Ех...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...

Закъснях
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц ...

Напролет ти отлиташ, странна птицо!
Напук на всички правила!
Говориш малко, малко питаш...
Летуваш нейде по света.
А зимата долиташ с пълни шепи - ...

На Здравко
Небрежно и рошаво
е всяко твое утро,
леко несвързващо думите
и с едва процеждаща се светлина ...

Жарава
В очакване за следващата среща,
за нежното докосване с очи,
за думите безмълвни, но горещи,
душата ми молитвено мълчи. ...

МЗ прие решение да се раздават номерца на
чакащите за операция. (Изключение: спешните случаи)
Народе, чу ли новината:
Ще ни раздават номерца
за операции на черен дроб, далак, червата, ...

Аз тичах из поляните ти полудели.
Те плачеха за слънцето и моя ден
и много бяха, еднотипни, почернели,
а в теб косача ме докосна вкочанен.
Косата ти блестеше под тревата, ...

Есен
Дъждовете днес объркват планове.
Потушават слънце и копнежи.
Преобръщат тръпките във ядове.
Пренасищат зеници с валежи. ...

Нощният град, със заспалите улици,
се разля пред очите ми.
Тихо глъхнат твоите стъпки във мрака.
Нощен площад в есенен град –
плаче ли, плаче душата ми... ...

Есен е.
Разгърдено голо хоро играе вятърът,
шарени листи се ронят в краката му,
облак перчема му скрива в калпака си,
господарската сИтни и подсвирва с уста. ...

Едно момче, развяло риза,
търкаля слънцето в тревата.
Зората, сънена, капризно
отпива глътка от росата.
Едно момиче с дълга плитка ...

Окоси две небета животът-жетвар с детелини.
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици. ...

Щурчо-емигрантът забрави да мечтае.
Забрави, че артист е. Не пее, не играе.
За шепичка трошици от чуждата трапеза
не свири вдъхновено красива „полонеза”,
а тънък кръст превива в домовете чужди, ...

Отвращава ме мисълта
и понякога ме е страх,
а може би започвам
да се мразя,
че с тебе ...

Преди да се появиш, живеех в тъмнина.
Виждах само мрак, но не и светлина.
Знаех какво е болката,
но не знаех какво е любовта...
Приятелка ми беше самотата, ...

Шепот
Обичам те... прошепват устните
и бавно ме обгръщат с топлина
в сърцето ми пулсират чувствата
приели най-красивата вина ...

Сянка. Не жена, дори не тяло. Просто сянка, това остана от нея. Кой можеше да я познае сега? Тя се изгуби в мрака на чувствата, погълната от собственото си желание да обича и сега не остана нищо от нея…
Слаба, толкова слаба… Той отнемаше силата ù постепенно, бавно, така че да не усети. Дава ù, после ...

Защо плача?
Защо съм тъжна винаги?
Питате ме всички.
Плача за теб, за мен, за тъжната съдба,
за болката на този свят. ...

Няма пречка,
която не мога
да прескоча
или да приспя,
да забравя ...

Гошко
Моят малък братовчед
вече лази по земята,
върши подвизи безчет
и закача се с децата. ...

Ние сме си все същите,
обстоятелствата са други.
Вкопчени здраво в истините,
презираме всички заблуди...
Една дума ...

Как ниско слезе есенното слънце,
та чак целува със поклон земята,
а тя, нажарена от лятото горещо,
коси през рамо сламени премята.
Дървета слънцето прегръщат необхватно ...

Реалността цинично ме прегърна,
подритвайки мечтите ми небрежно.
Наивността оказа се безсмъртна –
порок – от дните на растежа.
Паднах в пропаст, дето ехо не отеква. ...

Нарече ме богиня на съдбата,
нарече ме поток от светлина,
загадка, чародейна непозната,
с искрящи, дребни бисери в дланта.
Разплетени коси с цвета на злато ...

Мракът ме погълна,
скелетът замръзна,
виждам само мъртъвци,
а кожата ми се покри със плесен!
Стоя пред огледалото и виждам, ...

През филтъра на
гледната му точка
моногамността
се пречупва
калейдоскопно ...

Толкова непознати сме почти,
когато заедно сме, мълчим,
но един за друг наум говорим си,
сякаш от векове съдба събира ни.
И променя ни, ...

Tя…
Някъде зад черния плащ
се крие малкото момиче.
В нейния свят, толкова агонизиращ,
тя търси малко топлина... ...

Ама знаеш ли колко труд хвърлям? Ей с такава реплика ми обясни високото ценообразуване на червената капия продавач на пазара. Лев и 40 стотинки и ми разправя за производствения процес, как бил трудоемък, как се изисквало много зор, как го копал, па го плевил, па и брал. Бе, думам му, то Кеймбридж да ...

Аз вярвам, че мога да полетя като птица
и че има дъжд от бонбони.
Аз вярвам, че има дракони и гигантски цветя
и че има летящи камиони.
Аз вярвам, че има неоткрити планети, ...

Скръъъц…
Извика със стон
Вратата метална
На кутията жилищна,
Която нарекох за Дом… ...