То се сепна, извади от пазвата си прекрасната бяла роза, обърна се и я целуна. Изродът също имаше роза - същата като неговата, листенце по листенце. Той също я целуваше със същите целувки и я притискаше до сърцето си със страхотно кривене. Когато истината проблесна в ума му, джудженцето нададе страх ...

Пропаднах в пропастта бездънна,
разпаднах се на хиляди сълзи,
изплакани в поредна нощ безсънна...
Разранената душа пълзи
и прорязват се в плътта ù ...

да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика!
Вълните, блуждаещи около тялото на Петър Антонов преди всяко предаване, не бяха плод на сценична треска или нервно напрежение, по-скоро биха могли да се обяснят като очакване на неприятен разговор с умствено разстроен събеседник и болн ...

Приех вяра своя
и над всички застанах.
Отстрани видях
колко сте възмутени.
Гледайте с презрение ...

Радостта човешка... колко пътува,
възседнала нашите бели мечти...
Колко сълзи в живота ни струва,
докато тя при нас долети...
Надежди уморени... колко умират, ...

Понякога се лутам… понякога търся отговори… понякога искам да съм различна… понякога плача… понякога се моля за надежда… понякога не знам дали някой ме обича… понякога искам любов, а понякога я отричам… Замислям се, ако можех да съм когото пожелая, ако можех да избера съдбата си, ако можех за миг да ...

Моя мъко, стаена в очакване,
колко думи по тебе изпях,
наранена от крадени залези
и белязана с обич и страх.
Моя орис в богатство и в нужда, ...

Здравей,
листец от роза.
Добре дошъл
във общия ни свят -
богат на слънце, ...

16:30. Мъртъв, мълчалив следобед. Живот без смисъл. Мъгла, душа и малко мисли. Тик-так. Една минута по-напред. Промяна - никаква. Само меланхолията ми нарасна. Разхвърляна стая, хаос и мечти. В добрия смисъл на думата? Седя и гледам в една точка. Най-накрая използвам глагол. Странно, но понякога не ...

Птиците са най-свободните и волни същества. Те могат да се разхождат по земята и да се реят в небесата. Имат криле и това им дава свобода. Хората не могат да летят, а някои искат. Хората танцуват на земята.
Има толкова много видове птици и всички те си приличат по нещо - могат да идат, където си пои ...

Чорапогащник черен,
тежък грим.
Оскъдни дрехи,
забулена в цигарен дим.
Рокля тясна, ...

Една доста тъжна капка...
Акварелът е на художника Кристофър Леджър и според мен представлява една дъждовна и не много весела вечерна улица.
Б.
Свити рамене
Крила ...

Какви бяха, татенце, тези пчели
Какви бяха, татенце, тези пчели?
По-зли от оси ме подгониха всичките.
Роякът от гроба ти мен отдели
и бръмна гальовно над майка с мотичката. ...

Казват, че силна съм жена.
Вдигнала смело, високо глава
и продължаваща гордо и възвишено.
Опитвайки се да забрави, че е било.
Не е по вкуса ми мимолетната свалка, ...

Все още се опитвам да избягам,
като прашинка с вятъра да се изгубя,
като дъждовна капка – следи да не оставям,
като стон да отлетя, да не се завърна.
В мрака все тъй се лутам, ...

Сама аз бях,
сама, заобиколена от далечно ''обичам те'',
от мечти и думи
за красиви дни.
Но появи се ти ...

Не ми остана нищичко за губене…
А пък получих всичко изведнъж!?
Във себе си престанах да съм влюбен.
И ето – преоткрих се като мъж…
Сега не ми остава друго нищо, ...

Скъпи спомени ме връщат
отново в младостта,
когато във далечен ден
аз срещнах любовта.
Той още в миг ме покори: ...

Ще те изтрия с гумичката си,
сякаш си грешна дума в Рая,
остатъците излишни ще изхвърля
и ще продължа уж да нехая.
Вятърът ще те върне ...

Ако имаше река, която да преплувам,
мислите си да изчистя,
да престана аз да се вълнувам
от толкоз спомени лъчисти.
Ако имаше път, който да измина, ...

Ти ми прати вятър ураганен,
корените ми злобно изтръгна,
отнесе ме в неизвестна посока
и ме разпиля като прах от кутия.
Но аз съм жива, въпреки че умирах, ...

Тъжно ми е за това,
че трябва да те напусна,
да кажа сбогом засега
на малката ни съвместна
и яка съдба... ...

Къде е тя, къде си ти, къде съм аз,
отново съм сам в този късен час,
питам се къде е любовта,
ще я намеря ли, къде е тя?
Защо аз, защо ти, ...

Вълшебство с мен се случи ненадейно
и дланите ми претвори в крила.
Издигнах се неволно устремено.
Нима възможно беше да летя?!
Дочувах на вълните плясъка далечен ...

Забравила за себе си, вървях и... срещнах те – случайно,
(градът безсрамно ме излъга – вярвах му, че е огромен)
слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,
небето със хастара се обърна и звездите си разголи,
уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена, ...

Колко мога
Оставил ли си ме сама,
да бъда пух на чуждото одеяло,
макар да съм над земя,
станала тежка от зряло сляпо ...

Светлина.
Пречупена в отражение е действителността.
Тече си реката без времето -
времето без реката си тече.
Действителността е отражение в пречупена ...

ЛЮБОВТА НЕ Е...
Колко рими изхвърлих в коша?
Колко чувства изсипах в нощта?
И все не намирам точните думи
да ти кажа какво е за мен любовта. ...

Серенада за една тъй близка приятелка в една тъй далечна страна...

Зима, ти си толкова снежна.
Зима, ти си толкова нежна,
Зима, ти си топла и добра.
Зима, ти си студена и зла.
Зима, да се стоплиш не желаеш. ...

Златисти пеперуди в сетен полет
мечти красиви с трепка уловиха,
нощта ни сгуши в дипли тъмнополи,
щурци с дъха ти огнен се напиха -
засвириха романса вдъхновена ...

Защита, ограда, оправдание,
живот, забавление или по-скоро страдание?
Нарисувани спомени и украсени истории,
измислени герои в измислении теории.
Ти ме съдиш, тя ми се възхищава, ...

НЕПРИСПОСОБИМОСТ
в памет на Георги Рупчев
(„Поезията е инстинкт за неприспособимост” Г. Р.)
Сред ледения дъх
на непристъпни айсберги – ...

Тази Любов, толкова крита,
толкова бурна и волна.
Хиляди пъти заключвана в стихове,
хиляди пъти свободна.
Тази Любов, скътала спомени - ...

Спотайват се руините на църквица
сред гърбиците дремещи на хълмовете-дракони.
Пленена от баирите, озърта се -
от колко ли столетия за мене тук е чакала?
Вилнее треволяк под къпинаците - ...