Излезе от стаята, затвори вратата и седна на стола в кухнята. Пушеше ѝ се, а навън беше много студено. Беше си казала да не пуши вътре в дома си, но този път не го направи- вместо да излезе на скована от студ тераса, тя запали, седнала на стола.
Дръпна веднъж и докато димът излизаше от устата и нозд ...

Забравил за света отвън,
стоя пред твоите картини,
събрали сила и живот,
в простите си, грубовати форми.
С дълбани багри, жлеб по жлеб, ...

Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее? ...

Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...

Опитах се..! Със този Свят да свикна...
Да бъда част... Да го разбирам...
Но, как със тази злоба да привикна..?
Лицемерно да се смея... Да позирам...
Опитах се..! Душата да подтикна... ...

Пътища
Има пътища отворени.
Затворени също - известни.
Незримо затворени, магически.
Има и пътища незнайни. ...

Окуцяват надеждите, заедно с мен остаряват
и не чаткат с копитата в дните ми луди мечти.
Пак забързани изгреви златни къдрици развяват,
но е тънък градежът на новото, свършил почти
Залюлял ме е скутът на спомен – в душата отронен – ...

Вероятно може да е истина,
че зная те от два живота време.
Не вярвам в този да съм те измислял,
досущ такава, като мене.
Понеже все така ми се налагаше - ...

16 април 1925 година 5:00 часа сутринта.
Във високопланинското селце, в което живееше Койчо вечерите бяха още много студени. Комина на къщата им пушеше докато баща му хранеше животните в утринния мрак.
- Койчо ставай, трябва да тръгваме. – малкия Койчо се опъна и се обърна на другата страна. Но майк ...

Франко Арминио - Първият път
La prima volta non fu quando ci spogliammo
ma qualche giorno prima,
mentre parlavi sotto un albero.
Sentivo zona lontane del mio corpo ...

ПОЕЗИЯТА – МОЯ БУДНА КОМА
... небето тътри плочи теракот
и сякаш мачка залеза с фадрома –
и аз – нали съм пълен идиот,
ще поседя в дъжда на вълнолома, ...

Цяла съм и съм разпиляна,
като стъкло режа бързо, неусетно.
Заболява, но за миг минава,
Ала белегът остава до последно.
Понасям се с вятъра и той ме носи, ...

- Ало, Ив...
- Моля?
- Иво, Иво търся!
- Грешка имате, нито Иво, нито Ива има;
- Може ли Иво да се обади? ...

злото обѝчай -
в добро превърнѝ го и
сетне сбъднѝ го

Бог вдигна разтревожено глава.
- Какво става? Какъв е тоя шум? Тук е Рай, а не АД…
В краката му кацна малко ангелче, прикрепвано от мощен серафим…
- Боже мой, що…
- Казвай! – строго нареди Той и по бляскавото Му лице премина мрачна сянка. ...

КОКТЕЙЛ ЗА БЕДНЯЦИ
... живея между не и да,
между тоягата и моркова,
и моят вик за свобода
е гръм от тапата ви коркова. ...

Изгърбил се е този свят от грехове,
но още трупа, все не му достигат.
Хранилка е за гладни бесове,
които ресторант във нас намират.
Трапезата е пищна, доста кървава, ...

--Мила,навярно имаше предвид Джулия Робъртс,между другото вметна Никола.
--А аз какво казах?Боже, колко съм разсеяна!--изчурулика дъщерята.
Симеон стоеше като истукан и не знаеше къде да дене ръцете си.
Когато птицата на любовта загнезди в душата на човека,тя отнема, но и дава нов простор на мечтите ...

От магазина взех салам
и сирене на килограм.
Блуждае мисъл безусловна-
дали храна са здравословна?
Във ,,Била"-та ракия купих. ...

***
Той е бавен – охлюв същ,
ала къщичка си няма.
Рови, сбира гъбки в дъжд,
а е без торба на рамо. ...

А Л Т Е Р Н А Т И В А
На времето имаше звънци по входовете на блоковете,
днес звъним от джобните си компютри
и всички бяха онлайн,демек работеха,
а сега с един случай право в джаза ще ви набутам. ...

Отдавна чувствата във мен умряха,
пустиня е и моето сърце.
Като пясък те се разпиляха
от вятъра във бурното море!
Обичах те! Сгреших ли аз, не зная! ...

Трудни времена ни чакат,
дни на болка, страх и гняв!
Катаклизми и зарази ще ни стряскат,
ще искат още да се разделим!
И почнали са ни от рано - ...

Мълчиш, гледаш мен, светът ти приказка без край, загубих си ума
същият клоун и рицар в едни одежди и различни сюжети, рядко сериозни с теб
ароматът ти докато спях в косите ти - красавица в прегръдките на звяра, неустоими сме един за друг
ще ме преследва вечно от следващото падащо листо на розата чер ...

ФОНТАН
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Днес имаше фонтан от думи,
желание, зрение и топъл дъх
в галерията на ,,Борис Смоя‘‘... ...

Заспала съм,
в прегръдките ти
и сто години
да не се събудя…
и хиляда да са, ...

В завоите на вятъра оставам -
главница на едно безсмъртно ехо.
Душата си на ситно разпилявам.
Разделям се с последната утеха.
Защото кой съм аз - кому съм нужен? ...

САМ В ЛИТЕРАТУРНАТА МЪГЛА
… моите побратими по рими спряха във Фейсбук да ме четат –
литнаха с Вълшебните килими някъде – към по-добрия свят,
сигурно си имат много грижи в своя ямб, в дактил или хорей,
и ръката спря да им се движи, че да драснат тихичко Здравей! ...

Слушаме лъжите всеки ден -
че политици за народа милеят!
Мълчи си той сляп, заблуден,
а те на неговия гръб живеят!
Толкоз ли ни е прост народът, ...

Част 5
„Ние сме в „Края“, наслади му се...“ – в съня му каза момичето и потъна в светлината от отворената врата. Кольо извика и сънено се надигна рязко. Вече беше привечер, слънцето залязваше и небето над него бе оранжево. Той не се наслади на залеза видя срещу него надписа WC, който светеше в зелен ...