...

В ръката на съдбата са хората
без свободен избор и желание,
само надеждата им е опората,
която им е като наказание.
Стиснати в ръката на съдбата, ...

Изплаках те с мастилени сълзи,
че не се научих с истински да плача.
И изстрадах те с болезнените думи
на глупавата стихотворна рима.
В празна стая себе си затворил, ...