Пази се, любов
Не унивай, любов, аз ще се върна,
не плачи и за мене недей да тъжиш,
недей, не проклинай, не ще ти отвърна,
до лудост дори по мен да крещиш. ...

Започнахме да се сбогуваме отдавна,
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...

Изборът
Тръпка и желание,
страх от разочорование.
Неизвестното ли да опиташ
или на сигурното да разчиташ. ...

И в теб ли любовта е стон,
във който плачат звуци от цигулка?
Сбогуване със светъл дом,
с догарящи във нищото светулки.
Не отговаряй, не сега. ...

Защо го обичаш, сърце,
сякаш е единствен на света?
Неговите лъжи те разделиха на две,
защо пазиш любовта?
Нима ще отречеш ти, ...

Ако бяхме някакви герои... (щяхме да се борим за любовта)
Ако се забавиш още две минути,
не знам ще мога ли да издържа,
да те гледам разплакана в очите...
и да не се опитам да те спра... ...

Сълзите ми са заради лука,
забравила съм болката от тебе,
изстрадах те, взех си поука
и нов в безкрайното море на мен гребе...
Той всеки ден открива истини, ...

Горчи отсъствието ти - сълза,
с която от години се сбогувам.
Боли несбъднатата мисъл за
това, че времето скръбта лекува.
И тази болка, свита на кравай, ...

Sometimes I see the pulse
numb I feel,
so unreal.
Blood on my lips I taste the heavy lead.
What can I find behind the mirror, ...

Велина беше най-лъчезарното дете, което някога хората бяха виждали в селото. Кротко и вечно усмихнато, то печелеше симпатиите на всички от пръв поглед, но щом разберяха за ”онова”, те се отдръпвах рязко настрани, сякаш беше прокажена. Тя имаше най-сините очи, които някога някой бе виждал. И едни так ...

Some Unholy War
If my man was fighting
Some unholy war
I would be behind him
Straight shook up beside him ...

Казват, че е време да порасна,
да не съм така припян и шумен,
че на седемнайсет не ми пасвало
да съм героично-неразумен.
Казват ми, че е безотговорно ...

Живеем да умрем един ден,
но искаме ли внезапната смърт?
Умираме ли за живота единствен,
или за това, че човек е станал дърт?
След смъртта започва ли нещо ново, ...

Пристан
Здравей, Утро!
Дванайсет е.
Сричам.
В очите ми твойте седемнайсет кокичета; ...

Защо нараняваме хората, които обичаме,
защо напразно в думи лъжовни и грешни се вричаме?
Защо привързаността бавно си отива,
а на нейно място омраза в душите се впива?
Защо жаждата за нежност и топлина я няма, ...

Не мога да рисувам.
Познавам един художник.
Не съм го срещала, не съм го виждала.
Но гласът му познавам,
и Душата. ...

Тя бе проектирана от звездите,
родена от слънце и плът.
Дълбоко в тунелите на очите й
Вселени танцуваха в кръг.
Тя носеше всеки цвят от дъгата - ...

Алиса се взираше в празната тетрадка, която направи свой дневник и не знаеше какво да напише. Всъщност събитията от последните месеци не й даваха мира и имаше нужда поне да ги запише, може би това ще ú напомня за реалността… Стана от леглото и с бавни стъпки приближи огледалото. Взря се в отражениет ...

Отвори сърцето си
В дните изпълнени с радост и в дните изпълнени с мъка,
не зная какво да сторя.
Дали ще съм щастлив днес или самотен утре,
всичко зависи от теб. ...

Стоиш срещу мен и ме гледаш безмълвен.
А аз нервно дрънкам безсмислени думи.
Така те желая. Целуни ме най-сетне!
И взриви всички химични процеси помежду ни!
Само в моята глава ли неприлични мисли се разхождат?! ...

За тебе бях
Ангел без крила
Животът потъмня
За теб загубих
Трепета свещен ...

Не спря да я мечтаеш. Не миряса.
Ръцете ти са станали на корени,
снагата ти е суха, като пясък,
а мислите ти още крият спомена
за нея - като зрънце бисер в мида, ...

Една стена със твойто име,
със снимки твои окачени...
Във нея блъскам и боли ме,
потича кръв от мойте вени.
Моралът твой във мен дълбоко ...

- Кажи ми... - каза Марк и обърна главата си към Беа. На красивото ù бледо лице се изписа очудване. Тя го погледна с въпросителен поглед и го остави да продължи.
- Наистина ли ме обичаш? - тези думи той изрече някак... неуверено, но не отмести поглед от любимата си. Няколко секундното мълчание накар ...

Далечност и безсилие.
Без въздух - болка за пореден път.
Предателство. Нозете ми тежат.
Изчерпване. Отдавна е така.
Отровена е моята същност. ...

Плисира бризът синята пола
на палава кокетка – морска утрин,
а блузата ù – пясъчна басма -
на шарени чадъри се размъква...
Косите ти са слъчеви треви ...

Не "хахо"! Сричката една е – хах!
Усмихвам се на тази проста дума!
Отдавна знак за безобиден смях,
тя струва над шестнулевата сума!
Защото смях, дори и през сълзи, ...

- Страх ме е за тебе, дядо.
- Няма страшно, не плаши се. Все, откак се помня, все на този ъгъл чакам - чакам внучката да се изучи, па старец мил да дойде, да види.
- Не ти ли става хладно, дядо, застудява, наметни се с нещо - ще настинеш.
- Няма, чедо, няма, аз кален съм… тука свикнал съм отдавна.
- ...

Утринно
Целувам ти бузата, утро...
(срамежливо, несресано, мудно,
прегладняло и мъничко будно,
със червено носле и подути очички, ...

Какво означава да си приятел,
на нещо хубаво да си деятел?
Да правиш всичко за някой,
а ти за него да си никой?
Това ли е значението на тази дума? ...

Не ме рисувай, щом дъждът
се стича бързо от очите
и цвят на есенни листа
откриват четките в боите.
Не ме рисувай, щом мъгла ...

Взех си сбогом таз година
аз със детската градина.
Професия за мен добра
предлагат всички у дома.
Според дядо – пианистка, ...