За завистта,
ненавистта,
презрението,
ревността,
омразата ...

Пресъхна изворът!
Умря дървото
край бреговете му от сушата.
Разби се с трясък
тишината. ...

НЕ СЕ ВЛЮБВАЙ В САТЪР
С много любов на В. и на всички несемейни жени на Христова възраст, които ще се разпознаят.
Той е хубав сатър! Тежък, остър и лъскав.
Екстра качество. Здрава направа.
За минути превръща прасето във мръвки, ...

Надежда ли търсите? Надежда за всички.
Ето, вземете. Подарявам ви моята.
Имам и спомени, чувства, копнежи.
Вземете ги, моля. Подарявам на всеки.
Дано да ви радват. На мен не ми служат. ...

Знойно утро
по гребена на петела
червеното даже изсъхва
* * *
Пробвам водата на вкус ...

Не ме буди! Със теб съм само в сънищата паяжинни
и само там, ръцете ни откриват се през виолетов мрак,
и само там във дрезгаво мълчание извайваме
със жадни погледи един потръпващ свят.
Не ме буди! Сълзите ми са слепи, куци вече ...

Дърветата протягат клони
и просят милостиня.
Безцелно вятърът подгони
една въздишка синя.
Следобедът танцува леко ...

И ето я, принцесата на лешоядите,
запалила анемични искри,
на усещания полуприпаднали,
на безизразни, разголени очи.
И ето я, княгинята на нищото, ...

Милиарди самотни сърца
всяка вечер нещастни заспиват.
Те сънуват красиви слънца
и за щастие вечно бленуват.
Преживяват трагични раздели ...

Една кратка любов - между Изгрев и Залез,
цяла вечност, сбрана във ден...
Бърза слънцето, зад върховете преваля,
и прилича на ягода червена...
Идва здрач, мека есенна вечер припада, ...

Спомням си, като бяхме връх,
връх от чувства, от емоции,
стих последен,
куплет пръв,
аз за тебе - врата, ...

Любовта
Докосваш ме, а твойта ласка нежна
дълбоко се пропива във плътта,
че аз очи отварям
и не вярвам – това ли е реално любовта?! ...

СБОГУВАНЕ
Сянка на жена грее над отвесната скала.
С бяла кърпа за сбогом след моряка маха.
Държи сякаш чайка с пречупени крила.
Мечти и спомени - останаха без стряха.

Луната сърп ще бъде, ще е жътва,
нощеска житните поля ще са мегданът,
на който своя ръченик да хвърлиш,
отдавна мина времето за жалене.
Ела, невесто, аз притихвам... ...

Нa тръгване поглеждам те. Не съмнах.
Забравих пак в ръцете ти небе.
Забравих, че в сърцето ми е тъмно,
душата празна кой ще погребе?
На тръгване усмихнах се. Прощално. ...

Бате Янчо отиде за риба на езерото Ариана. Стовари багажа и се настани на столчето си. Минаха два часа, откакто бе започнал риболовът. Кукичката отново бе дръпната. Беше му кеф колко лесно налапват въдицата. Бяха глупави точно като народа, който го беше избрал за народен представител. Изтегли рибкат ...

Трудно е, когато си сам,
трудно е, когато няма с кого да споделиш,
трудно е, когато ти с плаче,
а няма пред кого да излееш чувствата си.
Трудно е, когато отвътре те изгаря някакво чувство. ...

По законите на евросъюза
На византийците отново им е лесно:
ако храната
във Византия е скъпа –
в България ще дойдат, ще си купят; ...

СИЯНИЕ СЪС ИМЕ НА ЖЕНА
Заслушах се в полъха на вятъра
и чух думите ти как звучат.
За миг останах като няма
от това, което те шептят. ...

Мислех, че съм първата която тръгва боса по чакъла. Тогава видях зад себе си захвърлени джапанки.
Исках да си събера цял плик череши от най-високото дърво, качих се и почти не бяха останали.
Продължих разходката си в пясъка и край морето чайка ловеше риба, помислих, че само аз виждам това. Докато не ...

Вие всички слушате музика. Пианото на Шопен ви е омагьосвало и ви е карало да се възхищавате на майсторлъка на тези пръсти, които пъргаво са подскачали по клавишите му за да избликнат живота – тъжен, весел, закачлив, шумен, магически роден от целувките със слоновата кост на клавишите. Ръката на живо ...

(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! От днес аз започвам своя последен триптих и всяка вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за най-важните три неща, които човек може да ср ...

Острилка-лъжа.
Подострена истина.
Неизписан миг...
Радост съблича
уморената тъга ...

В стаята с оранжеви стени
от вчера се гледаме
празно със нищото.
И двамата от това
ни боли, ...

Когато здрачът падне и самотата легне връз посърналата гръд...
Тогава сякаш някак потъваме във земна твърд!
Но нейде пак звезда изгрява над падналия небосвод
и усещаме, че живи сме, и усещаме те теб, живот...
Какво ли не сполита ни, с какво ли не се бием... ...

Не съм като онази Жулиета,
но и ти далеч не си като Ромео.
Приличаме си само по това, че
като тях живеем адски смело.
И като тях се борим, ала не за обич – ...

Обичам начина, по който се смееш...
Начина, по който ме гледаш...
Начина, по който говориш...
Обичам да те гледам как спиш...
Обичам те, дори когато си ядосан... ...

Но само, че и в теб е имало поезия –
парченце пламък във двореца заскрежен,
красива дума насред грозни междуметия,
любовен полъх чак до лудост нажежен...
И как си искал да настигнеш вятъра, ...

ЦЯЛО
Ще те събирам
клетка по клетка,
миг по миг,
стъпка по стъпка ...

Все пак…
Ще стигнем някак
и до утрешния ден.
Там чакат ни
объркани мечти, ...

Обичам те!
Защо?
Не знам!
Но икам нещо да ти дам.
Във него е събран света ...