Мина време, писмата ги мислят сега за мит
а вятър в душата носи
сержантски слова, не пестете гранати
а вятър само към теб ме носи
а месец от неволи ...

***
Имам мечти и търсят небе
на което да се разстелят,
после им правя съновидение
и път по който да зреят! ...

Малък Гошко е юначе
и в градината не плаче.
Сутрин майка си не чака,
рано сам се буди в мрака.
Става, бързо се измива ...

Когато изгреят звездите
и спусне се бавно ноща
отново започват игрите,
игрите на любовта.
И двойки забързано крачат ...

Месецът със женски нрав
идва с пролетно начало,
но го знаем онзи лаф -
Жените са торнадо в тяло...
Тъй, че както е засмян, ...

С цветове червен и бял
нека дръвче да закичим,
да се сбъдне мечта, идеал,
всичко родно да обичаме!
Щъркел ще дойде тук, ...

Нежна картинка – тълпа, сред нея се разхожда куче, спира в краката ти и се заглежда право в лицето ти…
Нежна картина… Ако кучето не е полицейско…
хххх
Пешо не ще да барне жена, защото помни думите на дядо си: „Не прави никому това, което не искаш да ти направят на теб“…
хххх ...

Молитвата не се крещи.
Изрича се безмълвно, тихо.
Божественото се шепти.
Превръща се в красиви стихове.
За себе си не се моли. ...

След мене никога мъжете не тичат,
аз страсти огнени в сърцата не паля
и погледи жадни не ме събличат,
с кокетство женско не умея да галя.
Не съм красавица като Жулиета, ...

Майчина длан
На тебе, Генка!
Не наранявай –
макар
да имаш и ...

Клиентката: – Момичета, да ви разкажа нещо да се посмеете докато няма други хора в магазина.
Навремето като започнах работа като аптекарка бяхме се събрали на по двадесет и няколко години всички, страхотен колектив! Познайте като минеше Новата Година януари и февруари какво правехме?! ... Мартеници, ...

Разбира се има най-различни странни числа, но числото 1729 се е прочуло с една история, свързана с гениалния самоук индийски математик Сриниваса Рамануджан Айенгор. Същият умира от тежко заболяване на 32 годишна възраст в родината си Индия през 1920г. Но преди това той е бил поканен от световно изве ...

Дийп пърпъл - " Дете на времето "
( На живо по британското телевизионно шоу
" Doing Their Thing " през 1970 година, с допълнителен,
импровизиран текст )
Детенце сладичко на времето, ...

Косите си с един почти нехаен
и мъничко объркан сякаш жест,
отмятам. И се чудя – дали знаеш –
за тебе беше всяка мисъл днес.
В очите ми отдавна не денувал, ...

Прибрах се от работа вечерта късно
с уморени крака и къркорещ стомах.
Потърсих в хладилника нещичко вкусно…
Нищо не виждам. Умирам от глад!
Искам да викам, реве ми се просто! ...

Усещаш я като начало.
Като изящна детска стъпка.
Усмихва ти се с клонче бяло.
Разлиства се от малка пъпка.
Превръща сивото в зелено. ...

На улицата срещна ме старица
в пъстри дрехи, окичена с пендари.
Протегна се към моята десница,
помислих си “сега ще ме удари”.
Но вместо туй, тя грабна ми ръката ...

Пролет е... пак в сърцата надеждите цъфтят
замръзнали са зимните забрави
между двама, вече станали прегради!
Виждам те в екрана, в прозореца на сайта си останала
нали е пролет, ражда се надежда, и спомените ни ще гледа! ...

БАГЕТИТЕ НА КЛАДЕНЧАРЯ
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен, ...

И в тъмнината има светлинка... топла, "ароматна",
лъчите и облъчват душата... магия непонятна!
Огрява, затопля.. и душевен мир тихо създава,
"светлина", която не всеки от сърце осъзнава!?
29.02.2024-Виена

Имаше в града момиче с дарба да познава кога и на кого ще е следващата сватба. Сред хората тя бе много популярна и нямаше никой, който да не я познава. Заради нейната дарба, често се случваше пред дома ѝ да се струпват множество от мъже и жени предимно необвързани. Зa да не пречи на съседите си, мом ...

Пропих поезия,
пропих и проза,
време златно
пропих в осмоза!
В кръчмите разменях ...

В моите чаши плачат лозите, осиротели от човешка примитивност...
Сълзите им се утаиха и ми загорча...
Никой не иска да пие от утайките и мъка...
Но тяхната красота ще примами,жадни за спасение от самите тях...
Това не капан, а измамата на изпитите от теб... ...

Душата си обгърнах във лалета,
по-шарени от чергите тъкани.
На любовта, несретна и проклета,
не дадох със надежди да ме мами.
Но посветих й хиляди въздишки, ...

Поредно утро с блудкав вкус на делници,
посрещащо последните звезди.
Пак нова битка с вятърните мелници
и бързане в утъпкани следи...
Дъжим се, сякаш правим нещо истинско ...

Една целувка ми стига
да почна с усмивка деня,
да видя зората красива
и колко добър е света.
Денят ми минава по-леко ...

Помниш ли топлата есен?
Нашата... с кестенов аромат...
Дланта ми в твойта полегна
с разпален във вените знак.
Някой попита: Как е твоето име? ...

Неусетно невидимо някак,
влиза някой в заспалия дом.
Непонятно променя нещата,
действа ловко почти мълчешком.
Уж разчиства, но явно разхвърля, ...

Аз съм много стестиснителен мъж
На челото на държавата излизат ненапилите се въшки
Ако върху храма имаше ветропоказател вместо кръст, политиците щяха да са най-вярващи.
И голият цар рано или късно ще извърви пътя до своята Голгота
Нищо съседско не ми е чуждо, нали и той е човек!? ...

НЕ БЯХ МЪДРЕЦ ВЪВ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб. ...