Тя поетесата е роза по душа
умее да ухае в тъмнината
и често вижда в тръните - цветя,
но случва се боде и тя самата.
Тя поетесата е котка по душа ...

Бялото на очите на доктора беше толкова бяло и така просветваше в полумрака на кабинета му, че чак му завидях. Втория път – когато отидох на контролен преглед. Първия път бях така ошашавена от непрекъснатата болка и разните жълтеникави секрети, които се лееха като водопади от зрителните ми органи, ч ...

Дали защото свикнала съм есента
да идва с рокля във любимия ми цвят,
или защото като мен, тя просто е... жена,
ненатъгувала се по отминалото лято,
обичам съвършенството ѝ, мъдростта, ...

Част 4
Въпросите станаха с още един повече, когато излезе от тоалетната и в прозрачната стая имаше прозрачна маса, прозрачен стол, а на масата бяха подредени прибори, посуда и обяд. Погледна часовника на ръката си показваше 12:30. Определено бе време за обяд. От напрежение бе забравил, че даже не е ...

Най-прелестното нещо е да видиш, как мечтае дете. Сякаш се отваря врата между земята и безкрая.
Вече пети ден бягаше от дома и заставаше пред афиша. Стоеше и си представяше чудеса. Магът с искрящи очи я докосваше със своята пръчица и всичките и желания се изпълняваха.
Счупи касичката си и успя да съ ...

Паметта не винаги буди съвестта. По-скоро тя се срамува, когато съвестта я буди в нетърсени мигове. Паметта винаги носи обремененото време на миналото и прави отчаяни опити да се спаси в новото си ежедневие.
След като срещна Юлия Лаврака изстрада в безсъние няколко нощи и реши да потърси "копието на ...

Сега и тук, и за сефте,
прияде ми се днес кюфте.
За кръвното си пия хапче,
но искам и едно кебапче.
Ще седна в кухнята на стола ...

Нощта идва често.
Съблича светлата си дреха…
Наобикаля двора, дърветата, къщата.
Нощта ми разрешава да я гледам.
Съблича светлата си дреха ...

Ще рукне радост
от зенѝци, няма ли
в речта чуждѝци!...

мамо — изясни
се в час по смятане — че
любовта една
самонарастваща е
плюсова величина

множат ли се
успешните
животи -
завижда се
на бързи ...

(На тези преди мен)
Родих се преди доста години,
оттогава смело по земята вървя.
Всеки ден сякаш стъпвам по мини,
падам и ставам, но готов да летя! ...

Не искам вече да чакам..!
Усещам... Настъпва умора...
Във времето все да протакам...
Да срещна любимите хора..!
Да чакам... Това ме убива... ...

Скитникът арменец 22
След нощната разходка из лабиринтите на генуазкото пристанище. След срещите с пирати, боцмани, юнги и “нощни красавици” от Европа и Южна Америка, ми се иска малко да успокоим обстановката, с една приятна разходка по Атлантическото крайбрежие на Кралство Мароко.
Месец март е топъ ...

От дупката изпълзяха двама копачи. Отръскаха пръстта, надигнаха кофата с вода едва изчаквайки се, сетне се отпуснаха на земята.
- Шефе, няма – рече единият – Няма и няма…
Другият само кимна и извади смачкания пакет с цигари. Засмука яростно, сетне прехвърли останалата половинка – почти само фас, на ...

Да заблуждаваш част от народа,
е било и сега е възможно,
за период кратък и собствена сгода
да се излъже народа изцяло пак може.
Но аз не зная чудо такова, ...

Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!...
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо, и си пленяваща хитрица!...
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси ...

Второто значение
Значение второ има всичко.
В игрална зала влизаш ти.
Играеш.
Там, ил наблизо има хора. ...

"Журналист ще е кандидатът за кмет,
изборът ми винаги е много подходящ!
В подбора на кадрите си нямам късмет,
надминах себе си, нищо, че народът е спящ!"

Време без време
Век след век
Един различен свят
Свят на бохеми
Бохеми от любов ...

ТАЙНА ВЕЧЕРЯ ЗА ДВАМА
... моля те, пръжни ми две кюфтета, искам да вечеряме със теб,
нека вятър в „Младост-4” шета, мракът вън да стелва черен креп,
да летят последните таксита, подир тях патрулка да пищи,
с тия две кюфтенца до насита да си хапнем – само аз и ти! – ...

Разбих я, на парченца я разбих,
химерата за общите ни друми.
Не се побра животът в моя стих,
все не намерих правилните думи.
Все лудата и смелата аз бях ...

ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад, ...

През лятото на мойта младост
на село с дядо и със баба,
във дни на несконечна радост
открих магията на хляба.
Пекар бе дядо – симидчия, ...

ГОЛЯМОТО СТОЛИЧНО МЕТЕНЕ
Понеже все работя за „Мерси!” –
и цял ден бачкам като ненормален,
и нямах никви кинти за такси,
пък и за две-три бирички сабален, ...

Вдигна ме синът. От хубавия диван. И ме командирова до София. На път тръгваха той и внучетата. Да ги разходи, да им покаже туй-онуй. Защото са видели само Краков, Варшава, Мадрид и други малки градове.
Аз –като гид. Макар че трудно виждам и съм живял в сторлицата преди половин век точно.
Е, отскачал ...

Та, както споменах, експедицията беше двудневна. Ден, нощ, втори ден. Тоест – някъде трябваше да се спи, защото децата са още неопитни и няма как да издържат нощта в някой бар. Пък и аз отдавна съм излязъл от форма, а синът се бои от жена си.
Затова предварително синът направил резервация. Някъде си ...

Една пчела след изгрева жужи,
загледана в мастилницата на небето
и тромавото облаче ръмжи
къщурчица самотна сред полето.
Бездомен споменът се рее пак ...