Отидох си, без да се замисля
колко много значиш ти за мен.
Забравих те, без да си помисля,
че някога ще имам нужда пак от теб.
Потъпках твоите чувства, ...

- Аз ще се заема - заяви Но Щен Вълк.
- Ще ти помогна - скочи и Ко Та Рак. - Две разумни глави са по-добре.
- И кои са разумните глави, ако смея да попитам? - вдигна вежда Сянка.
- Как "кои"?! - учуди се Ко. - Нашите.
- Тъй-тъй - изтъйка сянката. - Гар Ван, моля те, наглеждай ги... ...

Най-новата ни метълщина!

Мирише ми на лято,
на десетки спомени
от вятъра донесени
и днес с моите чисти чувства,
дъга извиват някъде из мечтите ми, ...

Химн на Кирил и Методий
(пародия на днешното време по стиховете на Стоян Михайловски)
Вървиш, народе възмутени,
към какви ли бъднини вървиш,
воден от престъпници, гамени ...

Ще блеснат седем звезди
Като седем сестри
Вплели златни коси
В слънчеви лъчи
Ще духнат седем вятъра ...

Светулката
изчезна в
огънчето на
кандилото,
огряло ъгъла на ...

Неподвижна съм
като течност във чаша.
Чакам само теб.
Орех костелив.
Оставам със надежда ...

Сама съм без тебе, сама съм и с тебе...
Сама като тази Луна.
В сърцето си всички любови погребах,
но пак си останах жена.
И пак съм готова във теб да се влюбя. ...

... това написах, след един дълъг размисъл, препрочитайки стихотворението "Пръстен " на Веселин Ханчев
За твойто тихо идване, което
така жадувам с цялото си същество,
за дадената ми ръка и сили влети
във миг на слабост и погубващо ме зло, ...

Ще търсиш ли усмивката ми върху нейните
устни, смеха ми в нейния смях?
Ще ти се виждат ли очите ù
пусти, без моите искри в тях?
Ще търсиш ли моите думи в нейния ...

искам да ме вземеш далече със теб
където ще е безопасно да летим
досега животът ми
не беше лек
но ние всички върху тънък лед стоим ...

Сънища
Нищо не знаеш ти за жестоките,черните сънища
нищо не знаеш ти за това как оттам няма връщане.
Как зеленото на гората и писъкът раздрал сърцевината
отекват с плясък на тъмна вода в главата ми. ...

Хапнах
от гозбата ви
и ми загорча...
Защо cте ги подправили така
тези стихове ...

КОНСПИРАЦИЯ
(на сина ми)
Начело на калена рота
от денонощия мобилизирани
напредвам педантично, ...

Аз вървя насам-натам.
Отново пак съм сам.
Кога ще стана аз голям,
за да не бъда сам?
И ето, виждам аз жена ...

Не ме гледай с такава омраза.
Не проклинай тази моя любов.
Не искай от мене отплата,
сякаш отнела съм твоя живот.
Той поиска с мен да остане. ...

Подарих ти:
за косите - ябълка златна,
за челото - от сърцето целувка,
по вятъра топла прегръдка.
На масата - кърпичка бяла - ...

Трудно казваш сбогом.
Ръцете ти са пепеляво
пръстенни.
Оскъдни в сърцевината
си. ...

ЗЪБИТЕ МИ, БОЖЕ... МИЛИТЕ
Събужда ме чудовищно силна болка. Цялата ми лява страна на главата все едно я няма, а само едно адско туптене. Дан. Дан. Дан. Мъча се да си отворя очите, не мога. Ударите се усилват, кънтят. ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН. Със сетни сили леко се изправям. Бавно сядам на диван ...

Защо не ме целунеш като за последно?
Кой знае, може и да бъде.
Въображението за мене ти е бедно.
Способна съм до кръв и гибел да се бия.
Граници и мисъл от мене не очаквай, ...

Да се моля ли в тихото мълчание
на стонове и вопли от сълзи?
Да призная ли сетното признание,
че въздишам по паважа след мечти?
Да скрия ли сълзите с една ръка, ...

Няма за мен споделена любов,
няма залък, отчекнат безплатно,
няма аса във хазарта-живот,
миг пропилян - плащам стократно.
Нямам кумир, нито призрачен идол, ...

Иде Гергьовден и точат ножове
вече изкусни касапи с ищах
и предусетели вкусни пържоли,
гръмко се смеят, превиват от смях.
Агнето кротко под сянка преживя ...

Roro - Забравихме
Започва трагедията на човека в днешно време
В душата му е насадено тежко, черно бреме
Всичките му чувства и мисли за отровени
Мечти за бъдеще - дълбоко са заровени ...

Най-трудна бе раздялата с теб,
не исках да повярвам, че те няма.
Дори да се живее и след теб,
мъката по тебе е голяма.
А знаех, че и това ще дойде, ...

Зад бездушните сгради от грапав бетон,
посивели от скуката, пита с години,
изтъркаля се слънцето, жълт медальон,
инкрустиран с рубини.
Над далечната линия малко поспря ...

21-04 и 22-04-2011г.
Зная аз…
… отново ще те видя,
сънищата ми подсказват!
Убедена съм, рано или късно, ...

Всеки век носи своето послание. Всяко поколение има своите проблеми за решаване и своите уроци за научаване. Театърът е интелигентно пътуване през годините, в което можеш да почерпиш от мъдростта на вековете, да научиш пропуснатите уроци. Театралното ателие е и за онези, които искат да се научат да ...

Краката ми издишват топла прах,
алеята е мое продължение,
петкилометров ръст си пожелах,
гигантка съм от първо поколение.
Дресьор съм. Непокорният асфалт ...

А любовта може би е нещо различно -
и не се измерва в целувки и страст ежедневно
Може би дори в дните остава неосезаема и безлична
и пресича живота съвсем неусетно
Може би така незабележимо във вечери уютни се стаява - ...

Вятърът подухва тихо и тази нощ. Само хлад наоколо се носи. Мирис на една безскрупулна самота.
Усещам нечие присъствие. Иска ми се това да бъдеш ти, но стаята мълчи. Стените са пропити в тишината и няма ни звук, ни стон. Наоколо се мярка само сянката на представата ми, твоята нереална сянка, една ме ...

Аз пак се усмихвам с нацупени устни и гледам те с празни очи,
нима не е жалко, за тебе са празни, за мене са пълни с лъжи.
Аз пак те предадох във танца взаимен и дадох ти грешна насока,
но може би само така ще вървиме във нова, различна посока.
Опитваш да водиш и смело мечтаеш, но трудно е туй, разб ...

Крайно обречен
Снощи в съня ми ме навести.
Не ти стига, че си неканен гост в мисълта.
А в общуването все нещо ни тежи.
Сякаш си изплитаме двупосочна война. ...

Някак неусетно отмина твойта любов.
Подреди ме в хербария на женските образи
и се втурна в джунглата на лов
за нова тръпка, подклаждаща огъня.
Погълна те пламъкът и след сто луни ...

Отрязах всичко твое -
заших си кръпки,
некадърни, на тигел,
за да не можеш
да разнищваш с бод умел. ...

Пробягна спомен по студеното легло
и въздухът напълни се с тъга,
че онова, което с тебе е било,
превърна се в изплакана сълза.
Думите - преглътнати, неказани, ...