Загубих връзката си с този жалък свят,
макар наивно някога да вярвах в нея.
Надявах се по-мъдър да съм от Сократ -
нещастието вместо мен да не живее...
По лунните пътеки да вървя ...

АВТОПОРТРЕТ ЗА ИЗГАРЯНЕ
Един живот живеем – при това
не го живеем точно както трябва.
Но на дръвник не преклоних глава.
И не оголих тежък врат под брадва. ...

ДО ДЕСЕТ БРОЙ
Тъй често евтини и зли
са думите, които ръсим –
като пресъхнали трохи
от ресторант с покривки мръсни – ...

СВЕТЪЛ ЗИМЕН СЪН
... пролетта се е задала откъм мъртвите гори,
хвърляй шапката и шала и излез навън в зори,
утре ще разцъфне дрянът, минзухарчето – и то,
за зелено ще се хванат всички до – и подир сто! – ...

Той ще дойде... поне се надявай,
сто ключалки по пътя разбил.
Ще се влюби плененият славей
до полуда в добрия април.
Всяка ледена дума и груба ...

Измислили индусите оптимистична вяра – не се живее веднъж, а човек минава от свят в свят, от тяло в тяло. Според заслугите в битието и цъфтежа на съзнанието…
Ето една биография.
Роди се роб, син на неизвестен роб и умряла при раждането робиня. Живя трудно и гадно – работа, работа, работа. И храна – ...

ОГЛЕДАЛОТО
Добре, че огледалото не помни.
Добре, че огледалото е нямо.
Възможностите негови са скромни.
Да отразява истината само. ...

ЛУННАТА СОНАТА
В далечен миг, когато бях дете
и вярвах в поучителните притчи,
прохладен здрач нахлу да насмете
от стаята ми гласовете птичи, ...

Ти сънувай
Затвори си очите!
Вън се спуска нощта.
Ти сънувай косите
на красива жена! ...

Пипалцето се стрелна, уви се около сивата нишка и я издърпа надолу към събралата се тъмнина. Сивотата се разтвори в мрачната течност, енергията от нея се освободи и след миг объркване застана на края на заплетената структура и се превърна в част от нея. Пипалцето отново се издигна и започна да пресл ...

Всеки следващ опит доказва,
че и най-големият провал
е само надежда празна,
която оптимистът още не е осъзнал.
Глупавата и болезнена шега, ...

Ти търсиш в мене днес надежда,
но аз съм цялата покрита с прах.
И цялата отвънка съм изглежда...
Скала. Не ме рони. Недей че пак...
Ръцете ми ще станат клони бели ...

"И аз предчувствах те наоколо,
както предчувствах пролетта.
По ударите на сърцето си
отмервах твойто приближаване."
Из "И все не мога да повярвам" ...

Ще разтопя времето с ръцете си
и ще престане да съществува.
Да ни наричат отнесени-
не виждам и не чувам.
Годините нямат значение, ...

Луната като сърп се е излегнала,
красотата й никому не е убегнала.
Прекрасна и мистична
и толкова приказно обична.
За мен е тя сбъднато желание и закрила, ...

Никой няма да забравим,
никой няма да лишим,
и на всеки ще оставим,
туй което му дължим.
Много сме получили, ...

Той ме обича. Неясно защо.
Аз му разбърквам неделите.
И съм добра и ужасна в едно
и съм капризна с вечерите.
Първо му плача, а после се смея. ...

Към моето дете
Толкова много обич
в сърцето мое се таи.
Щастие ми носиш,
с коя друга любов може да се сравни? ...

Госпожа Пембъртън държеше здраво юздите. Сърцето ѝ биеше лудо, тя постоянно се обръщаше и поглеждаше към задната седалка на файтона. Духаше студен нощен вятър и едри капки дъжд плющяха по покрива.
Дали щеше да стигне навреме? Приближаваше площада, някои от прозорците на огромните къщи светеха и на ф ...

По повод на напъните -
да се премахне от читанките
стихотворението на Иван Вазов
„Аз съм българче“
В жилите си ...

Шепа трошици отвън по перваза
и радостта ми е гост - два чифта криле.
Споделят комина, по̀крива и тавана
на цялото зимно, бездънно небе.
И мътната локва за тези перна̀ти ...

ЗАПИСАНО ВЪВ ВРЕМЕТО
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Твърде малко е един век за рязане на паразити,
за трансформацията на ножа с издълбаните инициали.
Твърде малко е времето за обединяване на клонове, ...

Няма
Няма нежност.
Няма лесно. Слава.
Няма стихове.
Сърце не дава... ...

Греша - следователно живея.
Не бях другар и не ме назначиха за господин.
Единственото лошо на утрешния ден е, че идва.
Пешата ми кутия включва вече само задна скорост.
Закръглих осемдесет лазарника. ...

КУПЕТО, В КОЕТО ТИ НЕ ВЛЕЗЕ
На гара Каспичан не те видях.
Пустееха пероните на Мездра.
Започва да ме друса вече страх.
И ти ли от живота ми изчезна? ...

Зимата подари снежна усмивка
на лицата, на всички деца.
Скри земята под своята вълшебна завивка
и им подаде своята бяла, мека ръка.
Те я хванаха, яхнаха луди шейни, ...

Очите му изгаряха нощите ѝ. Там, в сънищата, присъстваше единствено той. Само тогава докосваше косите му, а телата им се притискаха в танца на любовта. Кожата му блестеше под лунната светлина. Сега отново бе пред нея- перфектен и недостижим. Морето галеше тялото, което тя изгаряше да докосне. Капчиц ...

Здравей Красавица омайна!
Блестяща в светлини небесни,
В червена топлина безкрайна
Биеща се в гърдит' ми тесни.
Здравей о Ти Девойка скъпа! ...

Имат ли свободен ден
мама с татко и мен
винаги на село се връщат
в милата бащина къща.
Планината утихва в здрача, ...

ГЛАВА ШЕСТА
СТРЕЛЯТ ПО ВЕЗИ
Европа
Швейцария
Зескенвил ...

Пред поредната спирала на отминалото време
ще пътуваме, товари взели, безвремие, неверие.
Всеки в нас поема една последна глътка въздух
с въздишка ще я пази да и вдъхне ново измерение!
С игривите закачки, на танцуващите крачки ...

О, СОЛЕ МИО!
… когато бях шейсет и шестгодишен – и остарях година след това,
и още помня – римите си пишех със стръкчета от лятната трева,
слънца рисувах с жълти тебешири в алеите на ледения парк
и надах се, че Бог не ще отсвири и мен подир поредния инфаркт, ...

Тя, душата, все ще чака...
В един цвят напролет,
с едно щурче във мрака...
И устни, дето не говорят.
Все ще търси... ...

Красотата за утре са моите мисли.
Добрината ли? Тя е въже за през брод.
Ако мога да почна, ще почна начисто
за идеите висши на моят народ.
Не на тия, които се борят за слава, ...