В Ъ Р Т Е Л Е Ж К А
Царичина, Ванга, Елисавета Логинова,
Лонгин от Голгота, а на кръста прикования Господ –
въртележка многовековна, сбрана в едно мигване
във Вселена Безкрайна, пращяща от Мощност... ...

ПЕЧАЛНИ, СВЕТЛИ И ДОБРИ
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...

Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи,
ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?
В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...
Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?
И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото ...

Животът
Животът е любов
в безкрайна смърт;
откопчиш ли се,
връщат те вълните ...

Страшната жега принуди Ивелин да се скрие на сянка в подлеза. Според табелата на спирката автобусът, който той трябваше да хване, щеше да пристигне след 17 минути, така че имаше предостатъчно време за купуване на вода и нещо за хапване.
Той припряно развъртя капачката на бутилката и започна да лочи. ...

Все същото си, мое море-
примамливо нежно, могъщо сурово,
но вече аз не съм онова дете,
ще ме познаеш ли, щом срещнем се отново?
Все тъй вълните ти са синя свила- ...

В каква лакомия пословична
е потънал човешкия род!
Обвинява животни - в чудовища,
а душата си храни със зло...
И пирува, вторачил се в чашата, ...

САМОТНОТО СЪРЦЕ НЕ Е СЪРЦЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Дълга е нощта – край няма, а вятърът сви
гнездо в мене и уби всичките ми нежности.
Сърце мое, където и да се докосна до здравословните си мисли, ...

Нарамил слънцето на загоряло рамо,
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...

УТРО ВЪВ ВАРНА
... а варненският ден започва в пет,
поне за мен – на пейката позната –
с парче сапун и ножчето „Gillette”
клошарите се бръснат на чешмата, ...

Колко пъти
Колко пъти се влюбвах във тебе –
във очите ти с цвят на сапфир?
Заблестели във синьото време
и донесли в душата ми мир. ...

Топлината се бори с птичия смях.
Тишината неистово пари.
Аз под сянката знойна за минута се спрях-
предложих им преговаряне...
Борбата си беше жестока война. ...

Лятото с морето свири,
изгревът оставя дири–
розови и после златни
в нежна лятна необятност.
Търся те и те намирам, ...

Ежедневки 98
1. Маскирах се, като най-потентния мъж на земята... и не се промених...
2. Избягах си от късмета... но всъщност стана обратното...
3. Поставям си високи цели... а после ги заобикалям...
4. Обраха ме за пореден път... но вече нямаше, какво да ми вземат... ...

Пожар в сърцето ми вилнее,
душата моя пламъци разпалва,
като дървета в огнено фиаско,
догарят дните в това горещо лято.
Горещо е, но не защото е топло, ...

мисълта се гмурка;
слънцето е прикрепено
за небето

Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...

Дали ще трае цяла вечност аз не знам и
кой знае всъщност колко трае вечността?
Но любовта е стара скитница и мами,
звезда че съм. И пак ме кара да блестя.
С лъчите изковавам нежни, златни рими ...

Трепет, страст, въздишка и... небе,
поглед вперен в танца на светулки.
Допир, топлина, едно сърце,
в ритъм виртуозен на цигулки.
Две тела пулсиращи в едно ...

Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...

Рано ми е
да те обичам огнена
и вятърно категорична,
в рехава шума заровила
луди котета до ушите, ...

Любими, разкажи ми за снощи!
Беше ли нежен, в обичта разтопен?
Чувстваш ли нейния дъх по челото си още
и поглеждаш ли в спомена развълнуван, смутен?
Разкажи за очите й и косите не мои, ...

Кога ли ще се съмне?
Нощта е мъртво тиха,
студено неприветлива,
и слепи са браздите на синята луна.
Градът в заблуда спи, ...

Колко е тихо. Колко са тихи
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...

Един удря и му прощават,
друг подава ръка, която забравят.
Бутат, блъскат и крещят,
такива на опашки трудно се редят.
Постоянно те обсъждат за външния вид, ...

Бях млад и твърдокрак. Час по час, междучасие по междучасие си абонирах по някое момиче. Минавах за симпатитно момче, те ме поглаждаха прелъстно и ми се усмихваха загадашно. Особено спомням си не една, която се показваше Мара и с която се награбарвахме рано или непрекъснато. Тя се зае да ме програмо ...

В последните дни се наблюдава едно маниакално-шизофренично фиксиране върху поста на вътрешния министър. Като че ли вчера беше,
когато множество огромни пожари и взривове обхванаха страната. Тогава човекът на тази длъжност, а именно МВР-министърът Калин Стоянов бе на първа линия, денонощно, докато по ...

СОФИЙСКА ВЕЧЕР, КОТКА И ВРАБЧЕ
... това не беше просто котарак,
направо бе убиец безпощаден! –
след скока му в убийствения мрак
врабчето кротко Богу дух предаде, ...

Имам един черен куфар, който разнасям навсякъде с мен.
Наричам го "Ами ако."
Все вадя нещо от него и разказвам.
Ами ако ти бях казала.
Ами ако бяхме се обичали. ...

Двете с жената се вторачиха в екрана, очаквайки мигащите цифрички на везната, който се появиха след секунди. Мила вдигна поглед:
- Пет килограма, дължите 15 лв.
Жената и подаде парите, благодари за торбичката, която пък Мила и подаде, пожела и приятен ден и си тръгна.
- Благодаря! – усмихна се Мила ...

Седиш сам и ме наблюдаваш
излизам и не мисля
за теб.
Дори не знам за твоята
любов ...

Лятото разпери
слънчеви ръце,
морска шир намери
с розово лице,
а под него синьо ...

Щом се свърши въздуха в мене,
някой тъжно ще пита - кога?
А въпросът през цялото време
бе - защо съм живял досега?
И какво на света съм донесъл? ...

Н Е О Г Р А Н И Ч Е Н И В Ъ З М О Ж Н О С Т И
Твърдата,несъмнена Вяра във чудесата
ги дарява с виталност за реална възможност,
но,за да влезеш с размах на Господ в играта,
трябва да преодолееш редица от сложности. ...

Когато утрото нощта събуди...
Когато вярата намери път...
когато любовта ти се усмихне,
повярвай, не си самотен в този Свят.
Когато слънцето изгрее ...