Колкото повече аз съм далеч от теб,
толковa повече те искам тук.
Колкото повече правя без твоята любов,
толковa повече те искам близо дo сeбe си.
Знам, че няма особен смисъл ...

Аз обичам един-единствен. Името му е Живот. Обичам го всеотдайно, нежно, лудо, екстремно... Той е прекрасен. Всеки човек обича - обича децата си, родителите си, половинката си, приятелите си... Това е Любов, но тя е възможна, защото го има Него – най-великото творение на майката Природа – Живот. Обл ...

когато чуя гласа ти
новоизлюпени мравки
по шията ми
плъзват
близват топла влага и ...

Към този нечовешки страшен хълм,
където триединно светят
страдание и вяра, и надежда…“
Йордан Кръчмаров
Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло. Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов. По едно време ...

Слънчев вятър
на моя Слънчев вятър
Слънчев вятър до мен долетя
от страната на копнежите и мечтите,
впрегнал пожари в страст светлина ...

За двете свине
В равни пловдивски ливади
срещат се две свинки млади
и едната поздравява:
- Здрасти, майна, где тъдява? ...

Продължавам, с ваше разрешение, историята...
Картината "Кафе в Монмартр" е дело на млад китайски художник - Haixia Liu.
Роден 1962 г в провинция Хубей - Китай, в семейство на артисти. Вероятно затова е такъв талант!
Б.
Разказ на Мария. ...

ОБЪРКАН
Ари
Стоях, неподвижно загледан в звездите, които ни заобикаляха и през замъгления ми поглед се въртеше един и същи кадър. Колкото и години да минаваха тук, на това необятно място не можех по никакъв начин да си простя. Не можеше да няма някаква, дори и минимална възможност, за да я спася. До ...

Побегналите ветрове
издраскват своите гърди
по върховете на ръжта.
Шумят като побъркан вълнолом.
Маслените багри на брезите ...

Тиха бяла река
прекосявам на пръсти,
скрита нейде тъга,
тегне в мрака разпръскващ.
Звезден прах разпилява ...

Познавам аз един чудак -
така наивен безобразно.
Сърцето му не знае как
да се гневи. И той отказва
да възприеме подлостта ...

Сънувах те, любов, сънувах те нощес!
Убий ме, през трупа ми тогава ти излез!
В съзнанието мое завинаги залостен,
оставил си гласа си да ме обсебва нощем.
Оставил си следите и болките ми стари. ...

НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ЖЕНА МИ
Като песен, запята отдавна
и още несвършила,
като свещица, току-що припламнала
в храма ми мръсен ...

Безформен,
безплоден,
рутинно изтръгнат –
насила, из корен;
бездомен, ...

Не ми е нужно само да ме съжаляват,
а просто някой истински да ме обича.
Това за мен е ценно
и си заслужава
и моето сърце към него се затича. ...

Слънчевите лъчи грейнаха над
родните градове и поля,
тихо и бавно се стопи снега,
зарадва се кокичето
и реши и то да се покаже над земята! ...

ПРОЛЕТ ИДЕ
Пролет пристига, пее капчука,
снегът си отива, ледът се пука.
Зимата вече да си отива.
Слънчице пече с веселост жива. ...

Ти си моята смокинка.
Ще те хапна ей сегинка.
Сочна, сладка и голяма,
ще те лапна без покана.
Ще те смуча цяла нощ. ...

Отвесно: "Сбогуване" -
при мен между две хапки,
при теб с обръщане от хълбок на хълбок
и по цигара, като пред бесене.
Водоравно: "Душа-пепелник"!

Вчера си рекух, дукат пържа кифтетъ,
да 'зема, та барем упърля кусатъ...
чи май напуследък съм толкус зайетъ-
дъ'н мязъм на гном у глъватъ!
Фризьоръ кугату ма метни ши клъцни ...

Мишленцето Муши живяло скрито в една бедна къщурка. Всяка вечер, когато всички си лягали, излизало и си събирало храна. Тихомълком, мишокът се промъквал във всяко кътче. Един ден обаче в къщата дошъл големият плъх Доби. Той се опитвал да прогони мишлето, за да си събира сам всичката храна.
- Мишок, ...

Започваме от края на началото –
изтръпнали все още от незнание,
когато ни е трудно да забравяме,
а няма за какво да си прощаваме.
Започваме от най-неудържимото, ...

"Системата"
Системата е гадна,
системата е зла,
системата погубва твоята душа!
Системата е мръсна ...

ВРЕМЕНА И МУТРИ
Шегувахме се двама със живота.
Шегата ни минаваше добре.
Но явно прекалил съм с майтапа,
тогава тръгнаха нещата зле. ...

Самотата... чувствам я сега...
по-силна от всякога...
О, колко е зла!
Все едно падаш в бездънна яма...
и да щеш, не мож избяга... ...

Тя свиреше парчето „На Елиз”.
Ръцете бели с вени тънки, сини
са още в мен като един реприз
след тридесет и повече години.
Не бях готов, не бях порасъл още. ...

Много, много отдавна, още преди началото на времето, когато ден и епоха били наричани с едничката дума йон, на света са появили дърветата. Те израствали бавно, вплели нозе в дълбините на земята и опрели красивите си корони в небето. Щом застудеело и завалявали първите есенни дъждове, дърветата се на ...

Имало едно време един крал, който имал три дъщери. Но те съвсем не били красиви, както в останалите приказки. Напротив! Били грозни и имали много недостатъци. Най-голямата била грозна като смъртта - с много остри черти и много пъпчива. Средната пък била толкова тлъста, че едвам се движела, а най-мал ...

Имаше един комар -
"Кръвожадния" наречен.
Беше той разбойник стар,
беше мафиот изпечен.
Все момци дебеловрати ...

Песента е написана по стихове на Иванко Маринов от книгата му "Болестта на куклите" 2003

Живот с диагноза
На Елена Нинова (Enena)
Нас Великден събра ни, сестричко!
Две души със една диагноза-
с общи Вчера и Днес-сеизмични, ...

В дълбока зима нежни ветрове напяват с ледена жестокост,
разкриват потъмняла гледка в процепи от липсващи листа,
напомнят на изгубения в безпощаден мраз за смърт оброка,
за избледняващата клетва, носеща със себе си тъма.
Изчезващият спомен ярко грее във ядрото на мъглата, ...

Сълза отрони тъжен ден
Сълза отрони тъжен ден,
отровен сок на листи ярки.
В цветя дъждът е бил роден,
но днес морят го мисли жарки. ...

Този път мечтата ù се сбъдна
така както видях я ден преди това
и повече получих даже
отколкото други пъти отредила бе съдбата
но несериозна беше моята любов ...

БЕЗ ТЕБ
Уж е самота,
а е безумно нежна...
Как светлините
оставаха след мен ...

Две сестри, сияещи във мрака,
само миг сребриста тишина...
Мисълта се плъзга все нататък,
лъч изгубен в лунна светлина.
Като ручей в тихите подмоли ...