Във живота ти влязох хазартно,
сбъднах твоите пазени сънища -
днес съм най-печелившата карта.
Заложи ме, добра съм! Ще дръзнеш ли?
Разиграй ме разумно и смело – ...

Хайде, малките, време е да си лягате вече...
- Мамо, молим те, разкажи ни приказка за лека нощ!
- Добре, но кратка:
Имало едно време далечно царство, в което живеела красива...
- Нее! Мамо! Не искаме такава приказка! Моля те, разкажи ни някоя от твоите! ...

Ти каза ми, че всичко сложно,
всичко трудно или забранено
много сладко е било.
Ти каза ми, че човек от всичко трябва да опита,
а сега твърдиш, че ако те получа, ще загубя интерес. ...

Ти може някой ден да ме забравиш -
момичето със сините очи,
момичето със кестенявите коси,
момичето с лунички по лицето,
момичето, на което ти разби сърцето! ...

Аутопсията на тялото на шофьора на таксито Ренато Чечини установи, че е бил удушен. Най-вероятно с гарота. Смъртта му беше настъпила около деня на пътуването на банкера Краньоти – 17 юли или най-късно на следващия ден. Без съмнение катерът бе превозвал Краньоти. Откриха негови отпечатъци в пътническ ...

*
И тази пролет
ще дойде само ако
си вън от къщи.

Дъждът вали и тежките му капки
се спускат бавно по венчето
на едно поникнало случайно бяло цвете.
Листенцата му трепкат като бяла пеперуда
със измокрени крила, треперят, клюмват, ...

Глупаво вярвам във свят без закони,
защото на никого не са нужни те,
доброто да бди над общите благи,
любов да царува във всяко сърце.
Глупаво вярвам в общество със морали, ...

Хайде, мила книжке!
Тръгваме ли пак?
Отведи ме, моя книжке,
в чудния си свят.
Днес къде ще идем? ...

Морето е попило
във очите ти -
и гали ме
с сияйна топлота
Фонтан от обич ...

Мислех си, че това е просто една крилата фраза, която се е изтъркала от употреба и поради тази причина се е превърнала в поредното досадно клише, като толкова други, които чуваме непрекъснато около себе си, а и не рядко, волно или неволно, и ние самите употребяваме. Докато не преминах през една наис ...

Един човек обичах в тоз живот продажен
и точно той предаде моята душа…
Един човек за мене беше важен
и точно той ме изигра!
Един човек заслужи мойте прошки ...

Разпилей ми без жал косите коралови
по водите на хиляда и сто океана
и с дъха си - ветровей от Урал,
превърни ме в снежинка, която във шепа
да можеш да хванеш. ...

Все по-дълбоко,
синкаво-студено,
събирам бисерния въздух,
от устните ти отлетял...
Ти, морски мой, ...

Пропилях живота си
в мисли тежки!
Болки човешки!
Обмислях всеки миг!
Все повтарях си: ...

Дойдох и на рождения ти ден -
горяха свещи, сякаш върху торта.
Димът им се въртеше възхитен
и влизаше в очите на иконите.
И днес съм тук. Защото губя шанс ...

Ръцете ми -
крила на гълъб,
бял,
около лицето ти
топлина събуждат, ...

Защо ли се бавиш, усмихната пролет,
дяволито зад хълма надничаш напук,
и ето зад слънцето, облаци пори
ятото щъркели, пристигнало тук.
В морето оглежда се слънчице палаво, ...

Тъмно е, звездите тихо шепнат,
разкрива се пред тях света;
тъмно е, луната плахо стене,
съзирайки убиец в нощта;
очите ù всевиждащи роптаят, ...

***
Казвам ти:
„Не ме е страх…” -
Ще се науча да плувам –
имам си добър учител… ...

Самостоятелен проект на Иван Иванов (Segmented).

Ръцете ми галеха мраморната плоча вече половин час. Бяха замръзнали, чувствах студ в цялото си тяло. Започнах да почиствам отново снимката, когато погледът ми се спря на фенера: до свещите в него имаше някаква хартия. Отворих, разгънах...
„Кирчо, мой скъпи Зайо, след толкова години още не мога да св ...

Глътка пролетен цвят ти дарявам,
бяла нежност, обляна в лъчи,
трепетен полъх, усмихнат отправям,
в полет птичи до теб да лети.
И обвивам в напъпили трели, ...

Промъкна се лукаво облакът,
след себе си затвори птиците.
Клони и гнезда самотни чакат,
взираш се - сълзят зениците.
В скута на нощта събраха ...

Имаше дни, когато те исках,
а тебе те нямаше вечно до мен.
Имаше дни, когато ти липсвах,
а аз бях до тебе, близо съвсем.
Имаше дни, когато те страдах ...

Нека хлапачка ме наричат,
дори и уличница дръзка,
че при теб отново идвам
да запазя старата ни връзка.
Нека бъда наивницата жалка, ...

Подарил ти бих небето
във лазурно мека синева
и прах звезден от което
бих постлал пред твоите крака.
И морето бих дарил ти ...

Погледна ли напред, няма никой,
погледна ли назад, няма никой,
погледна ли наляво, няма никой,
погледна ли надясно, няма никой.
Само земята е под мен ...

Балканът ниже своите куплети
Балканът ниже своите куплети,
със красота ни удивява,
там самодиви сторват нежни пируети
пред вечната му, непреклонна младост. ...

В тъгата на посърналия делник
аз пак вървя с дъгата под ръка.
Усмихвам се на уличките бедни,
макар и да навяват самота.
Отгоре гледа слънце медножълто, ...

Две жени
Две жени – две вселени,
наглед не толкова различни,
но колко тайни там са спотаени
зад думи и жестове привични... ...

Неугаснали спомени скитат
във отминали вече сезони
и подобно цунами помитат
невалидните земни закони.
На последния въглен искрите ...