Годините на прехода бяха още далеч и децата, незнаещи какво ги чака един ден, тичаха безгрижно около блока. Унесени в игри и закачки, се нижеха летните дни на осемдесетте.
Имаше един човек, болен от детски паралич, който редовно ставаше обект на подигравки. Ужасни подигравки.
Децата, може би несъзна ...

Във нощ една такава
небето е катран и писък
ръцете ме предават
звездите на въже увисват
в очите ми мечти кинжали ...

Ще си отидеш, когато стряхата ти дотежи
и твоят сън отново се превърне в харман на други светове…
Тогава
масата ще се огъне под недоядения хляб,
сърцето ми пред теб ще хукне вратите да залоства, ...

Под моето крило ще легнеш ти,
за да те сгрея с мойта топлина,
ветровете нежно нас ще галят,
за да откриеш в мен любовта.
Дълбоко в себе си ти знаеш, ...

ПРОШАВАНЕ С МАМА
Протягаш ти към мен безпомощно ръце -
две вейки сухи от изсъхнало дърво.
Как много искала бих аз от все сърце
да ти помогна, но не зная със какво. ...

Хей, приятел, погледни този свят пълен с тъга и нещастие -
кажи, времето ли ни го причини или животът ни наказва?
Губим ли всичко, до което се докоснем или мразим всичко,
което ни обича. Това е времето на живота, приятелю.

Подгонила деня по равното
и на полето златното събрала,
луната зад тополите събира
магията на залеза в премала.
А залезът е яхнал коня си. ...

Омагьоса ме уж на шега.
Беше просто забавно и мило.
После случи се всичко така -
безразсъдно се влюбих и диво.
Бяха шеметни думи, нечувани, ...

НЕУРЕЧЕНА СРЕЩА НА СТАРИ ПРИЯТЕЛИ
Спомен за нещо
за звезди
за копнежи
за кал ...

Гълъбът на моята тераса
На моята тераса слънчева
прилегна гълъб. И умря.
Смълчана гледах и не знаех –
изпитвам страх или вина. ...

Гори ме дяволският огън,
измъчена душа мълчи
и вей ме яростният вятър,
а гръд настръхнала гори.
И ръсят своята усмивка ...

Тази обич не беше измислица
или детски-наивна мечта...
Тази обич се случи наистина.
Появи се. Видя. Отлетя...
Тази обич нахлу като вихър. ...

Баба Злата
Шаро погна котката.
Скачат под асмата.
Разровиха и цветята.
Съзря ги баба Злата. ...

Луната кървава изгря...
Сърцето ми във кърви се обля.
Любовта умря.
Пътеката самотна засия...
Но ето, че луната избледня... ...

Началото ще е трудно. Ще имаме съмнения, ще имаме недоволства, но въпреки това чакането би си заслужавало. Ще държим това, което ни помага, същото, което ни вреди и пак същото, което ни дава правото на избор. Може да избираме да бъдем такива или инакви. Ако животът ни предлага лимони, можем да си на ...

ТВЪРДОЛИНЕЕН МАТЕРИАЛИЗЪМ
Аз съм твърдолинеен материалист,
възпитана като стоманен таблоид,
но поникна ми в душата нежен лист -
цветен хиперболичен параболоид… ...

Аз съм влюбен
Аз в теб се влюбих. И сега въздишам…
Надявам се ти да ме разбереш...
Бележчици и стихове ти пиша…
Очаквам любовта ми да съзреш! ...

Какво да се прави, такава съм!
Човърка ме, не мога да мълча
и като Дон Кихот в пола и токчета
все тичам да оправям света...
Между шамарите самичка се навирам ...

Един ден Човекът, тъй както живял,
приключил с Живота и взел, че умрял.
Застанал пред Оня, с тефтеря в ръка:
- Е, казвай, Светийо! Къде да вървя?
Дръгливо си Петър почесал врата: ...

Не могат да ни провокират,
всички малки игри ние им знаем
и, ако те вътре в нас намират
алинеите, които ни убиват накрая.
Аз не държа с теб да оцелеем, ...

