За напускането ми най-съжаляваха първолаците. И, може би, някои други…
Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите з ...

Когато се оказах на това място (Откровения), ме обзе чувството че вече съм изживял това някога. Сега след десетина дена си спомних: Като ученици и войници издавахме ръкописен вестник. Същите стихчета и картинки! Броевете пътуваха с обикновен пощенски плик, леко издут. Издава се по ред, ту от Добрич, ...

Гуидо Каталано - Всичко е грешно
Tutto sbagliato
E fu così che ci trovammo
nel posto sbagliato
al momento giusto ...

Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години, ...

Есенно ветрило
с грейнали листа.
Време капе мило
слънце в утринта.
Топло е и ведро ...

Същите улици, същият град
и ние – все същите, и все пак напълно различни хора.
Вървим под надвисващата есен,
закъсняла есен (майната ѝ).
Заблудена есен – все едно листата ѝ няма да окапят (а нямам търпение!) ...

Познавам любовта.
Тя крие живи въглени в очите.
Лек полъх вътре в теб
от пеперудени крила
и лумва пламъкът опустошителен - ...

Като сиви нощни птици
облаци крила размятат,
сенки призрачни повличат
и връхлитат на луната.
А луната им прощава. ...

Очите на баба Илина се взираха в далечината. Болката се бе скрила вътре, а съмнението сви гнездо в нараненото ѝ сърце. Страхуваше се от тъмнината. Там в сенките, скрит стоеше образът на момчето от бунара. Той се спотайваше в най-тъмната нощ. Нейният час настъпваше и тя знаеше, че щеше да я чака отвъ ...

Обичаш ли я..? Я кажи...
Извикай..! Изкрещи го сред тълпата...
На Нея... И на всички покажи...
Че Тя за теб, е всичко... И Душата..!
Обичам те..! Извикай..! Изведнъж... ...

Къде отиваш, когато затвориш очи,
кой на твоите мигли заспива,
и броиш ли уморена мечти,
на крилата на нощните птици?
Къде отиваш, когато усмихнат съня, ...

дъщеря ми
обикаля света
проговаря езиците му
изучава културите
дете на християнка и мюсюлманин ...

***
С леки стъпки
по тревата отива
си пролетта... Май.
*** ...

И ето отново съм щастлива.
Там се чувствам жива.
Как го постигате това не знам?
Всеки път искам да съм там!
Най хубавото време е прекарано с вас! ...

Ангел седна под върбата и свали торбата от рамото си. Взе ножчето си и задялка едно дърво, което намери в краката си. Хвърляше скришом по едно око на Кина, която приседна на един камък вдясно от него. А тя сплиташе тъмната си коса на две дебели плитки. Капки вода се стичаха по дрехите й и тя ги изтр ...

Нобелов лауреат превърнал детектор на лъжата в измерител на злодейска наклонност. ООН номерирала анонимен списък за морална чистка чрез автоматична евтаназия.
Заизчезвали псевдоелити, кримита и т н; животът забързал към едемски. Останали само невръстни; в детска градина назубрили маснекултура.
Сега ...

ТРИ МИНУТИ
Стана късно и смрачи.
Тишината се разлива.
Трябваше ли да мълчиш,
че от утре си отиваш? ...

БАЛАДА ЗА ТЪРПЕЛИВАТА КАПКА
... най-търпеливата в света, блестяща, малка, упорита,
с каква изящна простота! – дълбае капката в гранита,
а той е страшно търпелив – и като жаден я преглъща,
но капката спотайва взрив във своята дълбока същност, ...

Една жена не яла гъби.
Съпругът, бесен от това,
изчупил всичките и зъби
да изяде поне една.
Житейска някаква идилия ...

Ветрецът носи група празни думи –
разхвъляни , съблечени , неподредени ...
А аз ги сещам - като вражески куршуми -
да фабрикуват отговор у мене ...
Луната шепне мисли изстудени ...

не казвам
за гравитацията,
за подводните камъни.
Нямам повод
да плача ...

На две сърцето
в мене счупих,
да ти дам на теб парче.
Свалих небето,
слънце купих, ...

Глава 46
Мрачни тъмни облаци скриваха звездите и луната над Онгалград. Дъждът още не беше завалял, но студения северен вятър подсказваше за него. Цялата холоранска армия стоеше пред стените на Онгалград. Всички те очакваха тази вечер да влязат и да плячкосат столицата на Белгар. Император Кърт Дерин ...

Д И Р Е К Т И В И
Книга втора,глава четвърта,
от двайсет и шести до трийсет и първи куплет,
нещата казани са така,
като подредбата във букет. ...

Искаш да се върнеш,
след туй, което стори !?
Пак да ме прегърнеш,
"не можеш ти без мен!".
А защо да те приемам?! ...

Във събота си купих на промоция
кутия със един презерватив.
Надявах се да имам с него опция:
с девойката на моите мечти!
Аз седнах с нея под едни тополи, ...

Вихри в модерна лирика:
Трансджендърът Радой
избира –
днес тя или той…
хххх ...

СОЛ В ГЪРЛОТО
От простичкия факт до артефакта
се вие път, но той не ми тежи.
Живея, пъхнал пръсти във контакта! –
горя на късо само пред лъжи. ...

Пуйетеси, пуйетеси,
чета ви стихчетата секси
и питам са Дали в реало
ги сбъдвате с горещо тяло?...
Дали там редите куплети, ...

Не се научих да броя до десет и
сутрешното си кафе през зъби
да прецеждам, тъй както не се научих
да се кланям на хора, по-големи от дете.
Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб ...

Как искам да докосваш с длан косите ми,
да те целувам и обичам до насита,
да не усещаш как минават дните ти
и времето, което бърза и отлита.
Как искам да обичаш мене само, ...

Сън
Сънят не е просто спането, което ние знаем.
Сънят е пътуване специално.
За буден мисли се човек.
А той - с някаква от съзнанието част си спи. ...

Недей да редиш думи закъснели,
на място те не падат
и с времето са страшно умалели!
Душата беше гладна,
жадуваше някога за тях, ...

Стоя и гледам синьото небе,
мисля и си казвам "бре".
Всичко приключи
И пак за себе си помисли.
Докога така? ...

Сами в леглата...
Скрити чувства... След дълбоки рани...
Жена и Мъж... Прикрили суета...
Но Душата им... С какво се храни..?
След като ѝ липсва... Любовта..! ...

Бил райски матриархат:
тя е човек, той е човек;
две личности, поотделно
равностойностни на трета,
са равностойностни помежду си. ...

Сънят ти стига до мен,
когато заспиш
и хиляди километра
да трябва да извърви.
И остава с мен през деня, ...