Мисля си за теб,
за сладкият ти аромат.
Как попиваш във душата ми навред,
как със теб, съм пак хлапак!...
Безнадеждно влюбен, замечтан, ...

Към теб обръщам се аз за пореден път,
а дали ще да е и последен?
Не знам дори самата аз.
Поредна вечер, поредна нощ,
тихо приседнала над листите бяла хартия, ...

Всеки път когато споменаваш
НЕЯ
преглъщам тъгата си
заедно с няколко глътки студено вино на вечеря.
Всеки път, когато ми разказваш как си я прегръщал ...

Дарбата - да се обича -
от Твореца произтича
и вселенно се вгнездява,
и Любов да Ѐ! - Вменява!...
Дарбата - да се обича - ...

Скитникът арменец 49
Стара Варна през погледа на един стар софиянец.
Посвещавам този разказ на едно изключително симпатично семейство варненци, Таня и Бисер Михайлови, и техните синове Виктор и Александър.
Топла лятна нощ през Юли 1953 година. Тъмно синьо небе обсипано с милиони звезди и луна окъпан ...

Колкото и да е непонятно,
животът гони своя цел
да трупа спомени стократно,
през вековете сам поел.
От малко зрънце под земята ...

Помня адреса
и тротоара,
люлката и едно такси.
До депресия
ме докара. ...

Вървят си люде, из снегa,
един потегли - други спрат.
Вървят и зарад път,
потръпва топъл им дъхът.
Вървят си люде, из снега, ...

ИЗГУБЕНИЯТ ВЕК
След всяка буря да възкръсвам
понякога е много трудно.
Едва-едва стоя на пръсти
и има риск да се катурна – ...

не съм психолог
Родна кифла се залюби,
с украинец този път!
Вкус и мирис тя загуби,
куцаше й и умът! ...

Не беше лято. Като се замисля... и есен не беше... пролетта не бе дошла... а... зимата.
Да... може би е било зима. Все пак ми беше студено... и горещо... и тъжно и... имаше дървета, и цветя, и трева, и кладенец в росата.
А облаците бяха бели, невзрачни, красиви, пухкави, черни, буреносни и...
А живо ...

ИЗПРАЩАНЕ НА ЕСЕННИЯ ПРИПЕК
... листопадът тихо си окапа, вехнат – голи, старите липи,
котаракът кротко ближе лапа, търка си очите – пак ще спи,
в двора две прегърбени смокини свеждат се над припека златист,
вятърът подкара Бокерини, сетне метна Шуман, Григ и Лист, ...

Дядо Коледа, нощес се сетих,
че трябва малко да те улесня.
Ти знаеш колко съм коректна,
за спънки няколко да те предупредя.
He чакам да се спуснеш през комина. ...

За да няма скука, зимата
поразкърши микроклимата
и нахлу със шум и трясък.
Абе, с пълният си блясък!
Поваля обилен сняг, ...

Об(л)ичайте се денем и нощем.
Об(л)ичайте се вътре и вън.
Об(л)ичайте се, може и още!
Об(л)ичайте се като на сън.
Студеният вятър погали косите ѝ, ...

Глава седма – за разните бандити, дето ходят по къщята
Ей така – думам си туй-онуй, фантазирам си и съм стигнал до дома. А наоколо вече мръква. И стомахът напомня, че съм още човек. Поради което се прибирам и сядам уморено в кухничката.
После се отпускам за нормална почивка. Но не би!
На вратата се ...

Благодаря ти за подкрепата, Любима,
във този тъй непоносим период.
Благодаря ти, че до мен те има
и си опората ми в грозния живот,
във който за пореден път видях, ...

Коментар написан от мене вчера ме подсети за една стара история, която бях забравила. Мой приятел периодично решаваше, че ще бъде фермер. То не бяха нутрии, копринени буби, пилета... Големи планове, подкрепени с изчисления и чертежи, които обсъждахме по цели нощи и реализация клоняща към -1. В описв ...

Беше време, когато живеехме
без да бройм часовете, дните , годините
Беше време, когато
дните, сезоните и годините
ни се струваха дълги! ...

На чомп е колелото, а на ток
обувката – искри изпуска.
А подът на колата е висок –
през нива неожъната препуска.
Защо прелита на зигзаг ...

Танцува по струните лък на цигулка:
Табун от коне, препускащ в поляна.
Детски смях бурен и скърцаща люлка.
Любовни сълзи - поредна измама.
Полет при вятър на есенни листи. ...

Аз те измислих,
дори те сънувах,
и някак наивно
за тебе бленувах.
Не бързах, не търсех, ...

Аз пред тебе коленича
Българска земя прекрасна,
В теб и в себе си се вричам:
Горд със тебе да израсна...
Да пребъде твоят корен, ...

Аз ще те обичам и с бодлите,
ей такава - истинска и нежна.
Аз ще те обичам и с бодлите,
защото ти си моята надежда.
Защото ти обичам аромата, ...

И какво като нощта е блудница?
Нали има светулки в косите!
Нали прегръща щастливо звездите
и говори с Луната?
И какво като нощта е блудница? ...

Спомням си, че като дете в предучилищна възраст моята баба /по майчина линия/ започна да ме ограмотява в областта на числата. Научи ме какво означават неща като най-голям общ делител и най-малко общо кратно на две числа и как да ги намирам. Научи ме също да събирам дроби, привеждайки ги към общ знам ...

Любовта не може да се скрие,
не може и да се отрече.
Но тихо, много тихо нашепва тя,
и може да бъде толкова тиха.
Тази любов, която от клетката ...

Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...

Когато огънят на спомена те топли,
със съчки от най-силните мечти,
а пухкавият сняг на Истините
над сивите илюзии вали...
Когато се усмихваш на съдбата, ...

Тишина... най-тъмната материя.
Навява страх, студ, самота...
тъмнина, борба за оцеляване.
Като камбана в мрака тя звъни.
Огън, пламък, тишина... ...

Не знаеш колко силно те желая
и как се взирам в сивата тълпа
дано сред всички тях да те позная,
повлечена от тъмната вълна!
Очите ти останаха в душата, ...

Докато не подмениш старите изгнили дъски в живота си, то той ще скърца.

Музика и текст: Александър Кузнецов
Аранжимент : Б. Иванов
Български текст и изпълнение: Геновева Цандева
Това е песен , която беше един своебразен подарък за автора на песента , за неговия рожден ден. Мисля , че стана добър подарък.

МАЛКО ДЪРВЕНО ЧОВЕЧЕ
... когато бях младоче голобрадо и цял ден светли песнички ви пях,
не мислех че ще бъда вехто дядо, на Седма пейка станало за смях,
и че край мен девойките напролет ще отминават като край дърво,
не приютило птиците след полет, разлистено! – Бог знае за какво, ...

Днес нямам за даване,
и за вземане нямам…
Дадох всичко –
до смърт заболя…
И снегът ме разбра, ...

Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...