Логиката казва: Той е лош.
Женен е, неверен и себичен.
Но въображението с нож
сякаш ме догонва и отсича:
„Чакай – казва – искаше мечта! ...

Физика
Изпарявам се вътре във мен,
и залепям очи за тавана,
като съдник, невинно пленен,
като кръв в рикоширала рана. ...

Тя не иска блясък във очите му да вижда,
иска само огън да разпалва в тях.
Не желае действията му да може да предвижда.
За него тя ще бъде еднократен грях!
Не иска от ръцете нежни, мили ласки - ...

Там, където свършва човешкото,
започва свръхестественото!
Там, където свършват силите,
започва Божественото!
Там, където няма надежда, ...

Пердето на прозореца стърчи като плашило
в тази селска къща, от години изоставена.
Колко гоблена ли паяците са ушили
върху влажната усмивка на тавана?
През окото на ключалката, през този стар бинокъл, ...

Лято
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Слънцето жули безмилостно. Небето се е нажежило до червено. Пече, та камък се пука, цялата земя се е превърнала в полуизгоряла погача, забравена във фурната. Реките са изсъхнали, а планинското ручейче едвам църцори, та разхлажда само белите камъчета по дън ...

Всеки от нас, независимо от цвета на кожата си, независимо от възгледите, които има или проповядва за Света, притежава свой уникален Човешки код. Той го определя като Личност за пример, или го срива до най-тъмните страни на душата му. Помага му да мине през ада, или го въздига на крилете на щастието ...

Ръце размаха... Искаше да са крила.
Да бъдеш птица волна, над света кръжаща.
А аз до теб навреме бях дошла -
жената с главно "Ж"! Жена - любяща!
Във твоите криле бях пръсти впила, ...

Продължение:
Интервюто мина чудесно! Работата е моя! Щастлива и горда съм от себе си. Но когато става дума за новата ми професия, аз несъмнено ще посветя цялото си време на нея. И без това съм нова в града, вчера се нанесох в квартирата ми, а съседите ми... хм, тях все още не ги познавам. Всичко е н ...

Попаднах в онова състояние.
Което яде те.
Губиш разсъдък и воля.
Губиш себе си.
И ха! Тамън да стигна ...

Поглед в поглед. Аз и ти. Гледаме се очи в очи, раждайки усмивки. А онази пламенна искрица запълва пространството помежду ни. Твоят тъмен горещ шоколад, сливащ се с моята мека канела. Тишина. Туп-туп-туп. Две сърца туптят като едно. Твоето и моето, завинаги. Нали? Обещахме си преди време.
Топлотата ...

Аз съм китара
със скъсани струни,
толкова стара -
блусът в душата потъва...
Захвърлена в мазето, ...

Душата ми в печал мълчи
и тихо капят сълзи от очи -
болката в сърце е стаена -
любовта остана несподелена.
Аз просто теб любя сал, ...

И тъй пътувам за Бургас.
В колата задух - да го мажеш.
Зад мене лелка с дрезгав глас
обсъжда с чичка балотажа.
Момиче смигва мълчешком. ...

Здравей, аз съм онази, която ти измами подло... Помниш ли ме?...
Пак мълчиш и нямаш смелост да ме погледнеш в онез очи, които д вчера целуваше ти...
Отново глава наведе и поглед в земята забоде той...
„Погледни ме” - тихо му изрекох. - „Защо мълчиш? Какво тежи ти на сърцето?”.
Пак мълчиш... А в погл ...

Часът е 23:00, а аз за стотен път преглеждам чантата си и дали съм сложила папката с документите за кандидатстване. Утре ми предстои изключително важен ден! Ще се явя на интервю за моден редактор в списание "Fashion". Макар да съм новобранка, мисля че ще се справя отлично, защото ще работя с интерес ...

Аз не виждам,
не усещам
и към тебе
не поглеждам.
Аз си мисля ...

Уж все мълчим,
а все глупости казваме.
Уж все летим,
а по-ниско падаме.
И все си мислим, ...