Сънят ти стига до мен,
когато заспиш
и хиляди километра
да трябва да извърви.
И остава с мен през деня, ...

МЪЛЧАНИЕ (ТИШИНА)
Автор: Сафер Гърбич, Босна и Херцеговина
Отново
за него това не беше сън,
докато над бялата хартия ...

По някакви причини съдбоносни
кръвта ми е обагрена с мастило.
В живота може всичко да е просто,
но моят недописана е книга.
И в роля на лирично изключение, ...

Тихо е. Гората – цветна.
Всичките листа блестят.
Есен с кротка мимолетност
си събрала цвят до цвят.
Грее до златисто, рижо, ...

Отнесе ме дъждът –
не се съпротивлявах.
Мечтаех си за път
и жаден бях – за слава.
По сладката вода ...

Писмо до тъгата
На А.
Обичам дългите ни разговори нежни.
Водени сред дни на слънце и сред нощи снежни.
Говорихме и пишехме история любовна. ...

Северният град днес беше облян от топли слънчеви лъчи и много хора се разхождаха по улиците и в парковете. Дори морския бриз меко и гальовно облъхваше лицата им. Бащата и синът се движеха умерено бързо за днешната си туристическа обиколка, но първото им спиране беше в сградата на общината. Пред първ ...

ЧЕРТАТА НА ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ
Аз мога да надипля две по две,
драпериите сини на морето
дордето злата есен разкове
сандъка, в който къта ветровете. ...

Той влезе в малката, тясна стаичка, и тихо приседна до леглото. Не каза и дума, само леко погали момичето по главата, а сълзите станаха поточета.
Тежка и тъжна година, туберколозата все още не се лекуваше.
Навън удари камбана, веднъж-два пъти, а после-тишина.
Мария се опита да се усмихне, но бързо с ...

Всяка вечер мама ме завива,
нежно ме целува и казва:“Заспивай!“
- Но мамо, май нашия навик забрави?
Извинявай, така не сме се разбрали!
Не бързай, почети ми от книжката малко, ...

- Мамо, някой звъни!
- В банята съм, момчето ми... Пак ще дойдат.
- Аз ще отворя.
- Не, не може!
Като стана събори бялото бастунче, но то не му и трябваше. Знаеше всеки сантиметър от къщата. Всеки шкаф и всеки ъгъл. Всъщност никога не беше виждал и лъч светлина. Роди се сляп. Странното беше, че на о ...

в памет на Евтим Евтимов
За какво ли беше всичко това?
Нали пяхме и живяхме влюбено
с вярата на доказаните слова
и пихме на живота горчивото вино? ...

Болко моя, що режеш стомаха
и чернееш в зениците ядно,
пак загриза душата ми плаха,
не пожали плътта… Безпощадно
нокти впи в излинялата воля ...

Космическият звездолет изведнъж спря. Този транспортьор превозваше огромни количества космическа руда към Земята. Беше самоходен, но за всеки случай при авария на кораба спеше един човек. И сега неговата криогенна камера се отвори. От замръзнало-спящия човек се отдели ледена пара. Тя бързо се стопи ...

Сълзите от обич и болка за него
превръщат се в перли на наниз красив,
а усмивките, дето събират мечтите,
изпепеляват тъгата като сутрешен еликсир.
Друг си в очите ми вече, ...

Пак се изгубих сред есента
и съм сянка на листи отронени,
натежали от лятна тъга,
на земята покоя открили.
Но още нося лятото в мен ...

Щом почнах да хитрувам
Щом почнах да хитрувам,
Съдбата разгневих.
Уроците разбирам
със всеки нов ритник. ...

Лесничееви дела
Трезво в дните Лесничея е определил
Дела най-важни за себе си.
Те важат и за всеки човек друг.
Работата, която за обществото изпълнява. ...

Щатовете в медиите са пълни.
Търсят се журналисти…
хххх
Протестите на миньорите продължават. Което не вълнува медиите. Информациите зачезват, отиват все по-назад…
Че и навреме почна конфликтът в Израел… ...

Време имам - чета, уча все още. Щото учението е откровено егоистична работа. Научаваш, в теб е, ако някому обясниш и го обогатиш, пак твоите знания са си у теб…
Така че – цял живот да се учиш, има още и още територии за обземане. Пример – очертайте кръгче за знанията си. Останалата част от света око ...

Чезаре Павезе - Първият лъч на зората
Lo spiraglio dell'alba
respira con la tua bocca
in fondo alle vie vuote.
Luce grigia i tuoi occhi, ...

Защо са ми чуждите пътища,
очукани, кални и прашни,
светът стана странна мешавица
от клюки, закони и шашми.
Защо да клеча пред монитора, ...

Големите природни дадености
във всяко женско деколте
нашепват ни за мъжки радости,
щом озоват се в нашите ръце...
Добре запълненото клинче ...

Сбогом, мое море непокорно.
Изпрати ме с усмивка пенлива.
Отвори ми вратата спокойно,
за да срещна зората красива.
Не откривай вълни от позлата, ...

Беше тя на спирката до мен,
с очи- искри и устни -ален клен!
Вървях, подминах я и спрях.
От душата ми излезе само „Ах!”
И така по мъжки, напълно вцепенен, ...

Любовта е цветето, което
разцъфтява като роза в май,
любовта е романтика, морето,
кой отрича този земен рай!?
Любовта е тази чудна магия, ...

любов -
вселенна - необятна -
по̀ривна и непонятна -
мирозданието породила и благовестила

Отсечен,... взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи след жито.
Ръка протегнах - да галя, ...

Душата ранена търси покой,
скитаща се по пристани грешни.
Кой ще разбере този вътрешен вой
и притихне в страданията днешни…
Къде се загубиха усмивките ярки, ...

Тази вечер... Ще съм лош...
В леглото ти... Отново ще пристигна...
Искам да те любя... Да съм лош...
Нежното ти тяло, ще повдигна...
Желаеш ли ме вече... Тази нощ..? ...

" Обичай, момиче,обичай! -
нашепваше странният глас. -
Обичай живота себичен,
обичай го с цялата страст.
Посрещай кервана на дните ...

Скитникът арменец 31
Зодия “Стрелец” са известни като любители на пътешествията и авантюрите. Е, не всички, а само тези които са “животински” тип.
Зодиакалният знак на “Стрелеца” е кентавър, т.е тяло на кон и глава на човек. Това обуславя и характера на “стрелеца”. Те са два вида, които се различава ...

ВЪПЛЪЩЕНИЕТО НА ЖИВОТА
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
Когато престане отзвукът
и трептенето утихне,
слез долу! ...

People say " Once you visit that country, you will fall in love". I did not believe that...until that day...
I was there.
Such a place, full of magic in the air...
Like a breathing creature,
It touches you, ...

Това е истинска история, инспирирана от разказа на Генек 'Светът на Изкуствения разум '
Висях си на едно дърво и си похапвах банани. Тихо, спокойно. Слънцето все още обливаше Земята със животворните си лъчи, там, долу безсмислено щъкаха работниците в неуморен ритъм. В миг осъзнах, че бананите около ...