Каквото и да се случи, между нас ще припламват искри -
и когато се шегуваме, и когато душа ни боли,
и когато сме заедно, и когато сме разделени,
и когато ме любиш, и когато стоиш на колене!
Аз единствено мога радостта ти за миг да убия ...

В унеса на далечината
още ли виждаш
любовта ми?
Още ли се надяваш,
още ли предполагаш? ...

Снежната Кралица
Винаги в приказките и екранизациите, досега Снежната Кралица е представяна като една зла, красива и студена жена, която има за цел да разруши всяко добро и нежно нещо. Но аз ще ви разкажа друга приказка.
Имало едно време едно малко и сладко момиченце. То живеело заобиколено от любов ...

Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...

Сянката на старата слива се бе отместила в страни. Слънцето с парещи лъчи докосваше узрелите жълти плодове, а вятърът лениво галеше малките листенца, като от време на време малко по-силно духваше към някоя и друга узряла слива. Прашният черен път, водещ към селото, се виеше като снага на голяма змия ...

Кът сякъ вечер
Въф оримака й шумну, задимену.
Преди час и климътика спряха.
И по- дубре, щот духа ми студену,
пък нощите мъничко захладняха. ...

Вали
Вали, а теб те няма да ми кажеш,
че пак ще блесне пъстрата дъга.
По-ярка че ще бъде утре даже
в безкрайната небесна синева. ...

И онзи миг, когато свършва полета.
Прекършва се в очите синева.
Ранена. Или изоставена,
приплакваща, притулена тъга.
И онзи миг, когато парят дланите. ...

Какво би станало, ако забравим, че сме живи?
Какво би станало, ако забравят те за нас?
Ако нечии страсти диви умрат в целувката си
в този огнен, див захлас?
Какво би станало, ако днес е последният ни ден? ...

И тази сутрин съм във парка.
И срещам есенния ден...
Щом минах мостчето над арка
ме срещна вятърът студен.
Край мен се стелнаха листата... ...

В оджака на дните, в жарта на живота,
нагрява до сламено жълто словата.
Ковачът на думи кове със охота -
труда си във малкия пъкъл не смята.
Изгаря във огън лицето изпито, ...

Самотник
Върви ти, самотнико странен,
намери, търси любовта,
като полъх вечерен, прохладен
тихо кажи и ела! ...

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото
сърцето търси не това, което
в отминал вече ден е преживяло –
то, преживяното, стои отвъд сърцето. ...

Папаз дере бе наистина сбор от най-различни характери. Това си личеше още с посрещането на всеки един, който бе чужд за селото. Но най-вече палитра. Пъстра палитра от разнообразие от вярвания. Не само религията беше различна. Дори хора с еднаква религия бяха свободни да избират, в какво точно да пов ...

С компания от една свита цигара
си мисля: накъде отива този свят?
Започва компаньонът да догаря,
а съзнанията на българите спят.
Спят непробудно без угода, ...

Късно е, а ми се пише...
Явно днес не ми е ден!
Щом сред нощ в мене диша
неизказан стар рефрен.
И държи ме още буден ...

При теб отдавна май не е валяло
(а ти очакваше. И взе чадър).
Отминало те "Облачето бяло" –
не роснало дори за твой хатър.
И жаждата почти те е изпила. ...

Помниш ли нашето утро, нашата цветна дъга?
Шарени нишки плетеше в теб и във мен любовта!
Ти ме докосваше нежно, сякаш със птиче перо,
аз те целувах с копнежа вечено да бъдем едно.
Много изказани думи, много прекрасни дела, ...

Сестри
Аз и Самотата,
отново сме си двете.
Цигара палим в тишината
и скриваме сълзите. ...

Ех, имам си холестерол,
у мен е нейде на гастрол,
а вече кръвната картина
Дали и Гог дори задмина.
Яви се даже сенна хрема, ...

Почти толкова, колкото тръгване,
а жигосано с надпис – „Прието!”
и е няколко стъпки от себе си…
(сякаш нищо не му е отнето…)
… почти толкова, колкото камък е – ...

Като вятър, лишен от въздух,
като стих, загубил мъдрост,
като дух, положен в рамка,
тялото, то няма сянка.
Като ключ, заключил звяра, ...

Ще измисля шоколадова дъга.
От очите ти ще взема
малко цвят и малко време
да се случа като утро над света.
А във тихите недели ...

Животът - обърнат с главата надолу –
върви го живей, върви го умувай.
Животът – различен от твоята воля,
нечестен, обратен и зъл съществува.
Днес Вярата хапе – озъбено куче. ...

Всяко нещо има начало и край,
винаги надежда остава до край.
Тъмен и глух е светът,
а път към спасение няма отвъд.
Болката силна е и веч не спира, ...

Всяка жена носи в себе си част от Великата Тя…
Тя е Ева, малко непокорна, но смела…
Тя е Елена, красива - носеща в себе си греха…
Тя, познаваща преластителността и отмъстителността...
Тя знае - що е Любов и що е Омраза… ...

Iron Maiden- The Mercenary
Pay to kill, die to lose
Hunted, hunter which are you
Diablo come again
To make trophies out of men ...

„Един бе воина,
една бе тя-
красива, неописана във времето…”-
Разказа ми веднъж снега,
след туй се сля със бремето… ...

За очите ти се моля, за блясъка в тях...
За едното ти обаждане и мириса на грях...
За погледа ти благ, изпълнен с неразумие...
За любовта ни и моето безумие...
Доближи ме, чакам те всеки път... ...

Погледни небето, облак бавно отминава,
слънцето стои зад него, смело,
упорито лъчите избиват над всичко сиво,
за да украсят небесата в красива усмивка,
да стоплят душата и сърцето да обича. ...

Действието се развива единадесет години преди началото на повествованието
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...

Светлинно замърсяване и миризма на пържен лук и чубрица. Далечен стон на преминаващи автомобили и оглушителен лай на биещи се кучета. Люлин, краен блок, етаж 9... От тук небето е като черно парче плат – избелял кадифен правоъгълен трaпец със светли, жълти петна – също като дупки от молец. Един по ед ...

Там е тихо...
… толкова колкото утре…
и не стихва сънят
и завива нозете ми нощем…
там е толкова тихо ...

Изпитвах и омраза,
усетих и какво е истинска любов,
от нищо не можах да се опазя
и разбрах: “животът е суров”.
Да, знам ще страдам вечно, ...

О, Никифоре, твоята глава
след битката е много по-полезна:
търкулна се в зелената трева,
когато мечът български я резна!
Сега е само череп, обкован ...

Не искам никого да чувам,
нито звук от глас човешки,
искам само птички и щурчета,
вятър лек и пърхащи тревички.
Към слънцето гледам със наслада, ...

Сиротни двери
Когато си престъпил вече прага
и нейде стине бащиният дом,
спомни си майчината ласка блага
и детството под стария заслон... ...

Студът сърцето прикова
и сняг на прага му натрупа.
Студени, моите слова
се скриха под език-хралупа.
Изстина моето сърце... ...