Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам.,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко ...

Пред мене небосвод темнее,
за да се подготвя, няма време.
Последен хоризонт спаси,
разкаяние у мене не търси.
Може други ден да се завърна, ...

Стопиха се мечтите.
Изгубиха се всички основания
и стъпките ми стигнаха земята.
Сега не зная кой съм… Стоя и гледам
бързите дъждове на пролетта.

Без теб
Без теб е сиво, мрачно,
без теб душата ми блуждае
и всичко е така далечно,
без теб сърцето ми ридае. ...

НЕ ЗНАМ ЗАЩО...
Не знам защо... - навярно самотата?
Но почувствах се... така добре.
Прегърнал теб, във полумрака -
ръце преплел със твоите ръце. ...

РИКОШЕТИ
Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана. ...

АКО ЛИ ПРЕДИ ДА ДОЙДЕШ, АЗ СИ ТРЪГНА
Ако ли преди да дойдеш, аз си тръгна...
Ти знай - за теб мечтаех все.
Ти знай, че много, много се измъчвах,
от това, че никой нямах си до мен. ...

В КОЯ ЦЪРКВА ДА ТЕ ТЪРСЯ, ГОСПОДИ?
В коя църква да те търся, Господи?
Загубил те, във своето сърце...
Свещите запалени нима са мостове,
над бездната - безверие, към твоето небе? ...

НУЖДА
Ти помниш? Помниш я, нали?
Онази, страшната, безмълвна бездна!
В която някога аз слязох и открих,
душата ти - премръзнала от безнадеждност… ...

ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛОШИТЕ МОМЧЕТА
... понякога от лошите момчета
Жените чакат все добри неща –
например, да разкъсат на парчета
ужасната им женска самота. ...

Ти си моята дама!
Нося те на лице!
Ти си моя любима!
Живееш в мойто сърце!
Правиш живота ми светъл! ...

2 блондинки,
палачинки
сутринта -
Ами сега?
С шоколад, ...

Отвърна се от здрача тишината
и вик проряза пламналия свод.
Сбогуваме се с тебе, златно лято.
Как искам да забави своя ход
край мене времето неумолимо! ...

Беше ми скучно
и взех да мечтая...
Уж тук е Пролет,
А е тъжно,
небето захлупено плаче... ...

П О П Ъ Т Я 11
П О Б Е Д И Т Е Л И Т Е - м и ш о ц и . . . . . . . .
Суверенът Лъв високо вдигнал е Лапата,
Зловещо Стърчат от Нея Острите Нокти,
сублимира меракът ви за взаимно плюене,хапане, ...

Последната река ли е живота?
Пресъхват сякаш вече всички извори.
Прибираме се в своите Голготи,
а сушата за скръб ли е измислена?
Затуй ли, щом дъжда не завали ...

Заквасен дух сред житна пита,
на бедни и богати стана(л) крал.
С любов събира(л) земната си свита.
Чрез нея векове, с любов, живял.
Готов съм да заложа, ...

Слънце ме одраска по носа,
капна ми на роклята жълтурче,
а от него стрелна се оса
и на вятър капата катурна.
Той се запиля, че е зает ...

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 62
Благотворителността е силно развита при арменците. Нещастията, масовите убийства, стигащи до размерите на геноцид, са провлияли силно на арменците от цял свят, да развият чувството за взаимопомощ, което е основата на благотворителската дейност. Има няколко благотворителни дружес ...

ЖЕНИТЕ СЪС ЗАБЪРЗАНИ ПОХОДКИ
... защо Жените – слязат ли във парка, търчат, като че ли ги гони змей,
наместо да изпушат с мен цигарка, да ми рекат на пейката: – Здравей! –
и да добавят: – Старче, ти си готин, но с двата крака си Отвъд – почти.
Нима заслужих да съм тъй самотен? – и запокитен в бездни ...

ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СЕ ГРИМИРА
... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде, ...

Един
народ за
да сколаса, избори,
надеждите във вас са!

Ухаеш, ухаеш на пролет...
на мъничко цвете в трева.
Аз айсберг съм с гланц от самотност,
но нося ти жива вода.
Случайни лъчи ме разтапят. ...

И за нея се сетих.
Навремето на телевизора гледахме новините, прогноза за утре и филми. Отделно сериалите. Детски - „Фюри“, „Ласи“, „Робин Худ“, „Вилхелм Тел“… За възрастни – най-напред „С пагоните на дявола“, „На всеки километър“, сетне като пристигна „ Изаура“…
Абе, седи и зяпа народът. То друго з ...

На масата –
дробчета разни.
Сухи и мазни,
сочни,
пикантни… ...

СЛЕД МАЛКАТА СТРЕЛКА НА ЦИФЕРБЛАТА
Достигнахме разделната си точка,
по скулите блестят сребристи тичинки.
С изтекъл срок, при липса на отсрочка,
приключи любовта и не отричаме. ...

АНАЛИЗ НА ИЗДИШАНИЯ ВЪЗДУХ
... не знам с какво заслужих участта да дишам през сапунени мехури,
животът – след граничната черта – във бездната и мен ще прекатури,
лъжа и робство вредом днес цари, а Свободата все ми се изплъзва,
и данък "Въздух" плащам си дори, и почна да не ми достига въздух, ...

Дали не съм шифрован леонардо?
Подхилква ми се с намек мона лиза,
а нищо знам в света, не е случайно,
щом влиза, значи и излиза.
И се досетих тайната каква е - ...

На снимките се виждат няколко предмета, които са разположени върху дървена маса или рафт.
Дървена табелка с надписи:
Изглежда като персонализиран подарък или декорация с положителни качества.
Червени фенери:
Има два червени фенера, които изглеждат декоративни и са подходящи за свещи. ...

Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.
И всеки ден навиваме тъгата, ...

Сега си на топло,под сърцето на мама.
Сънуваш воплите и радостта голяма,
с която пътуваш стъпка по стъпка...
И в дните дъждовни;и в нощите бели,
ще носиш спомени за зрели раздели. ...

Днес почнах да тренирам тенис.
Фасулска работа си викам,
ракета стиснал здраво във ръка.
та аз с метлата имам опит,
наляво и надясно я въртя. ...

Вече толкова време вървя
за да стигна при теб от гората,
че поникна в брадата ми ръж.
И Балканът преплува реката.
Чувам още звездите над мен ...

Да живееш сам е трудно..,но и чудесно,
моля ви,не го разбирайте,че е така лесно!
Ставаш и правиш,каквото и, когато го искаш,
сам угаждаш на себе си...без да "го/се" стискаш!?
Всичко звучи себелюбиво и доста егоекстрентично, ...

Ключе, но не от пощенска кутия.
Врата, с ръждясала брава.
Аз.. среда на празна стая
И прах.. навсякъде е прах..
И мисли, виещи във мен.. ...

Първо теб ще поздравя!
Ръката ти ще подържа
И ще кажа без слова:
Я люблю тебя!
Ти ме погледни, ...

Като ученичка имах добри приятели... Но, от моите приятелства, едно се отличаваше - по-точно, моят приятел беше най-невероятият ... Живеех съсем близо до нашата гимназия и към нея, по онова време, имаше Дом за девойки - сираци и от многодетни семейства. Бяха ме настанили там, като трето дете в семей ...

Седя така замислен.
Цигарата ми пак догаря.
За живот безсмислен
в мен, мисъл се протяга...
И за какво ни бяха дните? ...

И не, че с раните си тежки свиквам -
те от любов ме водят към познание.
На всяка остра болка не откликвам
отпушил в себе си негодувание.
Не го приемам като наказание ...