КОБИЛКАТА ОТ МОКРИТЕ ТРЕВИ
... ко̀нче в мократа люцерна кръсти изгрева с глава,
през полето тръгна – черна, тръпка в дългата трева,
листопадът дърпа дрипи в дупки на лисик крадлив,
вятър с бодро „Ой-ла-рипи!” ти напомня, че си жив, ...

Чуваш ли? Зова те!
.
.
На колене отново в късна вечер,
към теб протегнал немощни ръце, ...

За всяка грешна мисъл си заплащам,
осъдена на самота.
Устроен е светът така, разбирам,
не ми се дава нищо ей така.
Понякога си мисля твърде често ...

Понякога усещал ли си чужда болка
а отсреща ти човекът не познат?
Да разкаже ти за своите проблеми
и те да почнат и на тебе да тежат ?
Понякога усещал ли си как друг страда ...

Във времена на бурни страсти и мечти
отново впива пръсти хамлетовата тревога
и отразява
⢀⣀⣀⣠⣴⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣦⣄⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀
⢸⣿⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀ ...

Удар, безсилие, думи- кинжал,
поглед пронизващ без никаква жал.
Звън от кристал счупи се в мен,
болка раздираща хвана ме в плен.
Лудост обзе ме, приятелка беше, ...

Красивите устни
и дръзкият поглед
пронизват сърцето ми
всяка секунда.
Изящна картина ...

Бягам,
бягам в мислите си,
и в сънищата си понякога,
от този свят мечтая някога да отлетя.
Бягам и от сивото на ежедневието, ...

за читатели над 12 г.
Когато паднеш във лайната...
не казвай че не ти смърди!?
Смърди, че чак ти се повръща,
но само тук не го прави. ...

Глава четиринадесета – за правилата на играта
А през това време Митето дойде. Седна, викна си едно, мълчи и слуша. Ние иначе с него зиме и лете предпочитаме в парка да седим. Какво значи – зимата е студено? Навънка е даже по-топло от апартаментите ни със спряно парно. Пък и не ни искат да плащаме от ...

Глава петнадесета – за проблемите
Доктор Лулчо Карахаджилулчев неспокойно допушваше първата си за деня цигара. Явно и днес в модерния му кабинет по ранна псоходиагностика няма да се тълпи навалица от загрижени за душевната си наклонена плоскост хора. Всъщност той вече свикваше с тишината. Оставаше д ...

СПОМЕН ЗА ДЯДО И БАБА
... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори, ...

ПОНЯКОГА И БОЛКАТА СИ СТРУВА
Разплел световното кълбо от нерви,
по хълмовете слиза мълчешком
скиталец, непокорен бард – Септември,
и дири нейде да намери дом. ...

Сърцето ми - неръкотворна книга,
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...

Пленен от плитчините, аз нагазвам
водите им едвам мълвящи:
Ела, от миналото си прегазен,
ще те загърнем с топло настояще.
Повярвах им - за сетен път повярвах. ...

Текст: Димитрис Лендзос
Музика: Христос Леонтис
Изпълнител: Димитрис Митропанос
1. В съботните сутрини накрай Ахерусия*
танц зейбекико сред огъня играх. ...

Еленчице! Девойчице!
Топлиш като слънчице!
Пълниш очите!
Радваш душите!
И, Боже! Как те търсят ръцете! ...

„Скъпи дядо Коледа, аз съм непослушно дете. Не слушам! Когато татко наби мама, той ми каза да не звъня на 112. Не го послушах и той влезе в затвора за това. След шест месеца го пуснаха но пиян шофьор го бутна на пешеходна пътека, когато отивал в един бар да се напише, защото аз не го послушах да оти ...

Едно потресаващо събитие от предната седмица шокира обществеността в страната ни – злополучната катастрофа и смъртта на известния български журналист Милен Цветков. В кръвната проба на 22-годишния Кристиян Николов, блъснал колата на Цветков със скорост над 100 км с джип, са били открити следи от упо ...

Дете на улицата
Не помня роден дом и родна стряха!
За мене улицата бе подслон.
И скитници приятели ми бяха!
А правилата – уличен закон! ...

Двамата младежи вървяха по улицата и често поглеждаха листчето, което Илко държеше в ръка. Търсеха адрес и четяха надписите на улиците, обикновено поставени на ъглите, които не винаги ги имаше. В края на една от улиците се мярна камбанария. Това беше другия ориентир да намерят храма Света Петка и от ...

Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,
ни повей усещам, ни пиле прехвърча.
Излизам смутена, гола и плаха -
нощта се надвесва над мен вездесъща.
Аз, малкото цвете, самотното птиче, ...

Животът е бомба с часовников механизъм и само щастието може да те накара да забравиш, че цъка.

В дните, обковали
Рамката със име „Съвремие“
Липсват приказните очи
На принца, влюбен във роза
Онази, дето малко късно разбрала, ...

Вече близо - шест години
опрощавам грехове:
на момета… на бамбини
и на кифли - врагове:
Ето - снощи във квартала ...

Допир само разтуптяваш.
Точки тялом и настръхвам.
Очи в очи, не ме оставяш.
Гледаш как по теб издъхвам.
Да, не ще го отрека - ...

Лозница на брега -
пътека в думите:
разумните,
безумните,
и кротките ...

Снегът си тръгна, този влажен сняг,
направи поразии и го няма,
остави ни до бащиния праг
да гледаме след него по пижама.
Сломи дървета, токът поломи, ...